Левче банка – защо и кой определи цената? – II част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

Нека хвърлим един поглед върху протоколите от Решенията на УС на БНБ по отношение на „Агробизнесбанк“. С Решение № 258 от 24 август 1995 г. УС назначава служители от управление „Банков надзор”, които да дават съвети на банката, както и да осъществяват текущ контрол върху дейността й с цел излизане от затрудненото положение. Предвижда се среща с председателя на Надзорния съвет Христо Александров през месец септември.

С Решение № 294 от 3 октомври 1995 г. УС на БНБ се задължава да проведе отново разговор с Христо Александров с цел да се прекрати намесата на Надзорния съвет в оперативното управление на банката. Главното в това решение е обаче искането в срок от 1 месец изпълнителните директори на банката да подадат до съответните съдилища молби за откриване на производство по несъстоятелност на всички неплатежоспособни длъжници на банката. В случай на непостигане на споразумение по изискването на БНБ следва да се приеме решение на УС на БНБ за отнемане на разрешението за извършване на банкови сделки.

С Решение №348 от 17 ноември УС на БНБ изпраща служители от управление „Банков надзор” за извършване на тематична проверка в „Агробизнесбанк“. Повече от смущащ е фактът, че началникът на управление „Правно” на БНБ не е бил в състояние да започне процедура за подвеждане на лице под наказателна отговорност. Информацията от протокола ни насочва в друга посока. Повече от очевидно е, че БНБ е получила политическа поръчка да формулира обвинение срещу Христо Александров. Непряко доказателство за това е поставеният от тогавашния министър-председателя Жан Виденов при откриването на есенния панаир в Пловдив въпрос, докога Христо Александров ще се разхожда на свобода?

Вторият особено интересен момент в Решение № 348 на УС на БНБ е, че се възлага на подуправителя Милети Младенов да организира проучването на опита на Полша и Литва за ликвидация на банки. Тук става очевидно, че решението за ликвидацията на „Агробизнесбанк“ е вече взето, макар и не официално обявено. БНБ просто трябва да го формализира по начин, който е вече е приложен в Полша и Литва. Най-вероятно се търси вариантът, който да задоволи както управляващите, така и МВФ. Остава открит въпросът, защо БНБ не се погрижи за разработването и приемането на закон за ликвидация на банки, изпаднали в несъстоятелност и беше принудена да действа без необходимата подготовка.

Третият, не по-малко интересен момент в решението е, че УС възлага на управителя на БНБ да уведоми министър-председателя за намерението на БНБ да увеличи капитала на „Агробизнесбанк“, да закупи новите акции, като с това стане притежател на минимум 50% от капитала на банката. Логично възникват следните въпроси:

– В какво свое качество и на основата на каква нормативно-правна уредба УС на БНБ инициира увеличението на капитала на частна банка? БНБ в правото си на Централна банка и регулатор на банковия пазар може по закон да изисква увеличаването на капитала от всяка, намираща се в обхвата на упражняваните от нея функции по банковия надзор търговска банка, но не и да го инициира. При това Решението предвижда БНБ не само да инициира увеличаването на капитала, но и да закупи цялата нова емисия и по такъв начин да си осигури контрола върху институцията. Тази точка недвусмислено показва, че вече има решение за ликвидация на „Агробизнесбанк“. Тъй като все още няма законова уредба на въпроса за ликвидация на банки, то това следва да стане с придобиване на контрола върху банката чрез закупуване на нова емисия. Това е възможно само тогава, когато съществуващите акционери се откажат от закупуване на новата емисия. С други думи, до този момент се прави само „сметка без кръчмар”. Изглежда твърде скоро някой е подсказал, че този „план“ за превземане” на „Агробизнесбанк“ от практическа гледна точка е неосъществим. В края на краищата това се потвърждава от факта, че БНБ закупи „Агробизнесбанк“ като акционерите джиросаха своите акции на Централната банка;

– Защо ръководството на БНБ е счело за необходимо управителят на банката да уведоми министър-председателя за планираната покупка, след като тя е независима от правителството институция? Човек трудно може да се освободи от натрапващото се впечатление, че става дума за добре обмислен и координиран план за унищожаването на „Агробизнесбанк“.

С Решение № 360 на УС на БНБ от 30 ноември се предвижда придобиване на 90% от акциите на глас, а при възможност и всички привилегировани акции без право на глас срещу един лев и да се свика общо събрание с цел извършване на промени в устава и ръководството на банката.

С Решение № 367 на УС на БНБ от 1 декември 1995 г. се приемат мерки за осигуряване на рефинансирането на „Агробизнесбанк“, за временно прекратяване на отпускането на кредити и за пристъпване към прихващания или запор върху вземания от банката на всички лица, които са длъжници на банката, както и отсрочване на задълженията по привлечените кредити и депозити от банки и небанкови институции. С други думи, вземат се необходимите мерки, за началото на процес на оздравяване на банката.

Следват три решения на УС на БНБ през декември 1995 г. и януари 1996 г., които са насочени към оздравяване на банката. Но в същото време се приема и решение, с което се отказва на ДСК закупуването на „Агробизнесбанк“!!! С Решение № 351 на УС на БНБ от 17 юни 1996 г. се обявява неплатежоспособността на „Агробизнесбанк“. Прави впечатление, че за разлика от всички дотогавашни решения на УС на БНБ по отношение на „Агробизнесбанк“, които са приемани единодушно, против това решение гласува Стоян Шукеров, за когото без преувеличение може да се каже, че е банкерът с най-голям опит сред тогавашните членовете на УС на БНБ. Логичен е въпросът, дали с това Стоян Шукеров не раздразни „боговете” и си навлече техния гняв, та да се окаже и той впоследствие на подсъдимата скамейка по дело за БНБ.

Относно въпроса за ликвидацията на банки, споменатата вече „Паметна записка” на МВФ препоръчва: „Една банка трябва да бъде закрита, ако има негативен нетен резултат и ако поддържането й ще се окаже по-скъпо от това тя да бъде закрита, като се имат предвид разноските по застраховането на депозитите, обезщетенията за персонала и т.н. Българските власти са решили да затворят поне една голяма държавна банка и една голяма частна в близко бъдеще. Едновременното закриване на банки от частния и държавния сектор трябва да послужи за разграничаване на промените от политическото фаворизиране”.[1]

Както е известно, „Паметната записка” беше предадена на българското правителство в края на март 1996. Особен интерес представлява прилагане на съдържащите се в нея препоръки.

На 15 май 1996 г. централните вестници публикуват новината на деня: „МВФ натиска да закрием 3 банки до края на май. Правителствени източници уточняват, че става дума за „ПЧБ”, „Минералбанк” и „АББ”.“

Както вече беше посочено, закупуването на една търговска банка от Централната банка дори за символичната сума от един лев има за цел нейното оздравяването и последваща продажба на частни инвеститори. Затова буди недоумение фактът, че противно на застъпваното от МВФ становище за оздравяване на проблемни банки, неговите представители настояват за закриването на „Агробизнесбанк“.

Какво е станало за времето от покупката на „Агробизнесбанк“ в края на 1995 г. до средата на месец май 1996, което е повлияло рязко за промяна на първоначалното решение за оздравяване на банката. Какви са били мотивите за това? На 17 май 1996 г. парламентът назначава за подуправител на БНБ Димитър Димитров. Три дни по-късно, на 20 май в предаването „Открито” той се „изпуска” пред водещата и казва, че УС на БНБ ще вземе решение за фалит на „набелязаните” банки, включително и на „АББ”. Може да се каже, че с това е открита „войната срещу българските банки”. Вместо да даде възможност на банките да разработят и осъществят оздравителни програми, опиращи се на неограниченото им право да съберат своите вземания от длъжниците си, както държавни така и частни фирми, правителството предпочете да ги закрие.

Очаквайте продължение…

[1] МВФ, Управление парични и валутни въпроси, „България – Укрепване на банковия сектор“, март 1996, стр. 39.