Малките фирми може да получат облекчения за ДДС

Малките и средните предприятия в страната може да получат облекчения при плащането на ДДС. Те ще са свързани с възможността данъкът да бъде изискуем от фирмите едва след като те получат плащане от клиента. Това е една от мерките за намаляване на административната тежест, които се обсъждат в момента от работна група към Министерството на финансите, стана ясно по време на заседание на консултативния съвет към министерството на икономиката и енергетиката. На него беше обсъден проектът на национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия (МСП) през следващия програмен период. Стратегията е съобразена с основния европейски документ в тази област – Small Business Act, и е допълнена със секторен анализ. До 5 септември фирмите могат да дават мнения и препоръки по проекта.

Под натиска на таксите

Идеята за облекчена процедура за плащане на ДДС беше представена от зам.-министъра на финансите Людмила Петкова. „В момента проучваме възможностите за това, има такава практика, въведена в няколко държави като Италия, Словакия и Словения“, посочи тя. По думите й се обмислят още няколко мерки. Сред тях е преразглеждане на всички нормативни актове, в които са определени такси и съответно отменяне на таксите, за които няма нормативно основание, както и премахване на всички такси, които са свързани с контролни дейности на държавни институции.

Именно таксите, които различни органи налагат на фирмите, бяха основният проблем, посочен от представителите на бизнеса по време на консултативния съвет. Едни от най-фрапантните случаи бяха представени от председателя на Федерацията на хлебопроизводителите Марияна Кукушева. „За да ни провери инспектор от Агенцията за безопасност и контрол на храните, ние му плащаме по 16 лв. на час, а той решава колко време да стои“, посочи тя. По думите й през миналата година 480 фирми в сектора са спрели работа, защото не са издържали на натиска.

Как ще се случи

Предложената стратегия като цяло беше посрещната скептично от представителите на бизнеса. Една от критиките към нея е, че тя следва европейския подход към МСП и в нея липсва българският прочит. Друг проблем са общият й характер и липсата на конкретни механизми, които да гарантират, че планираните политики ще се случат. „Това е рамка, базирана на европейските приоритети за МСП, а конкретните мерки и действия ще се формулират в годишните програми“, уточни директорът „Бизнес среда и политика за МСП“ в МИЕ Ивайло Грънчаров.

Сред предвидените в стратегията цели са въвеждане на електронно правителство, облекчаване на достъпа до финансиране, прилагане на най-добрите практики в областта на обществените поръчки и др. „Стратегията е стегната, надеждата ни е тя да не остане поредната добре организирана хартия“, посочи Елеонора Негулова от Националното сдружение на малкия и средния бизнес. Според нея за целта трябва да се създаде интегрирана система за прилагане на тези политики, която да има междинни звена – регионални, областни и общински. „Малкият бизнес не е на жълтите павета, той е в провинцията“, добави и Кукушева.

Добрите страни на стратегията са обхватът и начинът, по който е изготвена, смята Петър Статев от клъстър „Информационни и комуникационни технологии“. „Това е един от малкото документи, които въвеждат нова концепция – има анализ, има поставени цели, има и възможност тези цели за бъдат измервани“, посочи той.