Когато ЕЦБ повиши лихвата, ще реагира и българският междубанков пазар

Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основната си лихва без промяна на досегашния исторически минимум от един процент. Решението бе очаквано от икономистите и сега не може да се определи точно времето, в което ще се промени основната лихва в еврозоната. Това ще стане, когато има данни за развитие на икономиката в средносрочен план, т. е. ако в следващите 2-3 години се очертае поява на инфлационен натиск. Той от своя страна ще доведе до повишаване на основната лихва над определените от ЕЦБ 2% годишно.
„Ястреби“ срещу „гълъби“
Сред 22-мата членове на Комитета по паричните въпроси на ЕЦБ съществуват две позиции по отношение на лихвените проценти. Едната се поддържа от хора, които смятат, че лихвата трябва да се вдигне и те са т. нар. соколи или ястреби. Другата позиция обединява тези, които твърдят, че трябва да се поддържа по-либерална политика с нисък лихвен процент и те са наречени „гълъби“. Във всеки комитет по парична политика съществуват тези две отбора, но мисля, че към момента в ЕЦБ има категоричен превес на хора, които смятат, че не трябва да се вдига лихвата, тъй като няма сигнали за инфлация в средносрочен план. В момента, когато се появят данни за някакво ясно и видимо съживяване на стопанските стимули, може да се предприеме и движение на лихвата нагоре. Трябва да се увеличи потребителското търсене, което от своя страна ще повиши и цените. Щом има данни за такова, Съветът по парична политика ще вземе и съответното решение. Фактът, че до момента не го вземат, означава, че не виждат подобно развитие и затова не реагират. Всички се надяваме това да се случи час по-скоро, защото означава, че икономиката се е събудила.
Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише отбеляза, че икономическият растеж в края на миналата година се дължи на мерките за стимулиране на икономиката, които са с временен характер. Затова от банката очакват да се появи икономически растеж, които се дължи на вътрешната динамика, а не на фискалните стимули от миналата година. ЕЦБ ще реагира на промени в стопанската активност с дългосрочен характер, защото паричната политика е дългосрочно насочена и се опитва да не реагира на краткосрочни колебания. Същата позиция зае Трише и когато бе отбелязана висока инфлация през 2008 г. Той заяви, че това е временно явление от конюнктурен характер и се дължи на резкия скок на цените на всички суровини и най-вече на горивата. Тогава ЕЦБ не реагира с промяна на лихвения процент, защото се знаеше, че явлението ще мине само за година. Същото е и сега – има някакъв растеж, но не знаем точно колко. Със сигурност някаква част от него се дължи на известни стимули в еврозоната, особено в страни като Франция, Германия и дори Великобритания. От ЕЦБ не реагират на временни, конюнктурни колебания, те очакват да видят данни, които отразяват събуждане на широка основа. Едва тогава ще вземат мерки за повишаване на основната лихва.
Решенията на ЕЦБ не засягат поведението на БНБ по никакъв начин, но пък се отразяват незабавно на българската икономика. Страната води валутната политика на еврозоната заради МВФ, с който е обвързана. Това означава, че междубанковата лихва в България или т. нар. Леония очаквано няма да се промени и ще остане на много ниските нива от под половин процент. Това са стойности, много близки до европейския й събрат т. нар. Еония, така че ниските лихви ще останат. В момента, в който ЕЦБ повиши референтната лихва, моментално ще реагира и българският междубанков пазар. По веригата нагоре ще се позатегнат и монетарните условия в България.
В бюлетините на БНБ от последните месеци се вижда, че краткосрочните лихвени проценти вървят бързо надолу, дългосрочните – малко по-бавно. Това явление се отчита вече няколко месеца наред. На всички ни се иска темповете да се по-бързи, но със сигурност в момента натиск за кредитите нагоре почти не съществува. Ако съществува някакъв динамичен натиск върху лихвените проценти по кредитите, това е в посока надолу. Такова е движението и при депозитните лихвени проценти. В бъдеще време ще наблюдаваме движение на лихвените проценти според мен надолу, но с относително бавни скорости. Това са неприятни новини за всички, които имат депозити, но пък са приятни за длъжниците по кредитите.

Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии