Който не успее да планира, планира да не успее!

За последните четири фискални години България на два пъти прибягва до актуализация на своя основен финансов план – държавния бюджет. Известно е, че бюджетът освен като счетоводна сметка, се приема и служи като инструмент за водене на икономическа политика. Именно поради това е много важно кой прави този план и с какви цели. Трудно да се оцени дали посочените фискални корекции се случват поради сурови и динамични външни обстоятелства или поради вътрешни грешни преценки и липса на професионализъм във властите управляващи публичните финанси на страната.

По стечение на обстоятелствата, обаче, и при двете събития се намесва името на настоящия премиер – г-н Пламен Орешарски. В първия случай – в качеството му на финансов министър, допринасяйки за актуализацията на Бюджет 2010 г. (планиран и изпълнен от наследника му Симеон Дянков) следствие от неговото изготвяне на Бюджет 2009 г.; и във втория случай – в качеството му на премиер, където актуализацията на Бюджет 2013 г. (изготвен този път от Симеон Дянков) е инициирана от неговия кабинет, въпреки съпротивата на опозиция, експерти, част от синдикатите и бизнеса.

Съвсем естествено, щом е налице едно общо нещо между две различни неща, последните да могат да бъдат свързани. Ако си послужим с математическия подход за записване:

А=Б и Б=В, следователно А=В

Поради това, оценката за това дали действията на хората предприемащи днес втората актуализация на финансовия план на държавата са правилни може да се даде в контекста на това как е направен и съответно изпълнен бюджет 2009 г.

В най-общ вид фискалната позиция на страната представена чрез КФП и изпълнението й за 2009 г., е следната:

1/ планирани Общи приходи и помощи в размер на 32.6 млрд.лв – отчетени Общи приходи и помощи в размер на 25.0 млрд.лв; изпълнение спрямо плана – 76.9% или с около 7.6 млрд.лв по-малко събрани приходи, при все още добре функционираща икономика!

2/ планирани Общи разходи и трансфери с вкл. вноска в общия бюджет на ЕС в размер на 30.4 млрд.лв – отчетени Общи разходи в размер на 25.7 млрд.лв; изпълнение спрямо плана – 84.5% или с около 4.7 млрд.лв по-малко извършени разходи, което говори за недофинансирани програми, нереализирани проекти и неизпълнени цели, с дългосрочни негативни ефекти за икономиката!

3/ планирано положително бюджетно салдо в размер на 2.2 млрд.лв – отчетено отрицателно бюджетно салдо в размер на 0.6 млрд.лв.

Именно с такова наследство, при подобни фискални условия и икономически допускания се съставя и Бюджет 2010. Затова няма как да не признаем съществуването на правата връзка между Бюджет 2009 г. и извършената актуализация на Бюджет 2010 г. Нека не забравяме и, че бюджетите на държавата обикновено се изготвят и съобразяват при тригодишен хоризонт на планиране, и че Бюджет 2010 г. е бил част от Средносрочната фискална рамка за периода 2009-2011г., наред с Бюджет 2009 г.!

Това са обективните факти и оценки

произтичащи от публичните данни, взети от официалния сайт на Министерството на финансите, които поставят под сериозно съмнение за страничните вътрешни и външни наблюдатели способността на настоящите (парични) власти на страната да правят добър финансов план и да оценяват трезво фискалните нужди на страната. С всички произтичащи от това ефекти и рискове?

Във връзка с всичко споменато до тук, не е изненадващо, че настоящата актуализация на бюджета бива подложена на сериозна критика от страна на публиката най-вече поради страха, че това ще отблъсне инвеститорите и ще покачи лихвите в националното стопанство. А това означава продължаваща слаба кредитна активност, загуба на работни места, повишен риск за банковата система, слабо потребление, намаляваща икономическа активност и т.н. и т.н. Освен всичко, ще се натоварят и бъдещите поколения с дългове (т.нар. календарен ефект). Дългове, чието предназначение е неясно какви публични дейности ще финансира? И дали властимащите няма да злоупотребят с тях? Това е икономическото измерение на протестите пред Народното събрание. Затова и представителите на изпълнителната и законодателна власт бяха подложени на такъв натиск…в онази нощ.

Разбира се, изведената причинно-следствена връзка е реалистично да се случи, но дали протестите от последните седмици не са по-сигурен фактор за високите лихвени нива, които се задават?

Как агенциите за кредитен рейтинг оценяват?

