Кредитирането остава замръзнало.

И догодина кредитирането ще остане почти замръзнало, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов пред Reuters. Конкретната му прогноза е за ръст от 1.6% за 2016 г. при „почти нула“ през тази. Всъщност числата от последната седмица показаха, че от началото на годината портфейлът от фирмени заеми се е свил с 350 млн. лв. Спадът обаче се обяснява от централната банка с изчистване на банковите баланси чрез отписване на кредити и продажба на проблемни заеми. Дори да няма спад, липсата на ръст е лош сигнал за българската икономика. Анемичният ръст при корпоративните заеми вече седем години означава, че компаниите правят по-малко инвестиции в активи.

Обяснението на банкерите е, че търсенето е слабо. На фирмите – че ситуацията още е несигурна. Допълнителни фактори са предстоящата проверка на активите в системата и подготвяните продажби на банки с гръцката собственост.

Защо няма кредити за бизнеса

Данните на БНБ за август сочат 10.03% спад в кредитирането на годишна база, което е съизмеримо с отчетените през юли 10.18%. Свиването отново е най-осезаемо при фирмените заеми, чийто обем за последния месец е намалял с 14.47% (при 14.58% през юли). Съществен фактор за това понижение обаче е изваждането на КТБ от статистиката от ноември 2014 г. Сравнението със статистическите данни от началото на годината също говори за затягане на кредитирането, като през повечето месеци данните показват намаляване на портфейлите, а общото понижение спрямо отчетеното в края на декември 2014 г. е с 349.7 млн. лв. С отчитането на отписаните от началото на годината несъбираеми кредити обаче балансът е по-скоро около нулата.

„Все още виждаме относително слаб ръст на кредитирането. Не става дума, че няма ликвидност или капитал, което да пречи на банките да кредитират. По-скоро проблемът е с търсенето“, обяснява Христов пред Reuters.

От представители на бизнеса и сдруженията най-често посочват като причина за липсата на нови проекти несигурната икономическа среда. Засега никой публично не заявява, че има инвестиционна идея, но банките му отказват

Естествено част от замръзването идва и по линия на две групи банки, които държат голяма част от активите в системата. Първо, при тези с гръцка собственост годината беше повече от несигурна, а през последните седмици все по-често се говори за предстоящи продажби. В тази ситуация отпускането на кредити съвсем не изглежда приоритетно. Втората група е на институциите с български акционери. Техният фокус е по-скоро да преминат успешно през стрес тестовете – т.е. да прочистят сегашните си портфейли и да си осигурят ликвидност.

Гръцко пренареждане

Процесът по консолидация на българските банки ще продължи, казва още Христов пред Reuters. „Oпределено знаeм, че ще има голямо търсене на банки, които имат над 5% пазарен дял.“ И допълва, че централната банка има информация за проявен интерес от страна на инвеститори, „но това ще стане ясно с течение на времето.“ Според него единственият начин да се получи добра възвращаемост на капитала е да се получи по-голям мащаб. Този извод подуправителят прави на база слабия растеж при кредитирането в страната и увеличаващите се регулации в Европа.

Reuters припомня, че гръцките банки държат по-малко от 20% от активите на банковата система в България, но могат да бъдат принудени да се разделят с филиалите си тук в замяна на отпуснатата финансова помощ във връзка с дълговата криза в югозападната съседка.

През юли тази година стана ясно, че българското дружество на гръцката Eurobank – Пощенска банка, купува бизнеса на Alpha bank в страната. Сделката се очаква да приключи до края на годината след получаване на разрешения от регулаторите. Цената все още не ясна, но според гръцки медии и Reuters е 1 евро.