Кой е забравил за Адам Смит?

На 28 ноември CNN помести информация, че американското правителство подготвя пореден спасителен план за щатската икономика. Неговият размер ще бъде 7 трлн. долара. В статията се говори на сложен език, какъвто малцина разбират, за това какъв ще бъде механизмът, по който тези средства ще бъдат усвоени. Инженерите на тази финансова операция твърдят, че тя ще има успех и се опитват да накарат американците отново да потребяват на кредит. Дали ще успеят? Отговорът е отрицателен.
Ефектът ще бъде същия като този от досегашните им действия. За тези, които не са обърнали внимание, когато на 3 октомври 2008 г. американският Конгрес одобри многооспорваните 700 млрд. долара, които да подпомогнат банковата система, всички пазарни индекси затвориха с ново историческо дъно и последва седмица с един от най-тежките крахове в историята на финансовите пазари.
Какво пропускат икономисти и политици? Ако за Вселената един от основните закони е този за гравитацията, то във социалните взаимоотношения властва законът за търсенето и предлагането. Кредитната експанзия не е феномен, избягващ неговото действие.
Правителството и Федералният резерв на САЩ могат да създадат колкото си поискат кредит и така неговото предлагане може да е неограничено. Това, върху което нямат никаква власт, е да създадат търсене. И как могат да бъдат накарани домакинствата да теглят нови заеми, след като и дом, и автомобил, и дори микровълновата печка са на кредит, а безработицата се вихри навсякъде.
Свиването на кредитната система е основната причина за дефлационните процеси, които започват в световен мащаб. Само допреди два месеца думата дефлация не можеше да бъде срещната никъде в средствата за масово осведомяване. Всички експерти единодушно разказваха как инфлацията ще бъде проблемът на идните години.
Само че синхронното пропадане на всички активи едновременно по целия свят ще принуди те да си отворят очите за съвсем различна перспектива. От пролетта на 2008 г. се наблюдава повсеместен срив на акции, стоки, недвижима собственост, дори цените на металите и петрола са в стръмен низходящ тренд.
Единици бяха анализаторите, които алармираха за опасността от дефлация и техните предупреждения не бяха чути. Финансовият екип на Бернанке, начело с него, претендира, че има перфектно оръжие срещу дефлацията – печатната машина. Все още си спомням негови думи, изказани във времето преди да бъде избран за председател на Федералния резерв: „ Ако е необходимо, ще хвърляме долари от хеликоптери, за да не допуснем дефлационните процеси“.
Звучи като виц, в който героят се опитва да подмени дефлацията с хиперинфлация. Всъщност, съгласно историческите данни от времето на Голямата депресия, действията на някои правителства в отчаян опит да се спасят от дефлационната спирала събуждат именно хиперинфлационните процеси.
През последните седмици авторитетните медии отвъд океана започнаха да признават, че към момента никоя от правителствените мерки не е оказала ефект върху финансовите пазари. Такъв ще липсва, докато те не изчерпат своя низходящ тренд.
Съгласно вълновия принцип на Елиът, има голяма вероятност при американските фондови индекси да последва поне едно последно дъно малко след Нова година. Не е изключено обаче да има и серия от нови пробиви надолу още през следващите седмици.
Докато трендът е низходящ, нищо не може да накара пазарът да се движи нагоре за повече от няколко часа или дни. Когато обаче обществените настроения се приспособят към отрицателните новини, а последните се превърнат в ежедневие, индексите ще започнат да не могат да правят по-ниски дъна.
Ако този период съвпадне с периода, в който новият президент стъпва в длъжност, дори и заедно със своя предшественик да кажат, че тежки времена очакват Америка, пазарите ще откажат да пропадат повече.
Едва тогава индексите може да си позволят по-значителна корекция нагоре. Колкото до нейната продължителност, ще трябва да изчакаме първите месеци на 2009 г., за да оценим колко голямо може да бъде оживлението на фондовите пазари от двете страни на океана.Източник: www.home-traders.eu/profit.bg