Командироването в чужбина често се оказва параван за експлоатация

Няколко месеца преди Европа окончателно да отвори трудовите си пазари за българите, посредници сякаш се опитват като за последно да приберат някой лев от изпадналите в нужда безработни с празни обещания за работа в чужбина. До края на юли в Главна инспекция по труда са подадени около 100 сигнала за нередности при посредници за работа, като 46 от тях са свързани с проблеми в чужбина, тъй като са поети от дирекция „Международна трудова миграция“. За сравнение: за цялата 2012 г. сигналите срещу некоректни посредници са около 40, от които 14 са свързани с работа зад граница, обяви за „Сега“ шефът на дирекцията Даниела Кадийска.

За бума на измамите се оказва, че помагат и промени в родното законодателство, свързани с евродирективи, с които трябваше да се въведе ред с командироването в чужбина, но се оказва, че на практика се е появила нова форма на трудова експлоатация. При командироването родно предприятие сключва договор с работодател в чужбина за осигуряване на работници срещу определена сума за възнаграждения и други разходи. Тя обаче се разпределя от българския посредник, койтоплаща, колкото да спази закона,
и прибира разликите. Тъй като парите не отиват директно при хората, те изобщо не знаят какво им се полага.

Една от най-използваните схеми е с командировките до 30 дни. Чрез нея се избягва задължението да се осигуряват на работниците минимални условия на труд, включително и на заплащане в чуждата страна, което е задължително само при командироване за повече от месец. При краткосрочната работа навън се получава възнаграждението у нас. Дължат се и дневни, пари за транспорт и квартира, но сумата пак идва накуп от чуждата фирма, а служителите обикновено вземат малка част от нея. Затова родните работодатели или фирми за временна заетост командироват работници за 29 дни, прекъсват за ден и следва нова командировка за 29 дни. За да се пресече схемата, от ГИТ смятат, че дните трябва да се натрупват и така да се спазват разпоредбите за дългосрочно командированите.

Вероятно тази схема е използвана при експлоатацията на българи и румънци в кланица в Германия, за коятосветът научи от потресаващия филм

„Робство в Германия“ на немска телевизия. В него със скрита камера бяха показани кадри как по двама работници делят едно легло и докато единият е на работа по 12 часа на ден, другият спи, но за мизерните условия на живот плащат наем. Надницата им за къртовския труд е по 4 евро на час. Немските работодатели се оправдават, че работниците са им пратени от фирми подизпълнители от двете страни, на които те плащат. Класическа схема за експлоатация чрез командироването, която в Германия стигна дори до прокурор. „Но нямаше нито едно оплакване у нас и в този случай ние не можем да направим нищо“, призна Даниела Кадийска.

От командироване над 30 дни посредниците пак могат да печелят. Тогава българите трябва да получават поне минималната заплата за страната, в която работят, и обикновено я вземат. В този случай обаче не се полагат дневни, а никой не знае дали чуждият работодател не дава на българския пари и за по-висока заплата, и за покриване на битови нужди. Въпреки това в случаите на командироване хората все пак изкарват нещо и вероятно затова оплаквания няма.

От ГИТ обаче отчитат, че българските посреднически фирми, които командироват служители,често си навличат сериозни глобизаради непознаване на чуждото законодателство, дори да са коректни и да имат сключени договори за предоставяне на услуги. Най-често предприятията търпят санкции, защото командироват работници в дейности, които не развиват у нас. Особено стриктни са контролните власти в Холандия, които проверяват всичко за българските предприятия – какъв им е статутът, развиват ли наистина дейност, имат ли наети работници, срещу какви заплати. „Вече има две български фирми с наложени много сериозни глоби – от 300 000 до 600 000 евро. В Холандия са решили, че изпращането на работници е било посредническа дейност, за която се иска разрешение, а не командироване, тъй като не отговаря на условията на директивата“, предупреждава Кадийска.

