КФН маха антикризисния стриктен контрол над посредниците
По-малко от година след въвеждането на по-стриктен контрол върху дейността на българските посредници заради кризата, извънредните мерки за тях ще отпаднат. От този месец участниците на пазара вместо по два пъти ще се отчитат пред Комисията за финансов надзор (КФН) за финансовите си показатели веднъж месечно. Решението на регулаторния орган е продиктувано от усещането за стабилизация на пазара по уверение на самата комисия и се споделя от бизнеса в този сегмент. Намаляването на регулаторните тежести и административните разходи е другият мотив на финансовия надзор.
Посредниците ще предоставят на комисията месечни отчети за капиталова адекватност, парични потоци, доходи и баланс към 10-о число на следващия месец. Досега те трябваше да го правят и към 15-о число на всеки месец. „Вижда се, че има стабилизиране на пазара и на резултатите на инвестиционните посредници“, коментира ръководителят на надзора на инвестициите в КФН Ралица Агайн. Решението на регулаторния орган се посреща със задоволство от мениджърите в бранша. „Всяко нещо, което ни облекчава бюрократично, е хубаво“, обяви председателят на асоциацията на инвестиционните посредници (БАЛИП).
Двойното месечно отчитане за посредниците беше въведено от предишния състав на КФН като антикризисна мярка, целяща ранно сигнализиране за проблеми и евентуални фалити в сектора. Заради кризата и драстичния спад на оборотите на борсата от пазара вече отпаднаха или върнаха лиценза си четири дружества, две от които собственост на чужди инвеститори – „Болкан секюритис“ и „КД секюритис“. Други десет фирми пък бяха поставени под наблюдение заради свиване на собствения им капитал до минималните законови ограничения, гарантиращи им финансова стабилност. Повечето фирми в сектора орязаха драстично разходите си, намалиха заплатите и освободиха персонал.
Представителите на посредниците признават, че това са били адекватни мерки, но смятат, че ситуацията на пазара сега позволява те да бъдат премахнати. „Отчитането на две седмици е необходимо само в много кризисни ситуации. В никакъв случай не можем да говорим, че моментът сега е такъв“, смята и Ралица Агайн, като даде пример със застрахователите, които също дават данни само веднъж в месеца. Според зам.-председателя на КФН ежемесечното отчитане е достатъчна гаранция, а при възникване на нова криза старото положение ще бъде въведено отново.
На пръв поглед оптимизмът на комисията и посредниците се потвърждава от представянето на пазара. От дъното си през март основният индекс SOFIX, който следи акциите на най-големите компании на пазара, се покачи с над 80%, а доверието и инвестиционната активност на борсата започнаха да се връщат, видно и от покачващите се обеми на търговия. В същото време обаче мнозина икономисти се опасяват от ново развихряне на кризата и второ дъно в нея – т.нар. W-образно развитие на световната икономика.
Нещо повече, занапред КФН ще се въздържа и от предоставяне на информация за посредници, които са близо до долната граница за капиталова адекватност. „Не мисля, че това е правилно. Всеки, който е над минималния изискван капитал, е нормален пазарен участник“, обясни Агайн.
Нормативната уредба предвижда всеки посредник да поддържа определени финансови съотношения, които да гарантират, че е стабилен. Едно от най-следените е капиталовата адекватност – собственият капитал трябва по всяко време да покрива на 100% минимално изисквания капитал, който зависи от типа лиценз, т.е. дали посредникът може само да обслужва сделки с ценни книжа на клиенти и да търгува за своя сметка (250 хил. лв.), или да поема емисии акции (1.5 млн. лв.). При положение че някое от тези съотношения е нарушено, посредникът трябва да премине през оздравителна програма.
Финанси