България

Лондон не може да спре гурбетчиите ни

Паднат ли визите, те неизбежно ще тръгнат към Острова, но нима това е страшно?

Илиян Савков

Георги Готев

Лондон готви нова Шенгенска бариера за българи и румънци, гръмна завчера „Сънди таймс“. Британските срецслужби били съставили списък на 45 000 „нежелани имигранти“ – хора от двете балкански държави, за които те имали данни за имиграционни нарушения и участие в престъпления и измами. Затова се обмисляло да се откаже на българите и румънците правото да работят във Великобритания след приемането на страните им в ЕС. В действителност обаче Лондон няма как да спре българските и румънските гурбетчии. От 1 януари 2007 г., заедно с влизането ни в ЕС, трябва да отпаднат визите, които Лондон продължава да изисква от българите и румънците. Тъй като Великобритания не е член на шенгенското пространство, британски визи съществуват до ден днешен, макар че в почти всички останали страни от ЕС освен Ирландия пътуваме безвизово вече пет години. Но за членки на ЕС визовата бариера е недопустима. Лондон винаги твърдо е подкрепял скорошното ни приемане в ЕС и би било парадоксално, ако заради отпадането на визите преразгледа тази своя позиция. Това впрочем е много малко вероятно. Наистина Великобритания може да откаже достъп до пазара си на труда на българите и румънците седем години след членството. Подобно право е записано в Договора за присъединяване. Някои държави като Испания, Португалия и Финландия вече се отказаха от него и ще приемат българи на законна работа от първия ден на членството. Други планират да се възползват от възможността да се откажат от това право 2 години след членството, ако икономиката им се нуждае от работна ръка. Само че на всички е ясно: при отпадане на визовите ограничения стотици хиляди българи и румънци намериха начини да работят на черно в шенгенското пространство без значение имат ли законно право на работа или не. В цели градове, предградия и села на Испания вече се говори на български или на румънски. Почти всички пребивават като „туристи“ и нямат право да работят, но се оказват добре дошли като селскостопански работници например. Британската икономика е много успешна и тя със сигурност би абсорбирала доста български и румънски черноработници. Великобритания е привлекателна за гурбетчиите заради гъвкавите правила за наемане, относително високите възнаграждения и факта, че много от пришълците говорят английски. Затова тя е предпочитана дестинация. Една илюстрация за привлекателността на Острова е, че бежанци от цял свят дават мило и драго да избягат от лагерите във Франция и да се прехвърлят незаконно от другата страна на Ламанш. От идването на нашенците британците нищо няма да загубят – българите и румънците са работливи, интелигентни, адаптират се добре и не създават проблеми като представителите на някои етнически групи, които са редовните заподозрени за тероризъм. Каквото и да сочат базите данни, българите и румънците в никакъв случай не са по-големи разбойници от поляците например, или от самите британци. Впрочем, най-големите български разбойници, сред които Доктора или Самоковеца, имаха печеливш бизнес и престижни имоти във Великобритания и никой там не ги е притеснявал. Те впрочем никога не са имали трудности да получават британски визи. Любопитно е да се узнае дали имената им са били сред тези 45 000 неблагонадеждни в секретната база данни. Очевидно не са били. Намеквайки за нов Шенген, всъщност Лондон ни кара да плащаме за грешка, която допусна преди три години правителството на Тони Блеър. То доста рисковано реши да отвори напълно пазара си на труда за гражданите от 10-те нови членки от първия ден на приемането им – 1 май 2004 г. Оттогава стотици хиляди източноевропейци, сред които най-многобройни са поляците, намериха работа на Острова. Сега се изчислява, че ако се отвори вратата по същия начин и за София и Букурещ, 40 000 българи и 160 000 румънци ще дойдат да търсят работа само през 2007 г. И чашата щяла да прелее. Може и така да стане, макар че когато един пазар се насити, обикновено изникват нови дестинации. Но не би било никак справедливо свободата за пътуване на българите и румънците да бъде ограничавана заради грешка на британската администрация спрямо гражданите на други държави. А ако се приеме двойният стандарт – ограничение спрямо българите и румънците в сравнение с липса на ограничение за поляците и литовците, Лондон да си признае защо. И да не ни изкарва по-големи разбойници от другите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *