Колко е бедна България? Вече трябваше да сме на дъното, ама на океана

За доходите и богатството винаги се пише трудно. Национална черта на българина от столетия е да не е доволен никога и винаги да се оплаква. Дори когато печели, няма да се почувства добре, ако не се оплаче. В стил “добре, добре, ама можеше и много по-добре”. Спомнете си кога през годините сте се чувствали богати и ако сте честни пред себе си, си спомнете какво сте мислили тогава. Сигурно е било, че “положението е много зле”. И така е било при вас, вашите родители, баби и дядовци. Тоест все сме си така зле и винаги става по-лошо. И така – столетия.

Практиката и статистиката обаче показват друго. Грешка правим, когато отчитаме моментното състояние или вкарваме чувства в оценките. За богатство и доходи се съди за дълъг период от време, и то в развитие, а не днес или тази седмица. Нека да видим къде е България на световната карта на благосъстоянието през годините. Качественият и най-важен показател за богатство на държавите е БВП (Брутен вътрешен продукт) – колко стоки и услуги една държава произвежда за една година. Понеже това се измерва в цени, а те за една и съща стока са различни в различните държави, то този недостатък се избягва с БВП по паритет на покупателната способност (ППС). Например хлябът в България е 0.80-1 лев, а в Гърция същото качество и количество е 1.5-1.7 евро, но това е все един и същ хляб в натура. Та, БВП по ППС премахва субективизма на цените, или това, което всеки българин е свикнал да пита, когато някой се върне от чужбина: това колко струва, онова колко струва и т.н. И така си прави сметката с неговата заплата колко може да си купи. В момента този показател за България е $12 177.82 на глава от населението.

Почувствахте ли се богати?

Това нищо не ни показва. Трябва да се сравняваме, за да разберем какво става. Нека първо с нас самите. Най-добрата по този показател година, по времето на социализма, не е била 1989-а, а 1988 г. 1989 година вече нещата са започнали да се влошават, което доказва, че ако имаше икономически възможности за развитие на социализма, то още щяхме да сме в него и никой нямаше да се оплаква. Така както Китай все още е социалистическа и народна република. Но това там социализъм ли е? Как мислите? Та, в България БВП по ППС за 1988 г. е $8309.82, или за 24 години имаме ръст от 46.55% в реално изражение. Тоест 1.94% ръст на година, толкова колкото е ръстът на икономиката. Това е средно, заедно с негативите на трите кризи. Впрочем след кризата през 1996 г. имаме спад на икономиката само през 1997-а и 2009 година. Всичките други години са ръст! Дори и тази (2013 г.) наистина доста тежка година! А приказките ни са, че падаме непрекъснато и става все по-лошо от времето на бай Тошо! Вече трябваше да сме на дъното, ама на океана.
Знаете ли колко е този показател средно за света? $10 264.55 за 2012 г. или България е над средно световно равнище (както постоянно се сравнявахме при социализма), и то с +18.8%. Там, където е златната среда.

Няма да се сравняваме с най-развитите – САЩ, Германия, Япония, защото не сме развити и никога не сме били. Но и няма да се сравняваме с Африка, където показателят е $2040, или 6 пъти по-малко. В света живеят почти 1 милиард души с доход под $1.25 на ден, или 14% от цялото население, а в България – 0%.