През последните две години измамници доста добре печелят и от консултации на българи как да започнат работа навън като самонаети. „Това не е нищо друго, освен форма, която се използва от посредниците, за да вземат пари от хората, при това немалко – от 500 до 800 паунда. По 150 евро се искат за подготовка за документи. А в сайта на посолството на Великобритания например всички условия могат да се видят“, казва експертът на ГИТ. Според Даниела Кадийска това вероятно ще бъде основната форма на измами, когато се отворят трудовите пазари и хората ще могат по-лесно да намират работа навън и без посредници.

Все още работи добре и изпипаната схема сголи обещания за работаот нерегистрирани посредници или фирми, които нямат договори с чужди работодатели. Но пък и все повече българи, тръгнали на сляпо, се възползват от правото си да търсят помощ в съответното българско посолство. По сигнал от потърпевши в германското посолство от ГИТ се опитват да спрат фирма, която е излъгала няколко групи берачи на ягоди. Жалбата е от около 35 излъгани. Българите заминават чрез лицензиран в Англия посредник за сезонна работа там, който може да осигурява заетост във ферма. Но понеже квотата била изчерпана, посредникът предлага на групата да бере ягоди в Германия, закъдето няма разрешение да работи, и вече е в нарушение. Българите се появят там след сезона на ягодите и още първия ден установяват, че няма как да изпълнят нормата. Звънят в българското посолство, където страната ни има трудово аташе, и то сигнализира на Главната инспекция по труда.

Проверката на трудовите инспектори обаче установява, че типично по нашенски, хората дори не знаят коя е българската фирма, свързала ги с английския посредник. „Беше много трудно да стигнем до българския посредник, но успяхме. Показали им обяви в офиса на фирмата, разказали им за условията на работа, дали са им някакви предварителни договори, които ние така и не можахме да видим, и са заминали“, разказва Даниела Кадийска. Резултатът е два акта за този посредник, които би трябвало да доведат до отнемане на регистрацията. Практиката обаче показва, че това не спира нито фирмите да продължат да лъжат, нито изпадналите в отчаяние хора да се лъжат. Често посредниците, които работят незаконно, регистрират транспортни услуги като предмет на дейност и се опитват да заобиколят закона, като обяснят, че само са превозили гурбетчиите до чужбина. Често в ГИТ идват сигнали и от комисията за трафик на хора, обикновено за работили като домашни помощници, бавачки и т.н., но те са без никакви конкретни данни. Няма имена, няма фирми посредници, няма договори, което прави невъзможно каквито и да е проверки.

А нередната посредническа дейност се установява лесно. Институциите у нас постоянно припомнят, че фирмите, които не мамят,не вземат париза нищо – служителите нямат ангажимент да плащат за посредническата услуга, тя е за сметка на работодателите, които търсят работна ръка. Регистрираните посредници могат да се видят на списъци в сайта на Агенцията по заетостта, както и тези със сключен договор с работодатели в чужбина. За да извършват дейност, фирмите трябва да имат и регистрация, и договор.

Много е важно хората да имат едно наум при всяко предложение за работа под формата на „английски клишета“, като младежки и студентски бригади например. „През последните две години в Европа единствено във Великобритания има студентски бригади“, напомня Даниела Кадийска. Понякога се организира пътуване за работа. Често се търсят желаещи за стажове по дадена специалност, но после кандидатите се насочват към работодатели, които не развиват такава дейност.

Хората трябва да имат копие от сключен предварително договор с условията, при които ще работят, възнаграждение, данните на фирмата. Липсата му освен че е незаконна, означава също, че няма как контролните органи да защитят правата на пострадалия. В ГИТ често се самосезират по публикации в медиите. Хората също вече търсят инспекцията, като обикновено се оплакват от неизплатено възнаграждение от чужд работодател. „Но когато няма договор, сме безсилни. Когато тръгват без договор от България, чуждият работодател също ги лъже, че ги проверява няколко месеца, без да им плаща, и накрая не вземат нищо. Ние няма какво да направим, когато няма документ за възнаграждението“, казва Кадийска. И съветва да се търси работа по различни спогодби с чужди държави, тъй като тогава контактът са държавни институции и измамите са почти нищожни.