Колко тежат държавните компании?

Държавните компании имат ясна, ежегодна и измерима тежест върху държавния бюджет под формата на субсидии и капиталови трансфери от държавния бюджет към тях. Тази тежест често се пренебрегва, когато се обсъждат функциите на държавата и дейностите, които са свойствени и несвойствени за нея. А не би трябвало.

ИПИ си направи труда да изпрати заявления за достъп до информация до всички министерства с молба да ни предоставят информация за субсидиите и капиталовите трансфери към държавните предприятия, на които всяко ведомство е принципал, от 2007 г. насам. Обобщихме отговорите и ето какво получихме.

За периода 2007-2013 г. са раздадени 4,369 млрд. лв. под формата на държавни субсидии и капиталови трансфери към държавните компании с над 50% държавно участие. Тази сума представлява 2,37% от разходите по консолидираната фискална програма за периода (185 млрд. лв.) и е например една четвърт от всичките бюджетни разходи за образование за периода.

Логично, през последната година на висок икономически растеж – 2008 г., се наблюдава пик и на субсидиите и капиталовите трансфери, след което сумата се движи около 600 милиона годишно в периода 2009-2013 г. Отнесени към държавните разходи, субсидиите и капиталовите трансфери към държавните предприятия се движат около 2% от всичките разходи, като се наблюдава плаха тенденция на тяхното намаление от 2011 г насам.

Капиталовите трансфери представляват малко над 33% от общата сума за субсидии и трансфери към държавните предприятия, похарчена за периода. Това разпределение показва как 2/3 от общия поток от държавния бюджет към държавните компании отива за покриване на текущи разходи, т.е. има единствено и само ефект върху годишните приходи и разходи на компанията, но не и върху дългосрочното ѝ финансово здраве.

Първото място по получаване на държавни пари заемат държавните предприятия под шапката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Над 2,5 млрд. лв. са били преведени от министерството, за да финансира държавните си компании в периода от 2007 до 2013 г., като 96% от тази сума са били предназначени за Холдинг БДЖ, БДЖ “Пътнически превози” и НК “Железопътна инфраструктура”.

Tази сума представлява 10% от бюджета на министерството за дадения 7-годишен период и е най-високият процент от бюджетите на ведомствата с държавни компании, отделен за субсидиране на държавни компании (от единадесетте институции, които отговориха на запитването на ИПИ).

Субсидиите и капиталовите трансфери на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията представляват 38% от общо дадените такива за 7-годишния период.

Групата „БДЖ” (Холдинг БДЖ, БДЖ “Пътнически превози” и НК “Железопътна инфраструктура”) излиза на челно място като получател на държавни субсидии и капиталови трансфери. Тези данни дават храна за размисъл дали наистина си струва да бъдат давани ежегодно огромни суми от бюджета за поддържането точно на тези губещи и все по-задлъжнели компании, вместо средствата да се разходват за други по-приоритетни и по-належащи публични услуги или просто да се намали данъчното бреме.

Другата институция, която е отделила значителна сума за капиталови трансфери и субсидии за подопечните си държавни компании през периода, е Министерството на здравеопазването. Малко над 1 млрд. лв. са били насочени към различни болници в страната. Тази сума представлява 5% от бюджета на министерството за периода. Получателите на най- голяма част от тези средства са столичните болници, както и тези в по-големите градове (Пловдив, Шумен, Варна).

След тези две министерства се нареждат Министерството на икономиката и енергетиката с Държавно предприятие “РАО”, АЕЦ “Козлодуй” и НЕК, и Министерството на околната среда и водите с ПУДООС.

Като цяло, обобщената информация за субсидиите и капиталовите трансфери към държавните предприятия показва сериозната тежест на тези предприятия за бюджета. Около 2% от всички консолидирани разходи потъват всяка година в държавните предприятия на държавата, като най-голямата „черна дупка” остават предприятията от групата на БДЖ. И това въпреки че все по-малко хора ползват железницата – превозените пътници са намалели почти наполовина между 2000 г., когато са били 50 млн., и 2012 г., когато вече са 26,5 млн. Картината от години е ясна, но до момента никое правителство не се е наело да я промени. /Виктор Тричков, Институт за пазарна икономика/