Микрокредитирането и микрофинансирането: перспективи за бизнеса

Различни организации, претендират за брутно кредитно портфолио от над 43 милиарда долара през 2009 г. с над петстотин милиона кредитополучателите и техните семейства (Goldsworthy, 2010; Reille, 2010 г.; Дейли-Harris, 2009). Според публикация на MIX Market, организация за събиране на данни в областта на микрофинансирането, основана от Consultative Group to Assist the Poor (CGAP) през 2002 г., „портфолието от кредити (на почти 1400 институции за микрофинансиране) е нараснало с 34% годишно над средното [между 2003 и 2008 г.] „(Гонзалес, 2010), въпреки че през 2007 г. и 2008 г. светът преживя най-тежката финансова криза от Голямата депресия през 1930 насам. Докато традиционните банки в Съединените щати една след друга преминаваха в несъстоятелност, микрофинансовите институции от Индия до Кения отбелязваха растеж.
Някои твърдят, че микрофинансирането не е нищо ново, тъй като концепцията за подпомагане на бедните не е от вчера. Разбира се, всички ние сме хвърляли монети в чашата на просяк. Всички сме давали няколко долара назаем на приятел в нужда, но това е благотворителност, а не микрофинансиране. Освен това, докато благотворителността може да доведе до написване на роман, микрофинансирането може да допренесе за промяна на целите на бизнеса.
Концепцията за подпомагане на бедните е стара колкото човечеството. Когато обществата се организират в нации, помощта за бедните се превръща в задача на благотворителните институции, църквите и най-вече на правителствата. След появата на различни форми на правителства, начинът на доставка на помощи за бедните се променя. Някои индустриализирани държави започват да подпомагат бедни развиващи се страни, отпускайки им заеми и спонсорирайки програми, като например банки за развитие и финансови институции, за изкореняване на бедността.
„Икономическите и финансови кризи от 1980-те, съчетани с неправилното управление на банките и финансовите институции, задвижиха ликвидацията на банки за развитие и специализирани финансови структури, имащи за цел намаляването на бедността. Тази ситуация доведе до излизането на малките стопански субекти и селските райони от класическите финансови структури.“(Ayayi & Sene,2010 г., стр.. 303). Докато светът страдаше от рецесия в началото на 1990-те години, финансови кризи във втората половина на първото десетилетие на този век, и последните новини за по-големи публични дефицити, микрокредитиране доби популярност като кауза и социална дейност /social business/.
През декември 1976 г., Мохамед Юнус основа организация, която вземаше кредити от други банки, за да заеме пари на бедните. До 1982 г. броят на членовете на неговата организация достигна 28,000, а на 1 октомври 1983 г., институцията придоби статут на банка. Мохамед Юнус основава Grameen Bank със следната мисия: „Нисколихвени кредити за най-бедните от бедните хора, които нямат обезпечение или кредитна история“ (Далглиш, 2010, стр. 1) в страна, опустошена от война и глад. Благодарение на успехът на Grameen Bank мисията на Юнус придобива глобален мащаб и през 90-те години експертите констатираха, че ръстежът на микрофинансовите институтции се е увеличил с двуцифрени стойности.
Целта на микрокредитирането бе обявена през 1997 г.: то ще бъде: „глобална кампания, която да достигне 100 милиона от най-бедните семейства в света, особено жените от тези семейства, с кредити за самостоятелна заетост и други финансови и бизнес услуги до 2005 година „(Daley-Харис, 2009 г., стр. 35). До 2007 г., целта от 100 милиона бе надвишена с 54 милиона (Daley-Харис, 2009). Освен това световният финансов колапс от 2007 година направи много правителства неспособни да се грижат за бедните поради изчерпване на финансираните от правителствата програми, малките стимули за банките, които дават заеми на банките също допринесе икономическото опустошение да порази света.
За щастие организациите за микрокредитиране и институции като Grameen Bank се намесиха и облекчиха тежкото положение на бедните. „Институциите за микрофинансиране и техните поддръжници- банки, благотворителни организации, неправителствени организации и на международни институции по развитието като Световната банка „(Ходж, 2010, стр. 18) са ориентират към области, в които хората ще имат полза от техния принос. Малки и средни кредитни оператори запълват празнини в местности и градове, които са загубили традиционните финансови структури за микрокредитиране. „Микрофинансирането се разпространи в страни с недостиг на банкови инфраструктури, като по-голямата част от Африка, Азия, Латинска Америка и Източна Европа. В някои от тези страни, банкова сметка имат по-малко от 20 на сто от населението. „(Ayayi & Sene, 2010, стр. 303). Дали мисията на новите институции за микрофинансиране ще подпомогне бедните и ще донесе полза на своите акционери, предстои да се разбере.
Напоследък, фокусът се обръща към Южна и Северна Америка. „Ангажиментът към концепцията бе особено силен в Латинска Америка, според първия годишен глобален индекс за микрофинансиране, направен от Economist Intelligence Unit (ElU). Районът accounts за шест от десетте от най-подходящите дестинации за микрофинансиране според изследователския доклад на ElU са Боливия, Колумбия, Еквадор, Ел Салвадор, Никарагуа и Перу „(Санчес, 2009 г., цитиран от Ходж, 2010, стр. 18). Индексът, таксономия на 55 страни, е първи по рода си. Той строго дефинира институциите за микрофинансиране, като институции, които предоставят микрокредити за тези, които печелят по-малко от 250% от брутния национален доход на глава от населението. Изследвания от този тип не се срещат често поради малко и противоречиви данни, както и поради дефицит при предаването на информация между отделните страни. Въпреки това, проучването успява и идентифицира 13 показатели, разпределяйки ги в три широки категории: регулаторна рамка, инвестиционна среда и институционален напредък (Санчес, 2009). Санчес установява, че най-добре класираните нации имат най-благоприятната правна и регулаторна рамка,  последвани от умерена инвестиционна среда и високо ниво на институционалното развитие.

Рей Валадес, Брус Бъскирк, Journal of Finance and Accountancy

Поредица на „Финанси“:  „2012 – Международна година на кооперациите“. Международна конференция:  Международен панаир – 27 септември, организатори: „Атлас Финанс“ ЕАД, Международен панаир – Пловдив, Фондация „Институт за изследване на кооперациите“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *