Клошарите спестяват на софиянци 16 млн. лв.

Клошарите в София наброяват около 4-5 хил. души, които с работата си на улицата успяват да съберат за година от 80 до 100 хил. тона материал, годен за рециклиране. Тези количества рециклируем отпадък спестяват на данъкоплатците в столицата около 16 млн.лв. годишно, защото не отиват за депониране като общ битов отпадък, върху който се начислява такса „смет“. Това сочат изчисленията на сдружение „За Земята“, базирани на официалните данни за отпадъците на Столична община за 2014 г., както и на информацията от пунктовете за вторични суровини. Данните, както и резултатите от теренно социологическо проучване от 2017 г. бяха огласени по време на дискусия за управлението на отпадъците тази седмица.

По време на събитието организаторите оставиха символично един празен стол за липсващия представител на този „неформален сектор“, който по думите им не участва във вземането на решения за нещо, от което зависи прехраната му. Според сдружението това, че клошарите са лоши хора, които само разпиляват боклук и правят мръсотия е мит, който трябва да бъде развенчан.

Изнесените от „За Земята“ данни и изводи обаче предизвикаха остри реакции в залата, най-вече от представителите на оползотворяващите компании и на Министерство на екологията. Изпълнителният директор на Екопак заяви, че според него се манипулират цифри, коментира работата на клошарите като незаконна дейност и напусна залата.

Неформалният сектор събира 50% от материала за рециклиране В София, където живеят над 1, 5 млн. души, които се отговорни за около 600 хил.тона отпадъци годишно. 200 хил. т. от тях отиват за рециклиране като половината от това количество (близо 100 хил.т.) се рециклира благодарение на неформалния сектор на събирачите от кофите по улиците.

Неформалният сектор събира разделно минимум 41% и максимално 57% от количествата разделно събирани отпадъци. На въпроса кой рециклира в столицата, графиката показва, че 50% идва от на т.нар. неформалнен сектор, 33% на фирми, домакинства и търговци, които предават на пунктове, 10% са от цветни контейнери, а 8% – биоотпадъци от големи търговски фирми.

 

Ели ЯНЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *