Консервната индустрия в колапс

В процеса на приватизация българската консервна промишленост беше разломена и ако някой си мисли, че днес в България има консервна индустрия, значи приема желаното за действително, казва ст.н.с. д-р Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост в Пловдив. За мен българските предприемачи, които се мъчат в тези работилници, наречени консервни фабрики, са герои. Но така не може да продължава, казва тя.
Намалението на оборота от продажби на продукция и стоки и извършени услуги в консервната промишленост по текущи цени през третото тримесечие на 2009 г. се задълбочава с по-бързи темпове и достигна минус 25.3% в сравнение със същия период на 2008 г., сочи статистиката. За деветте месеца на 2009 г. оборотът е намалял с 23.8%. Производството през третото тримесечие е по-малко с 38.2% (32.4% през първото полугодие). Намалението през деветмесечието е с 34.3%. Вносът продължава да се увеличава, но с по-бавен темп (1.8%) през третото тримесечие на 2009 г. През деветмесечието увеличението е 6.9%.
Износът през трето тримесечие намалява с 5.1%, като за деветмесечието намалението е с 9.6%. Прирастът на стокообмена през третото тримесечие е главно от износа, от което положителното салдо е по-голямо с една трета. През деветмесечието обаче прирастът на вноса е около 2 пъти по-голям, поради което салдото е отрицателно с 847 хил. EUR сочи още статистиката.

Възможности
В България през 2008 година имаше 157 консервни предприятия, които в някаква степен работеха, произвеждайки около 150 хил. т консерви годишно, казва директорката на Института по консервна промишленост. Хубавото е, че ги има, лошото е, че всички имат един и същи асортимент: лютеница, кетчуп, печени чушки, краставички. Като добавим, че вземат суровините от едно и също място става ясно, че конкуренцията между българските производители на консерви е много голяма и тази криза вероятно ще ги накара или да фалират, или да се продадат, прогнозират експерти.

Всъщност ниската покупателна способност на българския пазар задържа консервния бранш на по-ниско ниво, отколкото е бил през 1989 г. Тогава в страната ни има 17 консервни завода, които произвеждат 980 000 т консерви годишно на стойност 1,2 млрд. лв.
Световен опит
През 70-те години в щата Джорджия, САЩ е имало около 20 големи консервни предприятия. Щатът е сроден с България по територия и население, затова правя аналогия с днешните процеси в страната ни, коментира Павлина Параскова. През 1990 г. щатът има едно единствено консервно предприятия. Всички останали фалират или се сливат с него. Оказва се, че консервната промишленост е много енергоемка, материалоемка, изисква солидна суровинна база и капиталите, инвестирани в нея, твърде бавно се превръщат в печалба. Кризите в САЩ са изменили консервната индустрия и тя се е доближила повече до производството на полуготови и готови, както и на охладени и на дълбоко замразени храни, поясняват специалистите. Резултатът е, че САЩ имат по-ниски разходи за производството на храни, опазват по-добре околната си среда, профилът на консервната индустрия е променен и са се увеличили многократно нейните обороти.
Пазар
Заринати сме с продукция, която очаква своя руски пазар, но колкото и да евтина, те няма как да си позволят да платят дори това. Дори руснаците да купят, дори българският пазар да възвърне покупателната способност от 2008 г., това не е решение за консервната индустрия, казва директорката на ИКП. Всъщност решението ще го даде точно кризата. Според Параскова до края на 2011 г. в страната ще останат максимум 30-40 истински работещи предприятия. Останалите? Или ще фалират, или ще бъдат погълнати, или просто ще работят от време на време. Кой ще оцелее? Големите консервни предприятия имат по-големи шансове. В българската консервна промишленост ситуацията е такава, че само големият е гъвкав. Защото може да си го позволи, заключи Павлина Параскова.

Михаил Ванчев

pari.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *