Компенсаторните инструменти се сринаха с над 10% на фондовата борса

Компенсаторните инструменти се сринаха с над 10% на фондовата борса в понеделник. Причината е идеята на управляващите да намалят дела им при плащане в търговете за земеделска земя.

Тя идва от депутати от ГЕРБ и е за промяна в закона за собствеността на земеделските земи, която предвижда оттук нататък 40% от цената, постигната в търговете, да бъде заплащана с парични средства. Сегашните условия са 20% от цената да се плаща в пари, а останалите 80% в компенсаторни инструменти – поименни компенсационни бонове, както и компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. Плащането с тях беше въведено набързо и без много дебат през 2014 г., което все пак раздвижи търговията им.

По-малко търсене

Ако предложенията се приемат, това означава, че ще има по-малко търсене на компенсаторки, което логично сваля и цените им. Търговете за земя бях последният останал мотор за търговията с тях на борсата, след като правителството даде заявка да спре приватизацията, където също отиваха една част от компенсаторните инструменти.

В понеделник най-пострадали се оказаха цените на компенсаторните записи, които се понижиха с 10.26% и жилищните записи с 10.32%, а цените им са 0.34 лв. за лев номинал. Поименните бонове се търгуваха за 0.57 лв., като при тях дори имаше леко повишение. Бумът в цените и рекордите при тези инструменти са от края на 2004 г. и януари следващата година, когато беше приватизиран миноритарният дял в БТК – над 1.1 лв. за номинал, което стана срещу компенсаторки. След това приватизацията с непаричните средства постепенно замря, а цената им се понижи до около 40 ст. за номинал, а в началото на тази година и до 20 ст.

„За мен решението за промяна на режима на плащане с компенсаторни инструменти буди притеснение най-вече със своите мотиви. Обяснението на вносителя, че „компенсаторките“ трябвало да се купуват от борсата, където цените били по-високи (от кое?!?), издава начина, по който повечето депутати възприемат фондовия пазар – като някакъв вид спекула или гешефт, който ограбва държавата и вдига цените. Що се отнася до самия инструмент, държавата следва в някакъв момент да реши какво ще прави с него и да му даде ясен хоризонт и цена“, коментира пред „Капитал“ Петър Василев, портфолио мениджър в „Алфа асет мениджмънт“.

Няма друг пазар

В момента фондовата борса е единственото място, на което се търгуват тези инструменти и всеки може да ги купи и продаде свободно, а първичното им издаване ставаше от държавата за обезщетение на собствениците на имоти отнети по време на комунизма.

През годините е имало няколко идеи как да се приключи с коменсаторките, като най-честият вариант беше те да се превърнат в ДЦК – нещо, което щеше да увеличи държавния дълг и спираше управляващите от подобно действие. В момента по данни на Централния депозитар в него има регистрирани малко над 1.93 млрд. лв. коменсаторки в номинал, от които занулени, т.е. използвани, са 76%, а активните са 465 млн. лв. Номиналът им леко се увеличава, макар че издаването им трябваше да спре още през 2008 г., когато изтече срокът за заявления за обезщетения.

Още варианти

„След като вече издаването на тези инструменти е практически приключило и след като държавата обяви и приватизацията за приключила, най-логичният вариант е компенсаторните инструменти да бъдат заменени срещу държавни ценни книжа. В сравнение с многото милиарди, платени за КТБ и АЕЦ „Белене“, не мисля, че половин милиард е кой знае каква сума. Да не говорим, че падежът на новата емисия спокойно може да се разсрочи далеч във времето, за да не тежи на бюджета. Но като цяло съм скептичен, че това ще се случи, докато на финансовите пазари и инструменти се гледа от управляващите като на някаква далавера“, коментира още Василев.

Идеята за промяна има противници и в лицето на сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти, информира в.Капитал. Те обявиха, че текстовете ще ограничат възможностите за реализирането на книжата, и предложиха алтернативна и леко спорна идея – държавата да създаде АДСИЦ със земи от държавния фонд (дружество със специална инвестиционна цел), в което притежателите на поименни компенсационни бонове да станат акционери, а акциите им да се търгуват на борсата.

financebg.com