Познавайки практиката в световните финанси, и начините на оценка на дадена страна, както и поведението на международната инвестиционна общност, опираме до агенциите за кредитен рейтинг и техните техники за оценка на риска. При съставянето на своите суверенни рейтинги, агенциите за кредитен риск оценяват икономическия и политически риск пред дадената страна. Обикновено първият риск се асоциира със способността на правителствата да изплащат задълженията си в срок и е функция както на количествени, така и на качествени фактори.

Вторият риск се отнася до концепцията „желание за плащане“ на дълга. Разглеждането на тази концепция е важно, тъй като тя отразява потенциалния риск – че дори ако правителството да е в състояние да плати, може да не го направи, ако то оценява социалните или политически разходи като прекалено високи. За да оценят този елемент, агенциите за кредитен рейтинг ползват редица качествени фактори като: показатели за институционална сила, политическа стабилност, фискална и монетарна гъвкавост.

Освен това, историческият опит на страната (кредитната история) е важен показател за готовността за плащане, една характеристика, която иначе е трудно да се оцени обективно.

Актуалният преглед на икономическия риск пред страната показва, че след въвеждането на Паричния съвет България стои стабилно като поддържа ниско съотношение на държавен дълг спрямо БВП. Основен показател (част от Маастрихтските критерии за членство в еврозоната) за поносимостта на дълга за дадена страна, той е основен и широко използван от агенциите при изработка на суверенните кредитни рейтинги. Така например в рамките на ЕС поддържаме едни от най-ниските средни стойности на показателя за периода 1999-2012 г. Единствено Чехия, Румъния, Словения, Люксембург, Литва, Латвия и Естония отчитат по-ниски стойности за тези 13 години.

Относно политическия риск вече изяснихме, че неговото проявление и оценка зависи от фактори като показатели за институционална сила, политическа стабилност, фискална и монетарна гъвкавост. Какво може да се каже, за всеки един от тях? Със загубата на водене на парична политика след въвеждането на Паричен съвет през лятото на 1997г. нашата страна не може да се каже, че притежава някаква монетарна гъвкавост. А начините на правене на бюджети, пример за които дадохме по-горе обуславят и липсата на фискална гъвкавост понастоящем. Остават институционалната сила и политическата стабилност?

Въпросът е има ли такива изобщо, след като сме свидетели на над 40-дневни граждански протести пред основни символи на властта като Парламент, Съд и Президентство!

Следователно имат ли институциите сила и воля да чуят гражданите и да коригират поведението си спрямо техните искания? Липсата на изградени сили в тези институции не предразполага ли към политическа нестабилност страната и в бъдеще? От друга страна имат ли гражданите справедливи искания или са манипулирани в своите желания за промяна? Могат ли да оценяват обективно действията и посланията на властите и преценяват адекватно последствията за страната и себе си, от своите действия? Има ли решение с по-малко жертви за страната?

Разбира се, тези въпроси не вълнуват агенциите за кредитен рейтинг. Така, съвсем естествено общия рейтинг на страната би паднал в следствие на справедливите или несправедливи протести на народа, което автоматично ще носи по-високи лихви в националното ни стопанство. И това ще стане по два канала:

1. Ниският рейтинг означава поставяне на по-висока рискова премия върху заемното финансиране на държавата, а оттам и на родния бизнес чрез банките, тъй като има правило, което не позволява корпоративния рейтинг да е по-висок от суверенния. Така банките въпреки, че са в добро здраве, ще се финансират на по-висока цена, който ефект ще се прехвърли съответно на бизнеса и индивидите.

2. Преглеждайки рейтинга на страните, присъден от агенциите, инвеститорите ще заобикалят България като място за разполагане на производства и финансови вложения, което в условията на Паричен съвет и липса на алтернативи за еврови постъпления, които да захранят паричното предлагане в страната (действието на автоматичния механизъм), ще доведе до по-високо парично търсене и съответно отново до по-високи лихвени нива в националнто стопанство!

В обобщение, интересно е как вземането на един нежелан публичен заем от страна на овластените да го направят само по себе си може да нанесе по-малко щети на обществото като цяло, в сравнение със съпротивата от страна на обществото към тези, вземащи този нежелан заем. И независимо от характера на това социално недоволство – дали е то икономическо или политическо, дали е за социална справедливост или против корупционно управление – последствията от него винаги ще носят по-големи от очакваното икономически жертви.