КНСБ: Никъде няма такава глупост ”регионални заплати”!
Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Кръгла маса „Заплащането на труда в България – предизвикателства и перспективи“, организирана на днешния Световен ден за достоен труд. Няма как да спазваме международни конвенции и норми, по които държавата е страна, ако тенденциозно и преднамерено прокламираме различия в заплащането на труда, базирани само на това къде живеем, а не на това колко и какъв труд влагаме в това, което произвеждаме, каза лидерът на КНСБ. Той съобщи, че няма такъв механизъм – законно установен или колективно договорен, за регионални минимални заплати в ЕС. Има някои регионални проекции и то в страни със силно развити колективни договорни механизми – като например Германия, добави Димитров. Никъде в нормалния свят, към който ние се числим, няма регионални минималки заплати и затова няма как КНСБ да приеме подобен анонс, заяви президентът на КНСБ. Асоциацията на индустриални капитал в България /АИКБ/ предлага минималната работна заплата /МРЗ/ в страната да се договаря по икономически дейности. Както се договарят минималните осигурителни доходи за различните икономически дейности и професии, по същия начин може да се договаря МРЗ между работодателя и синдикати, а за бюджетната сфера – да се определя от правителството. Това каза пред журналисти Васил Велев, председател на асоциацията. Той участва също в кръглата маса „Заплащането на труда в България – предизвикателства и перспективи“, организирана от КНСБ. Има механизъм за договаряне на МРЗ по икономически дейности, но няма такъв отработен по територии, освен това, ако един човек живее в един град, а работи в друг, какво става тогава, попита Велев. На кръглата маса президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи още, че нетният размер на минималната работна заплата с малки изключения остава трайно около и под официалната линия на бедност, което е предпоставка за поддържането на постоянния контингент на работещи бедни. По думите му друг източник за попълването на този контингент са така наречените ниско платени работници, които Евростат определя като наети на пълно работно време с брутна заплата под 67 процента от медиалната. В България този контингент не намалява и достига около 600 000 души, които са в категорията на работещите бедни, а през кризата техният брой се увеличава, заяви лидерът на КНСБ. Такива са работниците в шивашката, текстилна, обувна и кожухарска промишленост, търговията на дребно, хотелиерството, ресторантьорството, социалните дейности, обслужването на сгради, озеленяването, селското и горско стопанство. По този показател страната ни е в челото на европейска класацията заедно Литва и Латвия. 27 от наетите в България са нископлатени работници.
Финанси