”Меден стандарт” на хоризонта

Ентусиастите на тема твърди пари, отдавна чакат сигнали, че Китай ще преориентира валутните си резерви от американски ДЦК към злато. Те може би са се насочили към грешния метал, пише в британския „Телеграф” Амброуз Евънс Причард
Вместо това китайското държавно бюро по резервите (SRB) купува през последните месеци мед и други индустриални метали в степен, която изглежда ще надхвърли обичайното запасяване за търговски цели.
Нобу Су, шеф на тайванската TMT group, която доставя стоки в Китай, казва, че Пекин гледа да се отърве от доларовата зависимост, колкото може по-скоро.
„Китай се събуди. Западът е в черна дупка заради всички тези напечатани пари. Китай купува суровини, защото те са много по-добър начин да използват своите $1.9 трилиона резерви. Те получават 10 пъти повече влияние и могат да покрият нуждите на своята инфраструктура за 50 години. Следващата индустриална революция ще се предвожда от хибридните коли, а това изисква мед.”, казва той. SRB също така трупа алуминий, цинк, никел и по-редки метали като титан, индий, родий, празеодим.
За Китай има смисъл да използва предимствата на миналогодишния срив на суровините, за да възстанови евтино запасите си. Но зад тази стъпка явно се крие още нещо. „Те определено купуват метали, за да диферсифицират резервите си, които сега са предимно в щатски ДЦК и долари”, казва Джим Ленън, шеф на отдела за стоките в Macquarie Bank.
Джон Рийд, шеф по металите в UBS, казва, че Пекин е взел стратегическо решение да се запасява с метали като алтернатива на чуждите облигации. „Ние бяхме много изненадани от търсенето от страна на Китай. Те купуват много повече мед, отколкото ще им е нужно тази година. Ако това е стратегията им, няма да има ефективна граница на покупките, тъй като джобовете на китайците са дълбоки.”
Чжоу Сяочуан, управителят на китайската централна банка, възбуди интереса на металните фенове миналия месец, като призова за световна валута по модела на банкор, предложението на Джон Мейнард Кейнс от Бретънуудската конференция през 1944 г.
Банкор е трябвало да бъде обвързан с 30 стоки, много по-широка база от златния стандарт, който предизвика твърде много страдания през 1930 г. Господин Чжоу каза, че една валута би трябвало да предпазва от основан на кредита излишък, който поставя глобалната финансова система на колене.
Ако неговото мнение отразява мисленето на комунистическата партия, то би обяснило странните движения на стоковите пазари през последните седмици. Цените на меда се повишиха с 49% тази година до 4925 долара за тон, въпреки оценките на CRU group, че търсенето ще падне с 15-20% заради спада в строителството.
Експертите казват, че покриването на къси позиции от фондове, заложили на спад на цените, е изиграло роля. Но скокът в най-голяма степен се дължи на китайския внос, който достигна рекордните 329 000 тона през февруари и още 375 000 тона през март. Това не се дължи на индустриалното търсене – китайският износ, който е почти половината от БВП падна със 17% през март.
Макар че фискалните стимули на Пекин и кредитната експанзия помогнаха за увеличаване на [вътрешното] търсене, Китай се сблъска със спад при имотите. Един от правителствените съветници предупреди тази седмица, че цените на жилищата могат да паднат с 50%.
Едно е ясно: Пекин подозира, че Федералният резерв подготвя прикрит дефолт по дълга на САЩ чрез печатане на пари. Премиерът Вен Джиабао откровено предупреди миналия месец, че щатските облигации са уморили Китай. „Ние сме заели много пари на САЩ, така че, разбира се, сме загрижени за сигурността на нашите активи”, каза той.
Това е малко лукаво изявление. Китай има най-големите валутни резерви в света – $1.95 трилиона, предимно в долари, защото държеше евтин юана, за да стимулира износа. Тази меркантилистка стратегия достигна своя лимит.
Красотата на операцията по рециклиране на китайския излишък в метали вместо в щатски книжа е в това, че се удрят много зайци с един куршум: тя спира поскъпването на юана, без да предизвиква оплаквания за валутни манипулации от страна на Вашингтон, металите лесно се съхраняват, за разлика от петрола, запасите вероятно ще поскъпват с времето тъй като залежите от руда постепенно се изчерпват. И най-важното: такава политика защитава индустриалната революция в Китай, докато Западът един ден може да се изправи пред криза на снабдяването.
Пекин може да купува и злато, но делът му в резервите падна до 1%, доста под историческата норма за Азия. Но ако някога възникне валута, базирана на метал и сложи край на декретните пари, по-вероятно е да говорим за Меден стандарт, а не за Златен стандарт.

”Телеграф”