Култура и картофи

То не е станало за една, две или дори десет години. Получило се е бавно. В продължение на векове се е получило. Но се е получило.
Скитническите племена са се научили да отглеждат жито на едно и също място, а не да скитат по местата, където то расте. Започнали са да опитомяват животните и ги вкарват в кошари, вместо да ходят из пущинаците да ги ловят.
Започнали са да правят къщи вместо преносими колиби. Започнали са да правят големи неща и да ги предавали от поколение на поколение, вместо да дялкат дребни предмети – оръжие и накити, които да се побират в една каруца.
Скитническите племена усядат и започват да трупат. Трупат знания, постижения, придобивки, предмети, постройки, ниви, стада, храни, семена, напоителни съоръжения и всичко онова, което по-късно хората ще нарекат цивилизация и култура.
Цивилизация и култура.
Откриват също и една завладяващата производствена новост.
Откриват, че ако някой прави само грънци,  започва да прави много повече и много по-хубави грънци от този, който се опитва да мачка глина след орането и копането. И че този, който прави само оръжия (от камък, от бронз, а по-късно и от желязо) ги прави много по-добре от този, който започва да лее бронз, след като се е пънал цяла ден да жъне на полето. И че този, който шие дрехи от кожа и не прави нищо друго, се научава да ги шие много по-добре от този, който първо жъне и копа, след това лее бронз, а накрая сяда да дере овца и да си прави кожух.
Така вместо всички да правят всичко, хората започват да усъвършенстват различни умения. Вече няма само ловци и събирачи. Има грънчари, кожухари, зидари, медникари, дърводелци, а по-късно и железари. Като орачите и копачите вече орат и копаят много по-лесно и получават много по-големи добиви просто защото железарите и медникарите им правят повече и по-добри плугове, грънчарите им правят повече и по-хубави грънци, а кожухарите им правят повече и по-хубави дрехи, като им спестяват време за оране и копане.
Така се появяват занаятите. Така се появява и разделението на труда.
Разделение на труда.
Разделението на труда идва с по-голямата производителност на труда. А по-голямата производителност на труда от своя страна води до по-голямо разделение на труда.
А по-голямото разделение на труда изисква и по-сложни взаимодействия между хората.
Те са започнали да разменят произведенията на своя труд. Нали грънчарят не може да живее само от своите грънци, нито кожухарят само от своите кожуси, нито пък дюлгеринът от своите къщи. Затова те разменяли своите продукти и майстории. Така се е появил пазарът. И пазарната икономика.
Пазарната икономика.
Цялата сложнотия е имала нужда от правила. И от някой, който да следи за спазването на правилата. Така се е появила и държавата.
Държавата.
Всичко това става около шест хиляди години преди раждането на Христа.
Шест хиляди преди раждането на Христа.
В епохата на палеолита. През новокаменната епоха тоест.
През новокаменната епоха.
Сега сме две хилядната година след новата ера.
След новата ера.
И тези неща би трябвало да са отдавна изучени и осмислени.
Излиза обаче, че не те не са нито изучени, нито осмислени.
И не е зле да се изучат и осмислят.
Нека ги обясним с един премиер.
Тоест печатна грешка, с един пример.
Примерно главният секретар на полицията би трябвало да казва на хората какво прави полицията и да преследва престъпници.
Един градинар би трябвало да сади домати и картофи.
Един лекар би трябвало да лекува.
Ако един градинар се заеме хем да сади картофи, хем да лови престъпници, картофите му ще са кофти, а престъпниците ще си ходят на воля.
Ако един лекар започне хем да лекува, хем да сади картофи, картофите му ще са още по-кофти, а градинарите и секретарите на МВР ще ходят болни.
Ако един секретар на МВР се заеме хем да лекува, хем да сади картофи, хем да лови престъпници, то престъпниците ще си ходят на воля, картофите ще са кофти и всички ще ходят болни.
Затова разделението на труда е толкова важно човешко достижение.
…
