Кризата – предпоставки, превенции, последствия

Повечето анализатори и коментатори приемат, че финансово-икономическата криза започва през август 2007 г. с фалита един от големите независими ипотечни кредитори в САЩ, което предизвика редица европейски и американски банки първо да замразят, а впоследствие и ликвидират своите фондове с проблеми в сектора на ипотечните кредити. По същото време в Англия за пръв път от повече от 100 години вложители атакуват един от най-големите ипотечни кредитори и правителството се видя принудено да пристъпи към откровена национализация на фалиращи банки. Лихвените проценти в Г7 рязко се повишиха и Федералният резерв и Европейската централна банка започнаха масирано да изсипват ликвидност на пазара с надеждата да смекчат напреженията в кредитната система. Това упражнение многократно се повтори през годината, изминала от началото на кризата, придружено бе и с радикално координирано сваляне на лихвите до сегашното равнище от два процента и безпрецедентното допускане на небанкови финансови институции до кредитния ресурс на централните банки. Нищо от това не облекчи условията на кредитните пазари, борсите на ценни книжа и на суровини по света се сринаха, и на държавите от Г7 не им остана друго, освен да приемат мащабни програми за икономическо стимулиране, и да одържавяват банка след банка, и застрахователна компания след застрахователна компания, за да се избегне разпадането на световната финансова система. Вече никой не си поставя за цел избягването на икономическата рецесия – тя вече не просто чука на врата, тя отдавна е тук.
В основата на кризата всъщност стои монетарната политика на САЩ от началото на 90-те, когато,за да преодолее кризата на спестовните си банки, тогавашен гръбнак на американската, а оттам и на световната финансово-кредитна система, Федералният резерв рекордно намали лихвите, и ги задържа ниски много дълго време. Създадени бяха инструменти за „секюритизация“ на масови кредитни задължения (дългове по кредитни карти, заеми за автомобили и пулове от ипотечни задължения, гарантирани от държавни кредитни институти). Голяма част от произведените след края на 90-те години ипотечни заеми вероятно се носят именно от това поколение. Това поколение не е преживяло значителна икономическа криза и няма инстинкта за самосъхранение на предишното. Това са хората, които са приучени да смятат, че пазарите на имоти имат един- единствен път за развитие – нагоре. По някои оценки за десетте години до края на 2006 г. потребителите в САЩ са изтеглили кредити за повече от девет трилиона долара срещу притежаваната от тях недвижима собственост. За първите пет години на този век тези средства са осигурили поне 3% от растежа на потреблението в САЩ. Ето един опростен пример. Притежавате къща за 150 000 долара, финансирана с ипотека при 7% фиксирана лихва за 30 годишен период. След пет години вашата къща струва 225 000 долара (това е 50% увеличение). Банката оценява къщата и ви прави нова ипотека, този път при 5.5% фиксирана лихва – понеже междувременно е започнала борбата със световния тероризъм, доларът е поевтинял, и САЩ са свалили федералните лихви до 1% – с която покривате първоначалния заем и ви остават 75 000 долара в брой, които вие, като истински американец, похарчвате веднага. Множество еднотипни ипотечни заеми се секюритизират от инвестиционните банки на Уолстрийт и се продават ва институционални инвеститори от цял свят с печата AAA на престижни рейтингови агенции, или с реално нищо не струващата застраховка на AIG.
Американците като цяло не спестяват – нито гражданите, нито правителството. Те ипотекират, вземат пари в брой, и ги харчат за нови придобивки, с което патриотично стимулират федералната икономика. Банките, които отпускат първичните ипотечни заеми, не ги държат по книгите си, а ги продават на една от двете федерално спонсорирани агенции, създадени през 30-те години от администрацията на Рузвелт, за да насърчат притежаването на къщи от средната класа, и с постъпленията от продажбата отпускат нови ипотечни заеми. А пък тези федерални агенции събират накуп много такива ипотеки, обединяват ги в предполагаемо добре диверсифицирани пулове и поставят отгоре своя печат, който носи пълния кредит и доверие в правителството на САЩ. След това ги продават на инвестиционните банки, които на свой ред разрязват тези пулове на траншове задължения с различни рискови характеристики, и ги продават на институционални и частни инвеститори по целия свят.
Когато базовите лихви в света са ниски, което беше ключовата характеристика на ерата Грийнспън, доходността на произведените по горната схема секюритизирани ипотечни задължения е привлекателна за консервативните инвеститори, които не искат или не могат да инвестират на фондовия пазар. Те, разбира се, искат първокласен рейтинг на закупените от тях ценни книжа и тук услужливо идват на помощ рейтинговите агенции: Стендарт енд Пуърс, Муудис и по-малката Фич. Тъй като произходът на обезпечението зад новите ценни книжа е „почти пълният кредит“ на Фани и Фреди, естествено е рейтингът да е максимален. Консервативните инвеститори са щастливи, инвестиционните банки са щастливи, Фани и Фреди са щастливи и накрая вашата ипотечна банка е щастлива, защото с парите от препродажбата на вашата ипотека, докато вие с трепет очаквате да се рефинансирате, тя е раздала поне още десетина ипотеки на други подобни търсачи на щастие. Банката може да прави това дотогава, докато и последният кредитоискател, макар и тотално неплатежоспособен по нормалните критерии, не се сдобие с къща, тъй като произвежданите от нея кредити охотно се купуват на едро от федералните агенции..

Глобални проявления на кризата, започнала като финансова:

Кредитният пазар – първият потърпевш.

Разпад на международните капиталови пазари, отлив на инвестиционни потоци от всички видове борси, декапитализация на
публичните дружества.
Рязко разтваряне на ножицата между лихвите по привлечени средства, и по кредити, спад на доверието между банките, разпад на жизнено важния междубанков пазар на краткосрочни депозити, драстично покачване на лихвените нива по всички видове банкови депозити и кредити, свиване на размерите им, което ефективно умъртвява реалния бизнес;

Реалният сектор – вторият потърпевш.

Спад в строителството, миннодобивната и петролодобивната индустрия, черната и цветната металургия, машиностроенето, автомобилостроенето, международния транспорт – енергоемки и материалоемки отрасли, разчитащи постоянно на оборотно и инвестиционно кредитиране.
Спад на потребителското кредитиране – спад на потреблението на стоки за широко потребление – спад в леката промишленост и битовата електроника и електротехника.
Спад в международната търговия – задълбочаване на диспропорциите в търговските баланси на страните- нетни вносителки на енергоресурси, спад на международния транспортен трафик

Пазарът на труда – третият потърпевш.

Структурна безработица, започваща от строителството, добивната промишленост и машиностроенето и обхващаща все повече сектори нагоре по пирамидата- последна, разбира се, е администрацията.

България влиза с летящ старт в условията на световната финансова и икономическа криза, противно на уверенията на управляващите политици
Още през 2007 година световната финансова криза, зародила се на англосаксонските пазари, почти незабавно удари българския финансов пазар, и само слепци не си даваха сметка за предстоящото. Най-недвусмисленото предупреждение дойде в самия край на годината, когато един инвестиционен фонд – субсидиар на световна застрахователна компания, ликвидира изцяло портфейла си инвестиции на БФБ в рамките на последната търговска сесия за 2007, с което причини невъобразим хаос на пазара, и допринесе за печалната дискусия в медиите относно това, има ли борсов балон, и кой е виновен. След това, през 2008-а имаше само един път за борсовите индекси – надолу.
Разбира се, ние не сме уникални с това – по същия начин почти мигновено пострадаха пазарите на страни като Исландия и Унгария, или Прибалтика, и други от нашия хал. В условията на международна финансова криза първи – и то незабавно – страдат пазарите на страни с висок темп на икономически растеж, с високи дефицити по текущата сметка и високи излишъци по капиталовата сметка на платежния баланс, страни, силно интегрирани в международната търговия, високо зависими от внос на енергийни източници или суровини и с преобладаващо външни инвестиции. Външните инвеститори започват да изтеглят капиталите си от
финансовите пазари в чужбина, за да покриват загубите си у дома, и изведнъж става ясно, колко нестабилна е една финансова система, която се гради преди всичко на чужди, а не на национални капитали и спестявания. Ето това бе първото видимо проявление на кризата у нас – сривът на борсовите индекси – днес основният борсов индекс Soffix е една 1/6 от равнището си преди година.
От есента на тази година ясно изразено е и второто проявление на кризата – блокажът на кредитния пазар. Сед фалита на Lehman Bros. имаше един период, засега преминал, в който банките у нас бяха спрели изобщо да разменят помежду си депозити и в лева , и във валута, а индексът LEONIA, отчитащ усреднените лихвени проценти по предлаганите средства на междубанковия пазар бе надскочил 30-те процента. Последните осреднени данни за кредитирането сочат сериозен спад спрямо миналата година на отпуснатите кредити, съчетан с общо покачване на лихвените равнища:

Новите кредити, отпуснати от банките на фирми и домакинства през октомври, спад от 24.44% спрямо същия месец на миналата година. При жилищните кредити спадът е най-силен – с 31% на годишна и със 7.3% на месечна база до 240.94 млн. лв. Потребителските кредити за домакинства, отпуснати през октомври, са с 23.9% по-малко спрямо октомври миналата година и с 14.7% по-малко спрямо септември тази година, като възлизат на 339,54 млн. лв.
Новоотпуснатите корпоративни кредити падат с 23.3 за година и с 0.4% спрямо предходния месец до 1.03 млрд. лв. %.Средният лихвен процент по кредитите за фирми на стойност над 1 млн. евро се повишава с 2.10 пункта до 10.46% при кредитите, договорени в левове, и с 1.36 пункта до 9.07% при кредитите в евро. През октомври 2008 г. средните лихвени проценти по потребителските кредити за домакинства нарастват спрямо октомври 2007 г. с 2.14 пункта до 12.07%. И това е статистика за месец октомври, едва в преддверието на кризата у нас, тоест, лошото тепърва трябва да се очаква да настъпи – ясно е, че тази кредитна имплозия не може да не доведе до спад на икономическия растеж. Това вече се случва – засега в експортно-ориентираните отрасли на машиностроенето и в добивната индустрия, но предстои да се случи и в останалите сектори, така, както вече го описахме.
Какво да се прави? Може ли България да провежда антикризисна политика, аналогична на провежданата от правителствата на САЩ, и от останалите членки на ЕС?
Не съвсем.

Сред малките и икономически слаби страни с пазарна икономика България е по своему уникална с това, че посреща кризата с добре действащ валутен борд, със стабилна и добре капитализирана банкова система, със значителни бюджетни икономии, изразени в голям бюджетен излишък и то в края на бюджетната година, и с потенциалната възможност да получи безвъзмездно милиони и милиони евро помощ като новоприсъединила се членка на могъщ икономически блок. Именно валутният борд и сравнителната социално-икономическа изостаналост обаче не позволяват правителството и централната банка да постъпят, както постъпват или смятат да постъпят другите страни – да наводнят паричния пазар с евтин ресурс, да гарантират неограничено проблемните вземания на банките, по проблемни кредити, като например тези, свързани с потребителския или ипотечен кредит, да дотират пряко или опосредствано губещи отрасли, да национализират частично или изцяло структуроопределящи
предприятия или банки пред фалит. Това са мерки, насочени срещу поскъпването на кредита, и загубата на доверие между стопанските субекти, но те представляват по същество необезпечено печатане на пари, и поради това са проинфлационни. Страна във валутен борд, с изоставаща икономика и голям процент социално слаби граждани не може да си ги позволи. Това означава по същество отмяна на валутния борд, а това ще бъде самоубийствено в текущата криза. И, след като БНБ по същество е с вързани ръце по отношение възможността да въздейства на икономиката чрез лостовете на паричната политика, остава единствено правителството да направи това чрез достъпните му средства. За съжаление, държавата се лиши през годините на прехода от собствени финансови и кредитни институции, с изключение на Банката за Развитие, а точно в такъв момент те биха й били безкрайно полезни, така че правителството разполага предимно с възможности да въздейства чрез бюджета и чрез фискалната политика
Лично на мен ми се струват неизбежни няколко неща по отношение на бюджета. Философията на бюджета трябва да бъде променена от бюджет на икономически растеж на бюджет на икономика в рецесия. Макрорамката на бюджета следва да се подготви не само за 2009, но и за 2010 година, тъй като кризата едва ли ще премине догодина за Гергьовден, както се опитват да ни успокоят. Трябва да се актуализират основни бюджетни прогнози, като тези за лихвените нива, валутните курсове, цените на енергоносителите, за нивото на безработица и др, тъй като проекта за бюджет е готвен при други условия, и тези прогнози са невалидни още от днес. Очевидно е, че в прогнозните потоци в приходната част на бюджета също трябва да се направят сериозни корекции в посока надолу, докато в разходната определено има какво да бъде завишено по линия например на социалните разходи. Само чрез бюджетни промени естествено правителствената политика няма да постигне много.
Необходим според мен ще бъде фискален стимул за производителите и за инвеститорите, чрез промени в облагането на корпоративните печалби, дивиденти, лихви и пр., чрез промени в осигурителната тежест, а така също, стимули за потребителите чрез промени в ДДС, а защо не и на някои акцизи, ако това е възможно. Засега управляващите бягат от фискалния стимул, но според мен това е късогледа позиция, заради която могат горчиво да се разкайват само след 6 месеца.
Накрая, аз бих предложил изпълнителната власт да помисли за учредяването на два специални инвестиционни фонда за пряка намеса в икономиката, под формата на еднолични държавни фирми, или под друга подходяща форма. Тези фондове да се направят с бюджетни пари – от натрупалия се за 2008 година излишък, от структурните фондове на ЕС, с пари по антикризисни програми на ЕС, и със средства по държавни заеми от международни финансови институции.

Първият от тези фондове, трябва да подпомага индустрията, най-вече осигурявайки оборотни средства чрез поръчки, експортни гаранции, чрез поемане на дялове за увеличаване на капитала на структуроопределящи компании с временни проблеми, да подпомага реструктурирането и оздравяването на закъсали фирми, и пр.
Вторият би следвало да върши същото в банковия сектор, като стимулира и гарантира възстановяването на междубанковия депозитен пазар, подпомага преструктурирането на кредитни портфейли в банки, които срещат определени затруднения с ипотечните и потребителски кредити, за да свали цената на потребителския кредит и да стимулира разумното потребление. Така държавата ще се справи и с текущия бум в сивия кредитен сектор, от който печелят единствено самите лихвари.

Всички сделки на тези фондове трябва да бъдат на пазарен принцип, но без да генерират печалба извън необходимата за нормалното функциониране на фондовете и покриване разходите по привлечените във фондовете парични средства. Фондовете трябва да са с предварително определен времеви хоризонт, и при ликвидацията им придобитите от държавата дружества или дялове да бъдат приватизирани на пазарен принцип.
Ако тези два фонда се учредят с опростена структура, с оперативно управление, делегирано на избрани с публичен конкурс мениджъри с международна репутация, и работят в синхрон с БНБ и с търговските банки в страната, има шанс, според мен, последиците от финансовата криза – най-вече загубата на доверие между икономическите субекти у нас и на пазарни позиции на чуждестранните пазари – ще бъдат преодолени сравнително бързо, и най-важното, безболезнено, тоест, без инфлационни шокове, и без да бъде застрашен валутния борд. Просто наливане на пари от страна на държавата в проблемни банки, дружества и сектори на икономиката ще е по-контрапродуктивно за преборване с кризата и от простото бездействие.

* * *

Тези бележки бяха представени пред една специализирана аудитория в началото на декември 2008, преди правителството официално да признае необходимостта от антикризисни мерки, и преди окончателното приемане на бюджет 2009.
Както е известно, бюджет 2009 бе приет без съществени корекции спрямо проекта, изготвен „преди кризата”, и, освен че е базиран на нереална макроикономическа основа, практически не включва никакви антикризисни мерки, извън известния 90% „таван” на разходната част и все още неизяснената докрай инвестиционна програма на правителството (за около 6 млрд. Лв). Разбира се, правителството предприе някои стъпки извън бюджета, като от тях по-конкретно заслужава внимание увеличението на капитала на държавната Банка за Развитие до 500 млн. лева.
Тази мярка е част от общите усилия на правителство и БНБ да се „размрази” междубанковия депозитен пазар, с което да доведат до понижение на пазарните лихви и да стимулират търговския кредит. Към нея можем да прибавим и намерението на икономическия министър да насочи още през 2009 нови 500 млн. лева от структурните фондове на ЕС към Банката за Развитие за допълнително подпомагане на банковия сектор, като засега обаче конкретните цели и механизмите на това „подпомагане” са неясни.
Моето мнение е, че намеренията да бъдат инвестирани до 1 млрд. лева извънбюджетни средства на междубанковия пазар са позитивни, но избраният за това начин – чрез посредничеството и под управлението на макар и държавна, но малка, и неадекватна на ситуацията банка – ще има съмнителен успех.
Според мен МФ като представител на държавата трябва да поеме отговорността пряко да се намесва за капиталово подпомагане на банковия сектор там, където това е спешно необходимо, както и да използва агенти за намеса на междубанковия пазар, в т.ч. и Банката за Развитие, единствено като посредници, без каквато и да е дискреция от тяхна страна. Пак МФ, съвместно с МИЕ, следва да формират фонд за директно (извън пазарно) интервениране в помощ на реалния сектор, който да се финансира основно със средства от структурните програми.
За целта естествено следва преди всичко да бъде спешно изработена и приета съответната нормативна уредба, в това число актуализация на бюджет-2009, което изглежда непосилно 6 месеца преди редовните парламентарни избори. От тук и нерадостния извод, че нищо от декларираните намерения за антикризисни действия няма да бъде реално осъществено, че банковият сектор ще продължи затягането на кредитните условия, и че реалният сектор в България ще изпадне в много тежка финансово-икономическа криза точно преди парламентарните избори 2009-а година.

Андрей Пръмов – финансов експерт/материалъте представен и на дискусията в СИБ на 16.02.2009 год./