Китай и САЩ се дебнат в Канкун

„Блумбърг“

На миналогодишната климатична конференция в Копенхаген САЩ притискаха Китай за по-сериозни действия. Америка обаче изостана от целите си, а Китай печели все повече доверие със стратегията си за чиста енергийна индустрия. „Доскоро се смяташе, че Китай няма да направи нищо, ако САЩ не поемат инициативата, казва Марк Фултън от Deutsche Bank в Ню Йорк. Но Китай май вече е направил доста.“
Представители на двата най-големи емитента на вредни газове – САЩ и Китай, са в мексиканския град Канкун за най-новия кръг на климатичната конференция на ООН. Дипломатически представители на 190 страни ще се стремят да отбележат видим прогрес след миналогодишния провал на инициативата за нов законово обвързващ климатичен договор.
В изминалата година усилията на американския президент Барак Обама за приемане на законодателство за ограничаване на въглеродните емисии катастрофираха в Конгреса. Китай се придвижи в обратна посока, като прие закон за редуциране на замърсяването и за енергийна ефективност и започна да обмисля въвеждане на схема за търговия с въглеродни емисии.
Китай е привлякъл инвестиции във възобновяема енергия в размер на $34,5 млрд. през изминалата година, което е почти два пъти повече от американските $18,6 млрд. по данни на Bloomberg New Energy Finance. „Важно е да работим с китайците, защото те действат и се ориентират по-бързо от нас в САЩ“, казва Джим Роджърс, главен изпълнителен директор на Duke Energy Corp.
Инициативите на Китай в сектора за чиста енергия са толкова мащабни, че администрацията на Обама заплаши да се жалва в СТО за нарушаване на правилата за световната търговия.
„В момента Китай е в по-силна позиция за преговори, отколкото в Копенхаген, тъй като по всеобщо мнение САЩ все още не са направили нищо на национално ниво, коментира Алдън Майър от Съюза на загрижените учени. Китайската общественост вярва, че Китай прави много повече в сравнение със САЩ и не бива да склонява на компромиси.“
Кристиана Фигерес, дипломат от ООН, която е председател на тазгодишните преговори, миналия месец похвали китайската инициатива за стимулиране на ветрената и слънчевата енергия с цел ограничаване на емисиите от производството, като заяви, че страната „се справя по-добре“ от останалите.
Китай съобщи, че проучва система за ограничения и търговия с въглеродни емисии, която ще редуцира замърсяването и ще създаде пазар за въглеродни разрешителни. Страната с население от 1,3 млрд. обмисля и данък върху въглеродните емисии, съобщи Чжан Цзюнко от Центъра за изследване на развитието към Държавния съвет.
Обама, който убеди Камарата на представителите да приеме проектосхемата за ограничения и търговия с въглеродни емисии, само за да я види как потъва в Сената, заяви след победата на републиканците на частичните избори, че въглеродният пазар „е само един от пътищата към целта“. По думите му планът ще бъде одобрен най-рано през 2013 г. Агенцията за защита на околната среда се стреми да наложи свои ограничения на въглеродните емисии за електроцентралите и заводите.
„САЩ са ранен слон, заяви представителят на Гамбия Па Усман Яржу. От известно време слонът се движеше много бавно, а сега куца. Трябва да бъдем реалисти. Наясно сме, че не могат да притискат никого тук заради вътрешнополитическата ситуация.“
И макар екозащитниците да хвалят Китай за стимулите за ветрена и слънчева енергия, растящите енергийни нужди на страната са захранвани предимно с най-замърсяващите енергоизточници. „Китай е изправен пред сложни предизвикателства заради зависимостта си от въглищата и нежеланието за промяна в местните администрации, посочва Айлун Ян от „Грийнпийс“. За да стане климатично отговорен гражданин на света, Китай трябва да очертае по-амбициозни и конкретни планове за отказ от въглищата.“
На хоризонта обаче не се задава нов климатичен конгрес и преговарящите в Канкун се стремят поне към частичен напредък по въпроси като: обезлесяването; $100-милиардния фонд, който да помогне на най-слабите страни да посрешнат предизвикателствата на климатичните промени; цели за редуциране на емисиите; международна система за надзор, сигнализиране и верифициране действията на страните.
Напрежението между САЩ и Китай по въпросите на глобалното затопляне ескалира в седмиците преди срещата в Канкун, която започна на 29 ноември и по план ще приключи на 10 декември.
През октомври Тод Стърн, главен преговарящ на САЩ за климата, обвини Китай в неизпълнение на ангажиментите по споразумението от Копенхаген – необвързващ политически пакт, приет след провала на преговорите за нов договор. Китайският преговарящ Су Уей пък нарече САЩ прасе, което се конти пред огледалото, независимо от грозното си лице.
И двете страни преговарят за помирение в Канкун. „Разбира се, че имаме различни гледни точки и различни позиции, но като цяло и двете страни биха искали да подкрепят процеса, за да постигнат успех“, заяви Су Уей. „Успехът в Мексико зависи от две държави“, подчерта по-рано и Стърн.
„Ние сме на първо и второ място по замърсяване и икономиките ни са на първо и второ място по големина, заяви Джонатан Пършинг. Ще работим много усърдно, за да намерим допирни точки, и вярвам, че ще го постигнем.“
Корейският посланик за климатичните промени, Шин Юн-сунг, заяви, че не е притеснен относно ангажимента на администрацията на Обама. „Не трябва да интерпретираме вътрешната ситуация на САЩ като отказ да направят каквото и да било, заяви той. Те ще дадат своя принос, в това не се съмнявам.“
В Канкун САЩ опитват да подтикнат държавите да се присъединят към споразумението от Копенхаген, което призовава богатите и бързоразвиващите се икономики да намалят вредните емисии до 2020 г. САЩ предлагат система, която да измерва и проверява намалените емисии, и фонд от $100 млрд., който да насочи помощите за климата към развиващите се държави. И искат този модел да е в основата на новия договор.
Китай обаче предпочита модела в съществуващия Протокол от Киото от 1997 г., който изисква само развитите държави да намалят замърсяването с парникови газове. САЩ, които така и не ратифицираха Протокола от Киото, смятат, че това е неприемливо, и твърдят, че няма да подпишат договор, ако той не обвързва всички големи емитенти, включително развиващите се страни като Китай и Индия.
Според Япония няма смисъл да се удължава споразумението от Киото, ако двата най-големи замърсители не го подпишат. „Без активното участие на двете държави, които отделят най-много вредни газове, а именно Китай и САЩ, не можем да говорим за глобално усилие“, заяви Куни Шимада, специален съветник на японския министър на околната среда Рю Мацумото.
Същата дилема се отнася и за преговорите за нов договор. „Повечето големи икономики и в частност САЩ и Китай не са в положение да поставят на международната маса за преговори национални политики“, заяви в интервю Тревър Хаузър, преговарящ на САЩ в Копенхаген и изследовател в Института за международна икономика „Питърсън“. В Канкун низходящият подход в договореностите очевидно няма да сполучи.“