Корпоративното управление и „новите страници“ в годишните отчети

Автор: проф. д. ик. н. Бистра Боева

Разкриването на информация е основен принцип на корпоративното управление. През последните години е налице тенденция на увеличаване на обхвата на нефинансовата информация в годишните отчети. Темата за устойчивото развитие, както и за това как компаниите реагират, определя и нарастващия брой инициативи на национално и международно равнище за оповестяване на мерки за опазване на околната среда, мерки за решаване на социални въпроси и мерки за подобряване на управлението/ Environmental, Social,Governance- ESG/.

Тук трябва да се отбележат Глобалната инициатива за разкриване на информация /Global Reporting Initiative/; изискванията, произтичащи от спазването на Глобалния договор /Global Compact/; ИСО стандартите. В качеството на добри практики следва да се посочи разкриването на нефинансова информация съобразно Германския кодекс за устойчиво развитие и нормите на Британския съвет за разкриване на информация /FRC/.

От доброволна инициатива разкриването на нефинансова информация в посочения формат ще се превърне в норма на закона в момента, в който страните-членки на ЕС транспонират Директивата за разкриване на нефинансова информация и информация за разнообразието /Directiveon disclosure of non-financialand diversity information/, приета през април 2014 година.

Директивата материализира мерки от Плана за действие на ЕК за подобряване на дружественото право и корпоративното управление /12.12.2012/. Известно е, че планът е реакция на ЕК за следкризисни инициативи и е подчинен на насоките на Стратегия 2020.

Какво по-конкретно ще промени Директивата за разкриване на нефинансова информация и на информация за разнообразието?

На първо място целта е да се промени Директивата за счетоводството, влязла в сила на 20 юли 2013 година /Accounting Directive 2013/34EU/ и да се въведат нови изисквания по отношение на оповестяване на нефинансова информация. Член първи на Директивата за разкриване на нефинансова информация и на информация за разнообразието предвиждат тези поправки.

На второ място се конкретизира обхвата на двата типа информация, които са обект на новата Директива: опазване на околната среда и социални въпроси. Предвижда се да се разкрива минимум информация за това, как компаниите опазват околната среда, как спазват човешките права, какви мерки срещу корупцията се приемат от страна на ръководствата на компанията.

В директивата е посочено, че допълнително /в рамките на 24 месеца след влизането й в сила/ ще бъде предоставено ръководство от Европейската Комисия за обхвата и обема на двата вида информация. То ще бъде с необвързващ характер, но с важни насоки за бизнеса, за одитори и за пазарите. Де факто публикуването на това ръководство ще изпревари предвидения срок за прилагане на новите изисквания по отношение разкриване на нефинансовата информация от страните-членки на ЕС.

Практиката показва, че на национално равнище има установени показатели за това, каква нефинансова информация да се разкрива. Такъв е примерът с германския Кодекс за устойчиво развитие. В САЩ това са счетоводни стандарти за устойчиво развитие /SustainabilityAccounting Standards Board/. Аналогичен набор от показатели се съдържа и в доклада по въпросите на устойчивото развитие /Global corporate sustainability report 2013, Global Compact/.

В Директивата изрично е отбелязано, че нормата е за разкриване на определени дейности на компаниите, но това не е норма за интегрирано отчитане.

На трето място, в Директивата се предвижда и предоставяне на информация за състава на ръководните органи на компаниите. Независимо, че разкриването на информация за управлението /governance/ не е обект на разглеждания документ, то се сочи необходимостта от предоставяне сведения за ръководните органи на компанията.

Това е информация за квалификация, пол, националност , възраст на членовете на надзорни съвети и съвети на директори.

Темата за разнообразието не е нова в областта на корпоративното управление и за управлението на човешките ресурси. Тя е „заложена“ в Плана за действие на ЕК /12.12.2012/. Отразява и политиката за увеличаване на дела на жените в корпоративните ръководства.

Разкриването на този вид информация дава възможност на акционери, на пазара, на заинтересованите лица да преценят и доколко се подобрява качеството на ръководните органи. Пазарът има и дисциплиниращ ефект по отношение на това кой и как управлява.

Кой и как ще следи разкриването на нефинансовата информация

Изрично се посочва, че при неспазване на определени норми, обект на разкриване в частта за нефинансова информация, компаниите ще обясняват причините за това. Това положение на директивата възпроизвежда следвания в рамките на ЕС принцип “Спазвай или обяснявай“ по отношение на годишното отчитане на практиката в областта на корпоративното управление.

Принцип, който и към момента се следва от публичните дружества, декларирали, че прилагат Националния кодекс за корпоративно управление.

Интересно е да се отбележи, че Директивата предвижда одиторите да изразяват становище и по това как се спазва разкриването на предвижданата нефинансова информация.

Какво означава Директивата за бизнеса в страните-членки на ЕС

Безспорно периодът, предвиждан в Директивата за влизането на нормите в националните законодателства на страните-членки е немалък. Адресат на промените – при условие, че бъдат транспонирани от българския законодател, са компании от обществен интерес и преди всичко компании, чиито списъчен състав включва повече от 500 служители.

Тук е редно да се посочи, че това касае и предприятия в България, чиито собственик-100% или частично, е държавата. Предприятия, при които има проблеми с прозрачността и разкриването на информацията. Малкият и среден бизнес не е адресат на промяната.

По повод българския бизнес, внимание заслужава постановката на директивата, която важи за групи от компании със задължението в своите консолидирани отчети в частта за управлението да разкриват информация по въпроси за опазване на околната среда и социалната политика. В този смисъл, макар и непряко, „новите страници“ в отчетите ще касаят и поделения на чужди компании на територията на България.

Важно е да се изтъкне и аргументацията по повод „новите страници“ в отчетите: директивата е съпътствана от характерните за европейското законодателство „анализ и оценка на въздействието – анализ на разходите и ползите“.

Привеждането на аргумента „колко струват новите страниците на бизнеса“ е от особено значение. Известно е, че една от причините за избягване на „публичност“ са разходите, съпътстващи предоставяне на информация от компаниите на регулаторите и фондовата борса. Ето и цената според експертите: 5000 евро средно годишно за големите компании.

Цената има и друго измерение: качеството на разкриването, писането на тези допълнителни страници. Изрично е посочено, че се касае за разкриване, а не за разказване.

Представянето на новите тенденции в разкриването на информация тепърва ще бъде обект на очаквани законодателни промени и практики. В рамките на изследователски проект на УНСС и членове на малка неправителствена организация /Форум за корпоративно управление/ предстои да бъдат тествани тези нови тенденции сред български компании и поделения на чуждестранни компании.

В заключение би било добре да се подчертае, че очакванията са приложението на Директивата за разкриване на нефинансова информация и информация за разнообразието да допринесе за качеството на корпоративното управление и растежа на компаниите и дългосрочна икономическа стабилност.