Кои системни банки у нас ще бъдат надзиравани от ЕЦБ?

На проведено на преди повече от месец /4 октомври/ свое заседание Управителният съвет на Централната банка е взел решение на основание чл. 9, ал. 8, във връзка с чл. 9, ал. 1 и съгласно критериите по чл. 9, ал. 7 от Наредба № 8 и общоевропейската методика, изложена в Насоките на Европейския банков орган. Това съобщават сега от офиса на Българската национална банка /БНБ/.  С решението са определени 10 системно значими банки у нас, който вероятно ще бъдат надзиравани от Европейската централна банка във връзка с влизането ни в Европейския банков съюз. Те ще отделят от 1 януари, а не от 1 октомври 2019 година буфери за рисковите си активи. С тях ще се гарантират кредити, които може да станат рискови.

В десетте банки влизат Уникредит Булбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, ДСК, Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, Пощенска банка, ЦКБ, Българска банка за развитие и Пиреос България. За първите четири банки буферът ще е в размер на 0.75% от рисковите им активи, а през 2020 година ще стане 1%. Втората четворка от списъка ще отделят по 0.50% от 1 януари, а държавната ББР и Пиреос ще внасят по 0.25%.

Известно е, че Еуросистемата – която се състои от ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната – изпълнява редица задачи за поддържане на ценова стабилност, т.е. да се запази стойността на еврото. Ценовата стабилност е от съществено значение за икономическия растеж и създаването на работни места – две от целите на Европейския съюз – и представлява най-важният принос, който паричната политика може да направи в тази област.

Евросистемата отговаря за:

  • определяне и прилагане на паричната политика
  • извършване на валутни операции
  • поддържане и управление на валутните резерви на еврозоната
  • насърчаване на гладкото функциониране на платежните системи

ЕЦБ изпълнява специфични задачи в областта на банковия надзор, банкнотите, статистиката, макропротективната политика и финансовата стабилност, както и международното и европейското сътрудничество. Тя  отговаря за пруденциалния надзор на кредитните институции, намиращи се в еврозоната и участващите държави-членки извън еврозоната, в рамките на единния механизъм за надзор, който включва и националните компетентни органи. По този начин се допринася за безопасността и стабилността на банковата система и стабилността на финансовата система в рамките на ЕС и на всяка участваща държава-членка.

 

Милен АТАНАСОВ

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *