Краят на популистите в Италия
Пет месеца след идването на власт в Рим на кабинета Монти от италианската политическа сцена слиза още една важна фигура. В продължение на две десетилетия Умберто Боси и Силвио Берлускони доминираха политиката на Италия със своята несимпатична аура. Оттеглянето на двамата най-важни политици на десницата е още едно доказателство за промените, от които е обхваната Италия.
Избухналият скандал около финансите на Северната лига опровергава поддържания от Боси имидж на една партия от честни политици. Расизъм, ксенофобия и антиевропеизъм влизаха в грозния репертоар на северната партия, също както и просташкият език на Боси. Трикольорът ставал най-много за тоалетна хартия, казваше той, показваше среден пръст на националния химн, а на интервю сме го виждали и по потник.
Провал на федерализма
Боси: „Смени ми пеленките!“; Берлускони: „Търся подкрепа, плащам в брой!“
Успехът на Северната лига се дължеше на близостта й до народа, водачите й винаги бяха достъпни за своите избиратели. Тя излъчи, например, кметове като онзи на Верона, които показват на цяла Италия какво означава ефективна администрация.
На национално равнище Боси сключи пакт с Берлускони, който предопредели успеха и провала и на двамата. Това беше един нелесен съюз между два съвсем различни характера и между две партии с различни интереси. През последните години този пакт парализира правителството, предизвиквайки растящо недоволство сред базата на Северната лига.
Всъщност 70-годишният Боси, който създаде Северната лига преди двайсет години, беше свършен още преди избухването на сегашния скандал. Защото в коалицията с Берлускони Лигата така и не успя да постигне своите цели – на първо място федерализма. Тя възприе федерализма като генерална линия, тъй като се разбра, че не може да настоява повече открито за отцепването на Севера, каквато беше първоначалната идея на легистите.
Монти разчисти обора
Наричат го още „Супер Марио“
Оттеглянето на Берлускони и идването на власт на Монти окончателно тласнаха Лигата в криза. Боси веднага скъса с Народа на свободата на Берлускони и се изолира в тотална опозиция срещу политиката на новия премиер. Лигата отново се сви до мащабите на регионална партия, в която от месеци насам се спори за програма, кадри и най-вече за ръководство.
Боси и Берлускони се издигнаха и паднаха почти едновременно. И двамата бяха популисти, чиито партии бяха изградени около култа към тях. Те трябваше да обслужват интересите на заинтересувани групи, оставайки винаги доста неясни в програмно отношение, въпреки здравите падански, тоест северноиталиански корени на Лигата. И при двамата между обещания и действителност зееше дълбока пропаст.
Това, че сега ерата на Берлускони и Боси приключва, не е случайност. Свършеното за пет месеца от технократското правителство на Монти показва най-драстично колко неефикасни са били двамата десни политици. Според допитванията мнозинството италианци не искат и да чуят за старите партии. Можем само да се надяваме, че политическите модели на Берлускони и Боси окончателно излизат от мода.
АГ, ЗЦ, ДПА, С. Гяуров, Дойче веле