Котката – естествен враг на църковните мишки
Ако сте любители на котките, сигурно сте забелязали тези животни във всеки манастир, където те са се разположили като у дома си. Необезпокоявани те се излежават из доксите и двора на св. обител и за много от поклонниците е непонятно защо строгите монаси и монахини търпят котките навсякъде. Всъщност котката е единственото животно, което се допуска доброволно в православния храм и дори в олтара му. Според 88 правило на 6 Вселенски събор в храма може да влезе, което и да е животно само в случай, че животът му е заплашен. Но котките в продължение на векове се ползват с привилегията да се разхождат из целия храм, защото те са единственото средство за справяне с мишките, които могат да осквернят светините в църквата.
Унищожители на мишки
Свещеници разказват, че само една нощ е достатъчна за котката, за да се справи с мишките, нападнали храма. Ясно е, че една котка и дори един котарак, не могат да унищожат всички гризачи, но отците разказват, че на сутринта намират хищника до вратата, очакващ освобождението си, а в храма не само няма мишки, но дори миризмата им е изчезнала. Според някои свещеници, котките се допускат в храма и дори в олтара, защото не цапат. Котките не оставят следи след лова на мишки и са естественият враг на църковните гризачи. Манастирските и храмови хроники пазят не малко трогателни, а и забавни, котешки истории. Повечето са за храбри котки, справили се с пълчища мишки, унищожаващи храмовото имущество, съсипващи ремонтните усилия на много свещеници и плашещи нищо не подозиращите богомолци.
Котките в богослужението
Има и случаи, когато котките се оказват и участници в богослужението, макар никой да не очаква това от тях. Разказва се една история с предишния Руски патриарх – Алексий. Той гостувал в един храм на голям празник. Преди началото на литията се отварят Царските двери. От там, покрай дверите, първо излиза красив охранен котарак с навирена опашка и бавно и тържествено тръгва напред, повеждайки църковното шествие, начело с патриарха. Котаракът бил заловен от свещенослужителите и след богослужението бил заведен при патриарха. Той го сложил на стола до себе си и съвсем сериозно му заговорил: “Е, котарако, май не знаеш Устава? На литията не бива да излизаш преди патриарха. Трябва да излезеш най-накрая, след протойереите и йереите. Това повече да не се повтаря!” Това развеселило всички, но те така и не разбрали дали котаракът си е научил урока по литургика.
Подобна ситуация се разиграла на Великден в един селски руски храм. Когато свещениците в лития се отправили от олтара към изхода на храма, понесли хоругви, евангелие и икони, един от клириците носел голям раиран котарак. Това доста озадачило богомолците. Оказало се, че котаракът бил заловен в олтара малко преди това и просто трябвало да бъде изнесен…
Котешкият манастир
Котките спасяват храмовете не само от църковните мишки, но на Кипър те пазят манастира “Св. Николай – Котешкия” край Лимасол и околностите му от отровни змии. Светата обител, издигната според преданието, от св. царица Елена през 4 в. на полуостров Акротири, днес приютява близо 100 котки. Те били заселени там още при създаването на манастира от основателката си. Преданието разказва, че островът, подложен на продължителна суша, бил завзет от отровните влечуги и много хора напускали дори домовете си, за да се избавят от тази напаст. Св. Елена заповядала на Кипър да бъдат докарани 1000 котки, които били заселени около манастира, и те внесли ред в разпространението на змиите.
Поредица от земетресения и нападението на турците през 16 в. водят до разрушаването и изоставянето на манастира. През 20 в. започва нов живот за светата обител. През 1983 г., със съдействието на тогавашния Лимасолски митрополит Хрисант, манастирът е възстнановен вече като женски. Две монахини – Касиана и Елпида, се заемат с градините и грижата за ремонтираните сгради. В светата обител тогава няма нито една котка, но затова пък е пълно със змии. Водени от опита на предшествениците си, двете монахини завъждат двойка котки, които постепенно се заемат с опасните влечуги. Десет години двете сестри се грижат за котките и превръщат манастирския двор в райска градина. През 1992 г. към тях се присъединяват още четири монахини, а котките вече са близо 100. Денят на сестринството започва в 2 ч. сутринта с приготвяне на храна за котките и след това се отправят на богослужение. Манастирът днес привлича много поклонници заради духовния си живот и богата история, в която котките имат своята важна роля.
Така че другия път, когато видите в някой манастир разположилите се там самодоволни и наглед мързеливи котки, не се заблуждавайте, те нощем вършат скромно и ненатрапчиво своята важна работа по разчистване на вредителите.
Близостта на духовници и котки артистично е изобразена във фотопроекта на руската фотографка Анна Гальперина „Поп + кот“. Снимките са включени в календар за 2015 г. на сдружение „Артос“.
Иван КОНСТАНТИНОВ