Малките борси в Източна Европа се борят за оцеляване в свят на пазарни гиганти

Малките и средни по големина фондови борси в Източна Европа оцеляват трудно в свят, където големите пазари привличат и най-големите компании, поради което обемите продължават да се свиват, пише агенция Ройтерс.

В региона капиталовите пазари са по-малки и спират както инвеститорите, така и емитентите. Освен това по-строгите регулации водят до пренасочване на търговията извън регулирания пазар (over the counter, или OTC), смятат редица изпълнителни директори, присъствали на World Exchange Congress тази седмица.

Ако сливането между оператора на германската фондова борса Deutsche Boerse и този на лондонската LSE се осъществи, всяко друга голяма борса, която иска да се разшири, вероятно ще насочи вниманието си към по-малките пазари.

„Ако тези малки борси не намерят начин да се обединят, те ще бъдат погълнати“, казва Ханес Такаш, старши мениджър от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Борсите се оплакват и от недостиг на нови компании, тъй като местните фирми се възползват от исторически ниските лихвени проценти в Европа. „Излизането на борсата винаги се е конкурирало с други източници на капитал“, казва Петър Коблич, главен изпълнителен директор на фондовата борса в Прага. Според него заради по-строгите регулации в Европейския съюз, борсите привличат едва 30-40% от търгуваните обеми, останалият дял се търгува извън регулирания пазар. „Освен ако обемите не се върнат на светло, бъдещето за малките пазари ще бъде много трудно“, посочва Коблич.

„Стойността на акциите, търгувани на европейските борси в местни валути, е паднала средно 20% през последното десетилетие“, казва Брайън Тейлър, главен изпълнителен директор на BTA Consulting. Това отчасти се дължи на възхода на електронните платформи, които разпространяват ликвидността между повече борси.

В опит да стимулира ръста на ликвидност именно на най-малките пазари ЕБВР предостави 540 000 евро грант за стартиране на SEE Link – регионална платформа за търговия на ценни книжа на борсите в Югоизточна Европа.

Очаква се платформата да стартира на 29 март и в нея ще участват борсите основателки от България, Македония, Хърватия. По-късно ще се присъединят и пазарите от Сърбия, Словения и Босна и Херцеговина. От фондовата борса в Румъния са заявили, че може да се включат в края на годината. Надеждата е тя да привлече вниманието на големите чуждестранни инвеститори към Западните Балкани.

Синиша Крнета, директор на белградската борса, заяви, че до март 2017 г. в Сърбия трябва да се осъществи първото първично публично предлагане (IPO) от 1951 г. „В Сърбия има няколко стратегически държавни компании в сферата на електроенергията, телекомите и фармацията, които чакат да бъдат приватизирани“, заяви Крнета. „Вярваме, че със SEE Link ще имаме много по-силни инструменти, за да убедим отговорните лица да използват капиталовия пазар“, допълва той.

Според Лудвиг Соболевски, изпълнителен директор на борсата в Букурещ, платформите като SEE Link са по-успешни от формалните сливания. Той дава пример с Варшавската фондова борса, която е контролирана от държавата и чието сливане на CEE Stock Exchange Group през 2014 г. се превърна в провал. „Тези инициативи не са лесни в Източна Европа, защото често се сблъскват с местни интереси и амбиции и някак си се политизират“, казва Соболевски.

Коблич, който е и съизпълнителен директор на CEE Stock Exchange Group, казва, че с изключение на IT сектора, няма друго което да оправдае разходите по сливането. Според него успешните сливания са трудно начинание за борси с по-малък мащаб от този на лондонската и франкфуртската. Оттогава CEE Stock Exchange Group продаде дяловете си в Любляна и Будапеща, като втория – на унгарската централна банка.