Критериите за офшорка мъдрят в ЕС

Критериите, на които трябва да отговарят данъчните убежища, бяха предмет на обсъждане от финансовите министри на Европейския съюз. От тези разисквания зависеше на кои страни ще се сложи печата „данъчно убежище“ и ще бъдат сочени като данъчния рай на земята. Тази пролет, през май месец,  страните – членките на ЕС се споразумяха до края на годината да съставят с колективни усилия общ списък на данъчните нарушители. Този отдавна замислен проект се ускори, след като документите от международния скандал „Панамагейт“ показаха как международни компании и физически лица заобикалят плащането на данъци.
Постигнатото днес споразумение определя нулевите данъци само като „показател за евентуални нечестни практики“, каза италианският финансов министър Пиер Карло Падоан след срещата с европейските си колеги. С една дума подразбирай „нечестни практики за скриване на данъци“…
Всяка от 28-те членки на ЕС има право на вето по данъчни въпроси и при толкова много различни мнения е естествено  това да възпрепятства в някаква степен опитите за съставяне на общ списък на данъчните убежища, отбелязва Ройтерс.
През септември Еврокомисията публикува първоначален списък, включващ 81 държави и юрисдикции, където има повишена вероятност за случаи на заобикаляне на данъчните закони и които могат да бъдат подложени на последващ надзор и дори санкции. Прави впечатление, че сега вече се избягват по-силните квалификации за офшорните зони, за което се говореше преди време, че трябва да се направи „черен списък“. Сега вече съществуват опасения, че окончателният списък ще бъде много по-кратък и няма да включва всеизвестни данъчни убежища. По какви критерии пък те ще отпаднат от този сигнален списък, все още е неясно.

Припомняме, че класическите примери за офшорни зони са някои групи тропически острови като Бахамите, Вануату, Сейшъли… Но понякога не е необходимо да ходим чак до такива екзотични места като можем да направим това и в САЩ, Австрия, Великобритания, Португалия, Нова Зеландия, Кипър. които, макар да не се явяват класически офшорни юрисдикции, също предоставят възможността за създаване на предприятия, които при определени условия не се облагат с данъци.

Най-често целта за регистриране на офшорна компания е „оптимизация“ на дължимите данъци, което най-често означава „криене“. С помощта на една правилно структурирана офшорна компания също така могат да се постигнат следните предимства: защита на собственост, анонимност и конфиденциалност, оптимизация на разходи, облекчени изисквания на отчетност и ниско ниво на бюрокрация. Най-често фирмите регистрират само една пощенска кутия в дадената зона и тя служи за цялата фирмена кореспенденция и плащането на данъчни задължения.

Държавите, предлагащи условия за регистрирането на предприятия с данъчни облекчения, от дълги години привличат международни инвеститори, както частни, така и юридически лица, като така тези данъци и такси не влизат в местните икономики, където предприятията основно оперират. Поради това, правителства и масмедии често се отнасят неблагосклонно към офшорните юрисдикции и предоставените от тях услуги. Но така или иначе, харесва ли на всички или не, създаването и използването на своя офшорна компания се явява законов избор за всеки гражданин на всяка държава.

У нас например най-често условието е да платиш от 1000 до 3500 долара годишна такса за регистрация на офшорна фирма, което може да стане посредством  обявени в интернет телефони и имейли. В повечето случаи те се оказват на адвокатски кантори или на специализирани в тази дейност фирми. Срещу таксата всеки клиент може да стане собственик на офшорна компания, а след това да я използва в различни схеми, най-често с отрицателен за държавната хазна подход –  източване на ДДС или укриване на данък печалба.

Стефан ПРОНЧЕВ