Най-правилно е да се сравним със страните от Балканския полуостров. Това ще даде правилната картина. Естествено че най-добре е Гърция – $20 921.93, но 2008 г. е била $26 387.6, или спад с 26% за 4 години и продължават да падат. Спадът вече е над 30% през 2013 година. Чувството на постоянно падане е ужасно и те не знаят на кой свят се намират, защото в тази криза падат 5 години поред, а ние само една! Те продължават, ние – не. И Гърция винаги е била по-добре нас, откакто има някакви измерители. Турция е с $13 737.22 и ни изпреварва, но тя 20 години е в подем, сравним само с този на Китай, като доходите на турците се удвояват на всеки 10 години. Там се говори за икономическо чудо, а те искат да влязат в топ 10 и ако продължават така, ще го направят. А в периода 1987-89 година ние сме били по-добре от тях. Само тогава. Това показва, че правилната икономическа политика води до просперитет. В България няма нито едно такова правителство за целия следкомунистически период. Всички други страни на Балканите са по-зле от нас. По-младите да попитат, а по-старите да обяснят, че за нас Югославия до 1989 г. беше Западът и Америка. Там имаше всичко, и то по много, а ние бяхме бедните съседи. Те имаха доходи, пари, свобода и западни стоки. Ние – нищо от това! Произвеждаха коли и ги продаваха в САЩ. Камиони, автобуси и т.н. Те бяха на светлинни години пред нас по доходи и демокрация. Вярно е, че войната ги върна назад, но пък това трябва да ни учи, че политиката може да съсипе икономиката и живота на много поколения, особено шовинизмът и национализмът. В Сърбия БВП по ППС е $9683.18, или 26,7% по-нисък, а са били с десетилетия над 2 пъти по-богати от нас. Така живеят вече 20 години. Инфлацията тази година там е 13%, същата като предишните години. Спомнете си, когато и ние имахме инфлация как се чувствахте. Сега ние сме по-богатите съседи.
Те идват при нас като на Запад, пазаруват… А помните ли търговията с чанти с Югославия и “цървените”? Първоначалното натрупване на капитала в България. Румъния е по-бедна от нас и там показателят е $11 443.49, или 6.4% по-малко. До 1991 година те винаги са били по- добре от нас, още от турско време, а около 1980 г. дори с над 33%. Там се ходеше да се купува нескафе (нещо непознато в България) и китайски стоки, ама не с това качество като сега. Братята македонци са ни
биели по стандарт на живот до 1993 година, но сега ни превъзхождат само по паметници в центъра на столицата си и “парата в свирката”. Там БВП на ППС е $9683.17, или 30.4% по-зле от България. За Албания е ясно, но те имат постоянен ръст след 1991 г. и увеличават благосъстоянието си от почти $2100 на $8054, т.е. 4 пъти.

Да обобщя – по времето на социализма, с всичкото производство, фабрики и заводи и работа за всички, почти 9 милиона българи, ние сме били най-бедните на Балканите, изключая Албания. И така е било винаги през 20-и век. Сега при капитализма, с всичките му гадости, ние забогатяваме спрямо нас си и спрямо съседите, и то с по-бързи темпове! От най-бедната държава за 23 години ние сме трета от 9 страни. Ако имахме правилно политическо управление с правилна икономическа политика, то България щеше да е поне 2 пъти по-добре, т.е. поне на нивото на Централна Европа. Представете си, ако доходите ви бяха 2 пъти по-високи! Няма правителство, включително сегашното, което да не мисли първо за себе си, а не за България. Така се създадоха монополите, които сега са олигополи и управляват държавата и нямат никакъв интерес да просперира България. Те винаги печелят и при бедна държава. Не ръст от 1-2%, а от 5 % и повече средно за десетилетия.

Целта на статията е да даде малко увереност на смачкания в битовизми българин. В ежедневната борба за хляба той не вижда успехите си.

Няма хъс да се бори, защото няма цел. А няма цел, защото накъдето и да се обърне, се блъска в стени, изградени от олигарси. И или трябва да работиш за тях, като си продадеш личността и се съгласиш да те мачкат, или да избягаш в чужбина, за да останеш свободен, или да мизерстваш тук. Време е българинът да разбере, че така както си представя, че трябва да живее, го няма никъде в света и никога няма да дойде. Така се живее само в развитото социалистическо общество, обещано ни от БКП, което така и не дойде, никъде не е било и никъде няма да бъде. Утопия! И че съдбата му е в собствените ръце и тези на другите. Разделени сме никои! Как да счупим пръчките на хан Кубрат необединени?