Концесиите не могат да се възлагат за повече от 35 години

Новият Закон за концесиите, чийто първоначален вариант беше подготвен още преди две години, най-накрая беше одобрен окончателно от депутатите в края на миналата седмица.

Това на практика се случи за втори път, след като предишният проектозакон беше блокиран от президентско вето преди парламентарните избори през пролетта и след това процедурата започна отначало.

С одобрените текстове сега се отговаря една от основните критики към предишния вариант, а именно липсата на ограничение за срока на договорите. Според окончателния документ концесии няма да могат да се възлагат за повече от 35 години, а евентуални удължавания ще се допускат за най-много още 12 години допълнително. Все пак парламентарното мнозинство си остави вратичка за допълнителни изключения, когато големи и скъпи проекти изискват по-дълъг срок за изплащане на инвестицията. Тези случаи обаче ще трябва да бъдат предвидени със специален закон, т.е. ще са в контрола на Народното събрание.

В останалите текстове няма значителни промени спрямо варианта, който парламентът гласува на първо четене през юни. Едно от нововъведенията е, че по-малките концесии за услуги на морски плажове ще се възлагат по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

Таван на срока

С новия закон се прилагат изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г., като заради забавянето страната беше заплашена от санкции. С него на практика се отменят сегашният Закон за концесиите и Законът за публично-частното партньорство и се въвеждат два основни вида концесии – за строителство и услуги (възлагани от държавата и общините като публично-частно партньорство) и за ползване (концесиите по досегашния закон). Депутатите приеха, че максималният срок на договорите трябва да е такъв, че да гарантира покриване на разходите и възвръщане на инвестицията и получаване на доход от вложения капитал.

Финалният вариант предвижда, че за договори за строителство и услуги срокът не може да бъде по-дълъг от 35 години, а таванът за втория тип концесии е 25 години, но с уточнението „освен ако със специален закон е предвиден друг срок“. Допуска се и удължаване, но не с повече от една трета от конкретния срок, определен с договора. Така максимумът на една концесия може да стане 47 години.

От дискусиите в залата стана ясно, че изключението за сроковете се прави за т.нар. стратегически концесии, които изискват по-дълъг срок за възвращаемост на инвестицията, като големите инфраструктурни обекти или хидротехническите съоръжения например. По думите на председателя на правната комисия и вносител на проектозакона Данаил Кирилов (ГЕРБ) гаранцията срещу злоупотреби с тази отстъпка е, че за изключението е необходимо законодателят изрично да вземе такова решение в друг закон. „Ако се сключва концесия за милиард, два или три, действително това е пътят, по който Народното събрание би могло да санкционира този срок в конкретен закон“, посочи той.

С тази промяна на практика отпадна предишният вариант, който предвиждаше концесии над 35 години да се одобряват предварително от Народното събрание, а за общински концесии над 20 години се изискваше санкцията на 2/3 от общинския съвет.

Други промени

Според новия закон правомощията на концедент (страната, предоставяща концесията) се изпълняват от ресорния министър, когато обектът на концесия е държавна собственост, а при общинска – от кмета на съответната община. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще извършва независим външен контрол, като прави планови и извънредни проверки. В рамките на правомощията си последващ контрол ще упражняват също Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.

Законът предвижда също възможност за изменение на концесионните договори, но ако то е в рамките на 10% от първоначалната стойност. Когато след сключване на договор възникнат непредвидени обстоятелства, стойността на концесията може да се увеличи с до 50%. Промени се допускат и тогава, когато се наложи изпълнението на допълнително строителство или услуги, които не могат да се извършат от друг концесионер. Тогава допълнително възложената работа не трябва да води до увеличение на първоначалната стойност с повече от 50%. При предсрочно прекратяване на договора концесионерът има право на обезщетение, което да покрие невъзстановените до момента разходи за инвестиции или съответно определената норма на възвращаемост в зависимост от собствеността върху обекта.

Всяка концесия може да бъде определена от концедента като запазена, ако се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение, пише още в новия закон. При тях концесионер може да бъде само икономически оператор, на който най-малко 70% от работниците и служителите са с увреждания или в неравностойно положение. В стария проект лимитът беше 30%.

За да се осигури повече прозрачност на процеса, се предвижда цялата информация за концесиите да се публикува в Националния концесионен регистър, който се поддържа от специализирана дирекция към Министерския съвет. В него ще се отразява както информация за провеждане на процедури за възлагане на концесии, така и информация относно изпълнението на сключените договори.

Трите изключения

Извън новия закон остават няколко вида концесии. Тези за подземните богатства ще се регулират по Закона за подземните богатства, както и досега. От новия закон излизат концесиите за добив на минерални води, които ще се възлагат по реда на Закона за водите и чийто максимален срок ще е 35 години. Тази промяна беше предвидена в предишния вариант на закона, върху който президентът наложи вето преди изборите. Когато водите са държавна собственост, общините ще получават по-голяма част от концесионното плащане – 50% вместо 30%, колкото е в момента. С това на практика вноската за общините се изравнява с тази, която правят минните компании.

Новото изключение са концесиите за услуги на морските плажове, но само тези, които са без трансграничен интерес, т.е. са под определения европейски праг (5.225 млн. евро в момента). Те ще се възлагат по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

Крачка назад от ДПС

Депутатите от ДПС напуснаха пленарната зала, след като мнозинството отхвърли предложението на председателя на движението Мустафа Карадайъ и група депутати, което щеше да даде право на кметовете да се разпореждат с определен вид подземни богатства вместо държавата. Предложението предвиждаше общините да получат безвъзмездно правото за управление и ползване до 35 години на скалнооблицовъчни материали от находища, за които няма предоставени концесии за добив или разрешения за проучване. Така на практика решението кой да добива и проучва щеше да се взима от общинските съвети и кметовете. Не стана ясно защо от ДПС предлагат изключението единствено за скалнооблицовъчните материали. Вероятно обяснение може да е фактът, че макар такива материали да са разпространени в различни райони на страната, немалка част от тях са концентрирани в контролираните от ДПС родопски общини. От движението дори предлагаха за находища с доказани неблагоприятни характеристики или за възстановяване на добив от находища в общини с трайна безработица концесионерът да може да се освобождава от плащане за период от пет години с решение на Министерския съвет, инхормира в.Капитал. „Тази идея е абсурдна, през 2010 г. Законът за подземните богатства беше променен именно за да се създаде единен орган, който да отговаря за концесиите и да обедини дейностите, които дотогава бяха пръснати в три министерства и в общините. Предложението на ДПС реално е крачка назад“, каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Андреев.

financebg.com