Кога ще излезем от кризата?

Както се вижда от Графика №1, българската икономика все още не е достигнала предкризисното равнище.
 
Графика №1

Има две причини за незодоволителните показатели на българската икономика. Първата е свързана със стратегическата недооценка за тежестта на кризисните явления в световната икономика и България, датираща още от 2008 г. Тогава, както представители на тройната коалиция, така и на Герб, предвиждаха само незначителен спад и бързо възстановяване на икономиката. Известни български анализатори дори твърдяха, че България последна от европейските страни ще навлезе във фазата на икономическия спад и първа ще възстанови своята икономика.
При такива оптимистични прогнози, предложенията за използване на заем от МВФ, направени в прословутия, обявен за „малоумен” доклад до президента от 2009 г., бяха отхвърлени като неуместни. Българската общественост беше целенасочено заблудена, че става въпрос за традиционен заем на МВФ, отпускан на държави, изпаднали в тежко финансово-икономическо положение.
Всъщност в случая се касаеше за заеми от принципно нов тип (flexible credit line), които се отпускат не на закъсали икономики, а на страни със стабилни финанси с оглед превантивно противодействие срещу кризата. Ще отбележим само, че Полша, единствената държава н ЕС, която получи подобен заем, се оказа и единствената, която успя да избегне икономическия спад.
Графика №2

Стандартно отклонение на основни макроикономически показатели за периода 1998-2010 г.
 Подценяването ка кризата не само доведе до отхвърляне на сътрудничеството с МВФ, но тласна страната по пътя на една силно рискова политика. Тъй като се очакваше спадът да бъде незначителен и краткотраен, беше решено бюджетните дефицити, които се появиха незбежно в условията на свиване на икономиката, да бъдат финансирани не чрез емисия на ДЦК, а с използване на фискалния резерв. В резултат на това последният беше изчерпан точно преди момента, когато трябва да бъдат направени сериозни плащания по външния дълг на страната. Решението, към което се ориентира правителството- пласиране на заем на международните пазари, е отново погрешно и недооценява нестабилността на глобалните финансова система.
По-правилно би било България да използва заем от ЕС по линията на подкрепата на платежния баланс. Подобен заем би бил значително по-евтин и би способствал за по-тясната координация на макроикономическата политика с останалите страни от ЕС.
Ще бъде неправилно обаче да обясняваме мъчителното излизане от кризата единствено с недооценката на сложността на икономическата конюнктура. Втората основна причина за икономическите трудности е моделът на икономическо развитие, възприет у нас. Този модел се изгражда бърху два „кита”- валутния борд и политиката на ниско подоходно и ниско корпоративно облагане.
На Графика №2 се представени стандартните отклонения на някои основни макроикономически параметри на българската икономика. Високото значение на стандартното отклонение означава нестабилност на съответния паказател. Както се вижда от посочената графика, индивидуалното и донякъде колективното потребление са относително стабилни. Същото не може да се каже обаче за инвестициите, износа и вноса. Тъй като инвестициите зависят силно от притока на чуждестранен капитал, то може да се заключи, че именно външноикономическите връзки правят нашата икономика особено уязвима. Външноикономическите връзки оказват влияние върху валутния резерв, а от там и на паричното предлагане в рамките на механизма на валутния борд.
Очакваше се именно валутният борд да гарантира автоматично саморегулиране на икономиката, в т.ч. автоматично излизане от кризата. Нестабилността на валутните приходи обаче действа в противаположна посока. Ниските данъци, от своя страна, би следвало да насърчат деловата активност и да привлекат чужди инвестиции. В допълнение, т.нар. фискална стабилност, би трябвало да повиши доверието в страната и да гарантира допълнително силен приток на преки чуждестранни капиталовложения.
Изтичане на доход от чуждестарнните инвестиции в България
Графика №3
 
Трябва да се отбележи, че бсолютно нищо от отбелязаните оптимистични очаквания не се сбъдна. Паричният съвет се оказа един доста примитивен инструмент за адаптиране на икономиката към промените в световните пазари. Страната на практика не може да използва нито лихвената политика, нито валутния курс като инструменти за насърчаване на инвестициите и заетостта. От своя страна, въвеждането на изключително ниски корпоративни и подоходни данъци съвпадна с рязко свиване на чуждестранните инвестиции. Паралелно с това, вследствие нарастването на изтичането на доход по линията на плащането на дивиденти и лихви по чуждестранните вложения в България, нетният приток на капитали стана отрицателен. Поради ниските корпоративни данъци ние практически не облагаме доходите, изтичащи от страната, с което влошаваме още повече създалата се ситуация.
Графика №4

Динамика на вътрешния кредит и основния капитал в България
 Освен това, ако до 2007 г., както може да се види от Графика №4, нарастването на вътрешния кредит финансира увеличаването на инвестициите в основен капитал, то след това нарастването на кредита изпреварва натрупването на основен капитал, което говори за финансиране на увеличаването на необслужваните кредити. Засилването на тази тенденция може сериозно да дестабилизира банковата система.
 Като резултат, лихвеният процент по дългосрочните държавни ценни книжа (т.нар. конвергентен лихвен процент) нарастна, като се задържа трайно над предкризисното равнище. Този факт отразява влошаването на оценките за риска, свързан с кредитирането на публичния сектор.
 
Графика №5

Причините за това са многообразни. Вярно е, че бюджетният дефицит и държавният дълг са на относително ниско равнище. Същевременно обаче спадна фискалния резерв, а съотношението между резерва и очакваните плащания по външния и вътрешния дълг нараства застрашително. Това в никакъв случай не повишава доверието към страната.
Съчетанието между силната недооценка на негативното въздействие на глобалната криза с неадекватен модел на икономическо развитие е в основата на тежките икономически проблеми, стоящи пред страната. Необходими са както срочни действия за гарантиране платежоспособността на фиска, така и сериозна дискусия за икономическата стратегия, която може да гарантира висок и устойчив икономически растеж. Без решаването на тези проблеми България ще остане трайно най-бедната държава в Европа.

Проф. д-р Ганчо Ганчев