Разделението на труда, държавата и  стопанството са изключително важни човешки достижения. Доста властници и диктатори, обаче, не признават тези достижения и все се пънат да ги отхвърлят. Или не подозират за съществуването им, та решават, че те самите трябва да станат основатели на държавата и на стопанството /икономиката/. Без да опознаят и осмислят хилядолетния човешки опит.
И се получава като лекаря, който ловил престъпници. И като градинаря, който лекувал секретарите на МВР. И като секретарите на МВР, които садили картофи. И като Мао Дзе Дун, който измислил народната металургия.
…
Това за Мао, не е майтап, а си е чистата истина. Става по време на „Големия скок” 1958-1962 година. Тогава Китай е трябвало така да скочи, че да достигне и надмине всички западни империалистически икономики. (това „да достигне и надмине” си е повик от Соца). А за да ги задмине Китай тия експлоататорски икономики, е трябвало да бъде независим от тях, нали. А за да бъде независим, е трябвало да си има собствена металургия и стоманодобив, нали. И затова Мао решава, че всяко китайско село трябва да си има пещ за леене на метали. И селяните стават металурзи. Строят пещи. Леят метали. Само дето тия метали се получават с шупли и дупки и не стават за нищо. Но пък покрай леенето са изсечени почти всичките китайски гори. Големият скок се оказва скок в пропастта. И според разни изследвания причинява смъртта на 40 милиона китайци.
Всичко това изглежда смешно и прекомерно. Неприсъщо за България.
Неприсъщо за България ли?
Ами какво е тогава „Кремиковци”? Онова „Кремиковци”, дето „Костов продаде за един долар”.
Кремиковци беше губещо предприятие, което трябваше да направи нашето стопанство независимо от лошите империалисти. Няма да им купуваме стоманата, нали, ще си я правим сами.
Добре поне че „Кремиковци” не отне живота на милиони хора, а само на стотици (една от тъмните тайни на Соца).
…
Нека да прескочим Сталин, който също уби около 50 милиона души, за да направи нова икономика и нова държава. Нека прескочим и Хрушчов с неговата царевични изцепки.
Да си припомним Тошовите хрумки и да не се присмиваме на китайците.
Завръща се, значи, лекарят от болницата, ама не ляга да си почива, да гледа телевизия или да следи новостите в медицината.
Не, той отива да отглежда домати.
Не ходи, значи, да пазарува в супермаркета (то тогава нямаше супермаркети), ами „Оди да кОпа”.
И атомният физик, като се върне от работа, не почива, не чете, не гледа телевизия и не люби жена си, а „Оди да сАди картофи”.
Защото е преминал на „самозадоволяване”.
Сега младите биха започнали да се подхилкват на това „самозадоволяване”. Защото ще си помислят, че това е мръсничък майтап някакъв. Никакъв майтап обаче не е. Това си беше политика на Тодор Живков и комунистическата му партия. Хората трябваше да минат на самозадоволяване, за да не им излизат скъпи картофите и доматите.
И хората се „самозадоволяваха” по „кунфутата”. „ Кунфуто” беше моден на времето си танц, при който танцуващите се бутаха един друг. Народът пък нарече „кунфута” ония малки парчета земя, върху които градските хора трябваше да се самозадоволяват. Щото като отидат лекарите, учителите и инженерите „да кОпат” и да „сАдат картофи”, нямаше как да не се сбутат.
…
Толкоз. Нещата са измислени още в новокаменната ера. Обущарят да си гледа обувките, художникът да си гледа картините. И като почне обущарят да оценява една картина, да я оценява до обувките, не и по нагоре. Sutor, ne supra crepidam (не по-горе от обувките, обущарю) – както казал древният художник Апелес на обущаря, който след като оценил обувките, започнал да оценява и цялата картина.
Хора, хич не вярвайте на Ленин, който рече преди време, че комунистическата държава ще може да се управлява и от уличните метачки.
Властници, недейте да правите нови държави и нови икономики, гледайте да не развалите и старите.
…
Послепис.
По магистралите няма да се движат трактори, камиони и комбайни. По магистралите охолните хора ще стигат бързо до хотелите и курортите. С магистралите земеделието няма да живне, защото междуселските пътища ще си останат все така разнебитени.
–––––––––––––

 / култура, картофи, цивилизация, разделение на труда, кунгфута, „правене на икономика”, държава и магистрали /

Бойко Борисов : „Ние трябва да създаваме държава и икономика“

Иво Беров