Майка или мащеха е Българската държава за българите в чужбина

Може ли България да се отказва доброволно от любовта, знанието и умението на българите в чужбина? В хода на общественото обсъждане на Закона за чужденците в Швейцария, Организацията на швейцарците в чужбина, реагира с призив да се въведе антидискриминационна клауза в този закон. Те се позовават на конституционната забрана на всякакъв вид дискриминация.
Швейцарците в чужбина приветстват въвеждането на електронно гласуване за „петата Швейцария“, както популярно се дефинират, като същевременно се обявяват категорично против даването на право на избор на кантоните да използват или не тази система. По последни данни, извън пределите на България живеят около 3 милиона българи. 30 000 от тях учат във висши учебни заведения.
Паричните преводи на българите, работещи в чужбина, са сравними, а по време на криза и по-високи от темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт. Нищожно малка част от тях са загърбили своята Родина.
Напротив, независимо къде са: сред сто хилядната българска диаспора в Чикаго или не по-малобройните български общности в Берлин, Виена, Мадрид, да спомена само малка част, те следят събитията в България, вълнуват се, обсъждат политиката, преживяват за успехите и неуспехите на българските спортисти, гордеят се с магическите български гласове, учат децата си на български език.
Има не малко впечатляващи примери, когато привлечени от реалните възможности да допринесат за своята родина, националните диаспори, са допринасяли за цивилизационен скок в развитието им. Имаме примера на Ирландия, Тайван, Израел, а напоследък Китай и Индия.
А ако погледнем в българската следосвобожденска история ще намерим многобройни примери дори на чужденци на българска служба, които са маркирали развитието на българската държавност: Константин Иречек, ген. Константин Енрот, братята Прошек, Мърквичка и много други.
Може ли България да се отказва доброволно от този безценен капитал, от любовта, знанието и умението на българите в чужбина? Не, разбира се е естественият отговор. Само че българската Конституция съдържа специално дискриминационно ограничение за българите с двойно гражданство.
Те нямат право да заемат държавни длъжности. Не могат да бъдат избирани за депутати, президент, министри. Така те се приравняват към лицата под възпрещение и осъдените престъпници! Тяхното право на участие в изборите е силно ограничено поради безумно бюрократизирана и скъпоструваща процедура. Техният глас се размива като се присъединява към малозначими избирателни области, а не в самостоятелна област.
За електронен вот дори не се говори. Разбираемо е, че един доказал се на чужда територия български специалист трудно би се решил да се върне в България, ако е лишен от възможността да решава сам своята собствена съдба и на обществото, в което желае да живее и работи.
Без реални и пълноценни политически права, това няма как да стане. Защото е разбрал, че да постигнеш личен и семеен успех е необходимо да имаш възможността да участваш и влияеш реално в управлението на своята обществена среда.
Защо все пак съществува такова дискриминационно ограничение, при положение, че обществото може само да спечели от активното въвличане на българите в чужбина не само в икономическия, но и в политико-управленският процес на българското общество. Отговорът е пределно ясен, когато си зададем въпроса защо се създават монополи в икономическия живот.
За да получиш допълнителни облаги като елиминираш необходимостта да участваш в равнопоставено състезание за доказване на способности, принос и етично отношение. „Република БГ” ще се стреми да се премахнат дискриминационните ограничения в политическите права на българите в чужбина, за регистрационен режим на изборните списъци и незабавно въвеждане на електронно гласуване.