Липсата на финансова дисциплина не е цялата истина за Гърция
Пол Кругман
Напоследък финансовите новини са доминирани от репортажи за Гърция и други нации от европейската периферия. И с право. Притеснява ме представянето им, което се концентрира почти изцяло върху европейски дългове и дефицити. Създава се впечатление, че става въпрос за правителствена разюзданост, даваща храна на американските бюджетни ястреби, които искат да съкратят харченето, дори пред угрозата от масова безработица. Те сочат Гърция като пример какво ще се случи, ако не свием разходите.
Истината е, че липсата на фискална дисциплина не е цялата и дори не е основната причина за европейските проблеми. Дори не и за тези на Гърция, чието правителство наистина е било безотговорно (и е криело безотговорността си с помощта на креативно счетоводство).
Не, истинската история зад еврокашата не лежи в разюздаността на политиците, а в арогантността на елитите – особено на онези, които коват политиките и които тласнаха Европа да приеме единната валута далеч преди континентът да е готов за такъв експеримент.
Европейската Флорида
Вземете Испания, която в навечерието на кризата изглеждаше като модел за фискално поведение. Дълговете й (правителствените – бел. прев.) бяха ниски – 43% от БВП през 2007 г., сравнени с 66% в Германия. Имаше бюджетни излишъци. Имаше и примерна банкова регулация. Но с топлото си време и плажове Испания също така беше европейската Флорида – и също като Флорида премина през бум в областта на недвижимите имоти. Финансирането на този бум дойде предимно от източници, намиращи се вън от страната: гигантски парични потоци от останалата част от Европа, особено от Германия.
Резултатът беше стръмен ръст, комбиниран със значителна инфлация: между 2000 и 2008 г. цените на испанските стоки и услуги се покачиха с 35%, сравнени с повишение от само 10% в Германия. Благодарение на нарастващите разходи испанският износ стана неконкурентоспособен, като нарастването на заетостта остана силно благодарение на имотния бум.И тогава балонът се спука. Испанската безработица се увеличи и в бюджета се появи дълбока дупка. Тя беше предизвикана отчасти от намаляване на приходите заради срива, отчасти от извънредните разходи, направени, за да се ограничат щетите върху хората. Дефицитът беше следствие, а не причина за проблемите на Испания.
Лечение
Няма много неща, които испанското правителство да може да направи, за да подобри ситуацията. Основният проблем е, че разходите и цените са излезли извън релси в сравнение с останалата част на Европа. Ако Испания все още имаше старата си валута – песетата, тя бързо би могла да излекува проблема, като я обезцени с 20% спрямо другите европейски валути. Но Испания вече не притежава собствена валута, което означава, че тя може да спечели отново конкурентоспособността си само чрез бавна и разяждаща дефлация.
Ако Испания беше американски щат, а не европейска страна, нещата нямаше да изглеждат толкова зле. Поне разходите и цените нямаше да излязат в такава степен извън контрол: Флорида, която освен всичко друго имаше възможността да привлече работници от други страни и да запази работната ръка сравнително евтина, никога не премина през испанската инфлация. Освен това Испания щеше да получи автоматично помощ в кризата: цикълът във Флорида се обърна, имотните цени се сринаха, но Вашингтон продължава да изпраща чекове за социално и здравно осигуряване.
Беда
Испания не е американски щат и като резултат е в дълбока беда. Гърция, разбира се, е в още по-голяма беда, защото гърците за разлика от испанците са били фискално безотговорни. Гърция обаче има малка икономика, чиито проблеми са важни, защото може да прелеят в много по-големи икономики като испанската. Така че липсата на гъвкавост при еврото, а не харченето чрез дефицити лежи в центъра на кризата.Нищо от това, което се случва, не би трябвало да е изненада. Дълго време преди еврото да се роди, икономисти предупредиха, че Европа не е готова за единна валута. Предупрежденията бяха игнорирани и кризата пристигна.
Разпад
Сега накъде? За разпад на еврото не може и да се мисли поради чисто практически основания. Както Бари Ейхънгрийн от Университетът в Бъркли казва, опитът да се върнат националните валути би причинил „майката на всички кризи“. Така че единственият начин да се излезе от тази ситуация е еврото да заработи, а затова Европа трябва да се придвижи напред към политически съюз, така че европейските нации да започнат да функционират повече като американски щати.
Равносметка
Но това няма да стане в скоро време. Това, което ще видим в следващите няколко години, е болезнен процес на каране през просото: финансови спасявания, придружени с изисквания за свирепо фискално въздържание, всичко това на фона на много висока безработица, усилвана от разяждащата дефлация, която вече споменах.Става въпрос за грозна картина. Но важно е да се разбере коренът на фаталната европейска грешка. Да, някои правителства са били безотговорни, но фундаменталният проблем е наглостта и арогантната вяра, че Европа може да накара единната валута да заработи въпреки силните основания да се смята, че тя не е готова.
Пол Кругман е професор по икономика в Университета Принстън, носител на Нобеловата награда за икономика през 2008 г.