Кризата и коледните караконджули

През тази година финансовите и икономически страшилища на кризата напъплиха Европа дълго преди Рождество Христово. Силно свитите бюджетни разходи, увеличаването на данъците, мрачните перспективи  за рецесия през 2012 и несигурното бъдеще на еврото принудиха много европейци да ограничат до минимум традиционните си коледни покупки и празненства. Оказа се, че повечето от тях търсят в магазините възможно най-евтиното за празника, а статистиците в Брюксел прогнозираха свиване на продажбите в 27-те членки на ЕС със 7 на сто спрямо обичайното ниво. Гърците отбелязват четвъртата си Коледа в икономическа рецесия, като ситуацията става все по-сложна. В Испания, където една пета от трудоспособното население вече е безработно, празничните разходи ще са се свили навярно с цели 20 на сто. В Португалия много семейства обявиха, че ще регистрират своята първа „Коледа без подаръци”, а осем от всеки десет италианци говорят за повече от „скромно” тазгодишно Рождество.
Лъжливо усещане
Греховните български политици
В България, където редиците на купувачите също видимо са оредели, проблемът с кризисните страхотии  има и друго измерение: един особено лукав грях на управляващите – лъжливото им усещане за изобилие на лични духовни дарования. Наричат го „прелест”, която православните християнски духовници описват като „състояние на нездрава мистика, свързано с погрешна висока оценка на вярващия в своите духовни преживявания или убеждението, че Бог изпитва особена любов към него, вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри или духовна прелъстеност от дявола”. В подобно състояние най-често изпадат отдали се на ревностен пост и молитви монаси, но в най-бедната европейска държава в заблуждението „прелест” пребивават и не малко политици.

Под опеката на Всевишния
Нагоре към бездната?
Например, след като агенцията „Стандард енд Пуърс” потвърди, че досегашният скромен кредитен рейтинг на България е със стабилна перспектива, министър-председателят Борисов реши, че Всевишният (когото той публично нарича и „Началник”!) изпитва особена слабост към него, към финансовия му министър и цялото правителство. В резултат на което изпадна в лъжливо наслаждение и започна да се хвали по медиите двусмислено (”по-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада”!) за възможен през следващите пет години икономически растеж на страната. А всъщност американската рейтингова агенция прогнозира, че през 2012 стопанският растеж в България  ще рухне до санитарните 1.5 на сто, което неминуемо ще продължи да прогонва купувачите от магазините не само за Коледните, но и за всички останали празници, ще замрази допълнително заплати, пенсии, социални помощи, ще стагнира още по-силно икономиката и ще постави под въпрос бюджетните приходи. Свиването на растежа ще надуе броя на сегашните милион и половина (според „Евростат”) бедняци в страната до над два милиона, а онези 43 на сто от българите, които сега все още могат да си купят месо два пъти в седмицата, ще намалеят още повече и гладът ще придобие съвсем реални и масови измерения.
Самопрелъстяване и гордост
Затова преди Коледа може би е редно все пак да припомним на властимащите богословското мнение, че в крайна „прелест”  изпада онзи, който е развил у себе си присъщото за хората самопрелъстяване, гордостта, който е встъпил в общение с дявола и е станал негов храм и оръдие. Или думите на един от най-големите духовни учители на Балканите, св. Григорий Синаит, който  още през 14-ти век предупреждава: „Онзи, който желае с безсрамие и наглост да се приближи до Бога и който се сили да Го придобие в себе си, такъв лесно се побеждава от демоните заради това, че търси да достигне целта си преждевременно, самонадеяно и дръзко, не съгласно с личното си духовно състояние, влачен от тщеславие”.
Пророчески наблюдения, които и днес би трябвало да пораждат размисли. Най-вече в Святата нощ и Коледа, когато караконджулите биват прогонвани от тъмнината и настъпва новото начало.

Георги  Папакочев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *