Кризата сложи край на банковата тайна

сп. „Огоньок“

Властта на малкия архипелаг Търкс и Кайкъс, който се намира в района на Бахамските острови, бе сменена в средата на август. Генерал-губернатор на тази британска отвъдморска територия стана Гордън Уидеръл. Няколко месеца преди това британската кралица Елизабет II анулира част от конституцията на острова, разпусна местния парламент и правителството. Премиерът и депутатите обвиниха кралицата и Уидеръл в държавен преврат. Губернаторът отвърна с обвинения в корупция, а световните борси – със срив на котировките на застрахователните компании. Все пак Търкс и Кайкъс е голяма офшорна зона, която активно се използва от застрахователите. Сега вече британските финансови власти разполагат с информация за всичко, което става там.
Под натиска на САЩ, Великобритания, Германия и Франция офшорките една след друга разкриват данни за своите клиенти. Швейцарските банки вече предадоха на САЩ и Франция информация за хиляди свои клиенти – французи и американци. Германското разузнаване измъкна от банки в Лихтенщайн данни за немците, а по-късно Лондон и Берлин накараха княжеството да подпише с тях специално споразумение за размяна на информация. За да избегнат санкции, договори с големите държави подписаха Австрия и Люксембург, а парламентът на Андора премахна гаранциите за банковата тайна за чужди граждани. Изглежда глобалната война с кризата плавно преминава във война със собствените граждани и финансовите им права.
Офшорните скривалища
Данъчните оазиси отдавна бодяха очите на правителствата на по-големите държави. С тяхна помощ множество компании и отделни лица се измъкваха от плащане на данъци. Често оттам преминаваха и капитали със съмнителен произход. Но за мнозина офшорките бяха символ на свободния капитализъм – те позволяваха бързо да се прехвърлят пари във всяка точка на света, без да се дава отчет някому. Те не задаваха излишни въпроси на клиентите си, не вземаха от тях данъци и предлагаха добро финансово обслужване.
Моделът се оказа толкова търсен, че повечето държави се отнасяха благосклонно към офшорките. „Меденият“ период обаче приключи с настъпването на глобалната криза.
„Заради кризата паднаха бюджетните постъпления и властите се загрижиха за събирането на данъците от гражданите, които крият пари в офшорките. Няколко години САЩ се опитваха да получат данни за американските клиенти на швейцарската банка UBS, но именно кризата ги тласна към по-активни действия“, твърди Дмитрий Косталгин, партньор във фирмата Taxadvisor. Американското правителство заплаши банката да замрази активите й в САЩ, след което UBS моментално сдаде клиентите си на американските данъчни власти.
Борбата с банковата тайна преминава под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Този месец тя проведе в Мексико специална конференция, посветена на необходимостта да се повиши прозрачността на световните финанси и да се подобри информационния обмен между данъчните институции. На нея бе формулирана и амбициозна цел – за три години ОИСР да постигне абсолютна прозрачност при движението на средства в офшорките. За този период всички данъчни райове трябва да подпишат със страните-членки на ОИСР споразумения за размяна на информация. Именно тогава финансовите власти биха могли да знаят всичко за движението на капиталите на собствените граждани.
Островче на прозрачността
Разкриването на притежателите на сметките и на движението на парите е първата стъпка към новите ограничения.
„Борбата за прозрачността на офшорките е част от реформите за глобалното финансово регулиране, твърди Михаил Солодков, директор на Банковия институт към Висшето училище по икономика. – Именно липсата на контрол върху финансите доведе до положението, при което из света се шляят огромни капиталови потоци. Ако се отчетат не само собствените пари, но и ценните книжа, преди всичко дериватите (вторични ценни книжа – бел.ред), става дума за суми, които са в пъти по-големи от брутния вътрешен продукт на всяка държава. В повечето случаи тези потоци минават през офшорките. “
Доскоро Франция и Германия активно се застъпваха за падането на банковата тайна. Докато САЩ напълно бяха загърбили проблема. Но позицията на Белия дом се промени с новия президент – Барак Обама не възприема банковата тайна като абсолютна ценност. В отговор републиканците го нарекоха социалист и фашист, но като цяло те не могат нищо да направят. Банковата тайна вече не съществува в обичайния си вид.
Решенията на ОИСР фактически бяха последният пирон в ковчега на финансовата конфиденциалност. Кризата просто доведе до логичен край тенденцията за ограничаване на банковата тайна. На Запад първата видима стъпка към ликвидирането й бе направена през 1990 г. – тогава Съветът на Европа прие конвенцията „За прането, откриването, изземването и конфискацията на доходи от престъпна дейност“. Следващият удар бе нанесен от войната срещу тероризма и мерките срещу финансирането на терористичната дейност. А Конвенцията на ООН против корупцията от ноември 2003 г. директно призна, че разследването на престъпленията е по-важно от финансовите тайни на гражданите.
Парадоксът е в това, че главният гробокопач на финансовата конфиденциалност стана държавата, която някога фактически е породила офшорките. „Всички закони за офшорките са били писани през 30-те години на миналия век от юристи на щата Ню Йорк. Те са лобирали за интересите на престъпните групировки в Ню Йорк и Чикаго, които след отмяната на сухия режим трябвало да легализират печалбите, спечелени от незаконната дейност. Най-интересното е, че в САЩ има щати, примерно Делауеър и Уайоминг, в които при регистрация на компаниите се гарантира по-голяма конфиденциалност на собствеността, отколкото в много офшорки“, обясняват експерти. Разбира се, американските офшорки не бдят над тайната на сто процента – при нужда местните данъчни могат да получат цялата необходима информация.
По подобен начин действа и Великобритания, превърнала се истинска „повелителка на офшорките“. Британските Вирджински острови, островът Мен, Каймановите острови и много други отвъдморски територии на Великобритания свято пазят информацията за своите клиенти. Но пред пратениците от Лондон те нямат тайни. Историята с правителството на островите Търкс и Кайкъс е добър урок.

Големите разкрития започват от „дребни“ бойци на невидимия фронт
Първият смъртоносен удар по банковата тайна нанесе 28-годишният Кристоф Мейли

Първият гробар на банковата тайна стана 28-годишният Кристоф Мейли. Той работел като охрана в швейцарската банка UBS в Цюрих и през 1998 г. по време на едно от нощните си дежурства открил изхвърлени чували с банкови документи. По-късно се оказа, че този „боклук“ струва стотици милиони швейцарски франка и представлява два тома с документи за жертвите на Холокоста и техните банкови сметки. Тъй като повечето от тези хора били убити, а някои въобще не са знаели за съществуването на парите, то банката просто решила по свой начин да се разпорежда с тези спестявания. Оправдавайки се с банковата тайна, швейцарските банки отказваха да съобщят каквато и да е информация за тези следвоенни сметки. Кристоф Мейли обаче предаде архивните документи в израелската общност в Цюрих и веднага се превърна в герой. Но не и за банкерите и властите на страната, които възприеха този „акт на справедливост“ като нарушение на законите за банковата тайна. Те сметнаха, че действията на Мейли уронват престижа на националните банки, от които зависи благополучието на икономиката на страната. Кристоф получил политическо убежище в САЩ (той е първият политически бежанец от Швейцария) и живее в момента там със семейството си. Неговата награда била стипендия за обучение в университет и месечна издръжка от 5000 долара, осигурени от група оцелели евреи от Холокоста, която носи името „Клуб 1939“. Заедно с американските адвокати охранителят успя
да принуди швейцарските банки да изплатят компенсации
на жертвите на Холокоста в размер на 1.25 млрд. долара.
За политиците борбата с банковата тайна е въпрос на принцип. Германският канцлер Ангела Меркел постави пред своето правителство задачата да се пресушат данъчните оазиси. Германия губи 30 млрд. евро годишно от богаташите, които крият данъците си в чужди банки. Финансовият министър Пеер Щайнбрюк веднага поде призива. Той обвини Швейцария, че не помага на европейските страни да разобличат данъчните измамници, и дори сравни страната с индианците, срещу които трябва да бъде изпратена кавалерията. Тази есен Щайнбрюк предложи законопроект, който още повече ожесточава преследването на лица, неплащащи данъците си, и ще позволи на германските данъчни служби да изискват повече данни от гражданите, ако имат банкови сметки в чужди банки. Особено подробно се проверяват филиалите на германските банки в Лихтенщайн и Швейцария, както и компаниите, които държат капиталите си там.
С името на Пеер Щайнбрюк се свързва и най-големият банков скандал за 2008 г. Тогава Берлин използва външното разузнаване БНД за издирването на данъчните мошеници. Агентите попаднали на Хенрих Кибер, бивш служител в най-голямата банка на Лихтенщайн – LGT. Срещу нова самоличност и 4.2 млн. евро Кибер продаде на германското министерство на финансите банковите данни за клиенти на банката от повече от 20 страни. Веднага бяха заведени стотици дела срещу богаташите, укрили пари в LGT, като голям брой от тях доброволно платиха задълженията си и глобите. Сред тях имаше дори висши държавни служители като бившия шеф на германските пощи Клаус Цумвинкел например. Той призна, че е укрил от властите 1.2 млн. евро от данъци, които плати заедно с глобата, за да избегне затвора. Цумвинкел напусна всички висши постове, които заемаше в редица концерни във ФРГ.
Германия сподели информацията си с други европейски страни, където също започнаха дела срещу данъчните нарушители. Някои обаче решиха, че е неправилно да се поощрява подобен вид шпионаж и да се разгласява такава секретна информация. Великобритания например изкупи част от данните за британските вложители за 100 000 британски лири. Монарсите на Лихтенщайн, които са едни от най-големите играчи на банковия отрасъл в страната, определиха поведението на германците като възмутително. Монархът на страната княз Ханс-Адам II дори нарече ФРГ Четвъртия райх. Неговият по-малък брат принц Филип Лихтенщайнски е шеф на Съвета на фондовете на банка LGT. Според данни на подкомитета по разследванията на Сената на САЩ, представени миналата година, Филип лично е помагал на известни клиенти на банката да укриват данъци. Например богатото семейство Грийнфилд, собственик на търговска верига за играчки и сувенири, е укрило $30 млн. данъци през март 2001 г. А фамилията Лоуи, която владее търговската верига Westfield, е „спестила“ 68 млн. долара.
Скоро след скандала с Кибер мощен удар бе нанесен на репутацията на швейцарската банка UBS. През май 2008 г. в САЩ започна най-голямото разследване на американски вложители в Швейцария. Властите подозираха, че през периода 2000-2007 г. техните съграждани са открили в UBS около 19 000 сметки на общата сума от 18 млрд. долара, които не са декларирали. Бившият сътрудник на банката в Женева Брадли Биркенфелд разкри как финансовата институция е помагала на клиентите си да избягват да плащат данъците си. Той призна, че за пет години е помогнал на богати граждани от САЩ да укрият доходите си и препоръчвал на вложителите да прехвърлят наличните си пари и бижута в безопасни банкови депозити. Биркенфелд дори помогнал на един бизнесмен да прехвърли незаконно през американската граница диаманти, скрити в паста за зъби. Независимо от сътрудничеството със следствието американски съд го осъди на 40 месеца затвор и глоба от 30 000 долара. Официалните представители на UBS отказват да коментира действията на бившия си служител, заради когото платиха на САЩ глоба от $780 млн. и им предадоха данните на 4450 американски клиенти. В момента Вашингтон води ново дело и вече иска данните за 52 000 американци.
В борбата срещу „данъчните оазиси“ се включи и френският министър на бюджета Ерик Верт. В край на 2008 г. той представи документи за връзките на три големи френски компании – Michelin, Elf и Adidas, и 30 частни лица с една от банките на Лихтенщайн. Според тях около 3000 французи не са плащали данъци и са нанесли финансови щети на Франция в размер на 3 млрд. евро. Верт призова всички замесени да платят доброволно задълженията си, за да избегнат съдебно преследване. Той обаче призна, че няма точни данни колко са всички французи, които укриват парите си в швейцарски банки заради банковата тайна.
Сред най-яростните противници на борбата с банковата тайна е Жан-Клод Юнкер, бивш министър на финансите на Люксембург, а сега негов премиер. Той оглавява и Еврогрупата – обединение на финансовите министри от еврозоната. Наричат го още „президента на еврото“. За Европа Юнкер е безусловен авторитет по въпросите на икономическата политика, което му позволява остро да критикува Германия и Франция, които се обявяват за разрушаването на банковата тайна и открито говорят за това, че европейците „трябва да включат Белгия и Люксембург в сивия списък“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Генералният секретар на ОИСР Хосе Анхел Гурия обаче е убеден, че за това, за което се борят противниците и привържениците на банковата тайна днес, утре просто няма да съществува. В едно от последните си интервюта той твърди, че „в утрешния свят няма да има никакви райове, в които могат да се скрият парите от данъците“. И допълни, че откакто водещи страни са се заели с тази тема, много неща започнаха бързо да се променят.

в-к „Сега“