Милена Ценова: Стратегия за българския износ трябва да има

Трябва ли да се промени законодателната рамка за българския износ и кои пазари са перспективни според експортно ориентирания бизнес – това коментира предInvestor.bgМилена Ценова, изпълнителен директор на Асоциацията на българските износители

Госпожо Ценова, защо вашата Асоциацията настоява да има стратегия за българския износ?Създаването на такъв документ беше една от целите ви при създаването на организацията през 2011 г., но засега само говорим за нея.

Стратегияза българския износ трябва да има, но тя трябва да бъде изготвена от правителството. Ние можемда допринесем за създаването й, акогато започне по-интензивната работа -да дадем нашите предложения.

Още при създаването на Асоциацията говорехмеза една такава стратегия. Тогава беше създадена работна група с представители на бизнеса,неправителствени организациии икономическото министерство, но към момента работата е в застой. Сегашното правителството е заявило катоприоритет, че ще е фокусирано към износа, защото той е много важен за икономиката като цяло. Аз лично очаквам написването на стратегията за износана България да се случи.

Защо изобщо е необходима тази стратегия?

Очаквам внеяда бъдат разписани конкретни неща, а не да е разтегливи пожелателендокумент за„светлото бъдеще”. Трябва да се фокусират пазари, държавата да каже в каква посока и накъде ще се развива, какви са й приоритетите – дали пазарите на Изток, на Западили Африка.

Не трябва ли бизнесът да кажекои пазари са перспективни?

Да, ще се работи съвместно. Но все пак държавата има някакви приоритети. Бизнесът може да дава предложения и да коментира това, което правителството предлага като посока на развитие,ното е избрано с програма, която следва. Когато видим, че е определен някакъв приоритет, ние активноще се включим вдиалог.

По отношение на условията, в които работи бизнесът – още през лятото вицепремиерът Даниела Бобевапредложи създаването наедна група във формат дискусия, с участието на зам.-министър Красин Димитров, нашата Асоциация,„Произведено в България”, част от нашите търговски представители,Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП)иучени от УНСС. Дискутирахмекакда се облекчат условията за фирмите и какво може да направи правителството, за да се намалят административната тежест и някои регулации. От наша страна участваше председателят на УСна АсоциациятаИво Тодоров.

Дали сме конкретни предложенияза услугите, които би могла да предостави на бизнеса Българската банка за развитие (ББР), които засягат експортното кредитиране и експортното застраховане.

Защо от години говорим за това, че изнасяме основно суровини, а не преработени продукти и нищо не се променя? Можем ли да очакваме, че тази тенденция някога ще се обърне?

За да се стигне на износ не на суровини, а на преработени продукти с по-висока добавена стойност, трябва първо държавата да създаде условияикономиката да заработи, да има добри условия за производителите. Същода се правят качествени продукти, които да са сертифицирани и вече с помощта на асоциации като нашата да се предлагат навън.

Износът дава ресурсна фирмите, защото тук пазарът е малък. Затова напредприятиятаим енеобходимизлаз навън и то при диверсифицирани пазари – човек трябва да има различни пътища, по които да се развива. И по този начин да минимизира риска – като предлагат със съответните маркетингови инструменти на повече пазари своите продукти. И това може да се случи с информацията, която придобиват от нас като асоциация, защото при нас постъпва информация какво се търси на външните пазари от Службите по търговско-икономическите въпроси на България (СТИВ).

Получаваме данни и от наши партньорски организации, с които имаме споразумения за сътрудничество.
Освен това за фирмите е важно да участват в изложения и търговски мисии. АМСП има програма, която подпомага български фирми да участват в изложения в чужбина, като имсепокриватчастично разходите. Тази програма ще действа до пролетта на 2014 г. Тя облекчава доста малките и средните фирми. Големите дружества имат ресурс да си покрият маркетинговите проучвания, могат да си наемат да наемат специалисти и адвокати, те могат да се справят самостоятелно.Малките фирми трябвада са много добре информирани, а при нас могат да намерят подкрепа, за да се представят на външни пазари.

Информацията, която предоставяте, безплатна ли е за фирмите?

Данните, които получаваме безплатно, предоставяме по същия начин. Има информация обаче, за която плащаме. Нашите членове я получават безплатно, но това няма как да станезадружествата, които не са част от Асоциацията.

Българо-китайската търговско-промишлена камара съобщи скоро, че помага на българските производители на храни, които искат да продават в Китай, като ги представя под два общи бранда – Balkan quality standard и Bulgarian quality standard.

Това ли е посоката – фирмите да обединяват продуктите си в общ бранд?

Този общ стандарт е добре замислен. Ако съумеем да го разработим съвместно с камарата, българският бизнес би имал успех. За момента са сертифицирани храни и напитки, но гамата от продукти ще бъде разширена.
Ние от своя страна също смятаме, че трябва да се обединяват количества на сходни продукти за големи пазари като Китай или Русия. Когато не говорим за малки бутикови поръчки, просто България не може да отговори на изискванията на един голям пазар.

В тази връзка ще посоча, че скоро подписахме с Търговско-промишлената палата на Букурещ меморандум за сътрудничество. Имаме план за съвместни действия за подпомагане на български и румънски фирми не само да правят бизнес помежду си, а и да излязат на трети пазари. Оказва се, че Румъния има дългогодишни партньорски отношения с Китай, имат опит и прокарани пътеки. И така с някои продукти можем да излизаме заедно на пазарите.

С колегите от Румъния обсъдихме и идеята да се правят съвместни изложения на балканските страни, така че да се споделят разходите при такива участия. Всичко това е още проект.

Диверсификацията на пазарите в каква посока върви?

Ако една фирма произвежда някакъв продукт, тя трябва да търси пазари както на Изток, така и на Запад. Асоциацията помага на фирмите да излизат на повече пазари. Естествено, говоря за фирми, които предлагат качествена продукция, защото пред външните партньори ние като асоциация се явяваме гарант за продуктите, които предлагат нашите членове. Затова работим с проверени компании, всичко е светло.

Планираме съвместна инициатива с Българската агенция за експортно застраховане БАЕЗ – семинар, който да разясни на българските фирми колко е важно експортното застраховане за бизнеса. Ще поканим партньорски фирми, които имат отношение към въпроса, застрахователни дружества, както и банки. Все още я има нагласата, че може и да се мине и без това. Случва се обаче фирми да изпадат в беда и тогава е трудно постфактум да се поправят щетите.

Една от целите, които си поставя вашата организация, е да се подобри имиджът на българските продукти. Имаме ли проблеми с имиджа?

По-скоро имаме проблем с непознаването на българските продукти. Ние си мислим, че България е много позната, но това е така. Има спомени за нас на пазарите, където сме имали силни позиции преди десетилетия, но те са откъслечни. Ние трябва да покажем едно ново, съвременно лице на България. Не можем да се опираме непрекъснато на спомени от миналото.

Българските продукти трябва да показват качество, добър контрол, да са сертифицирани и да отговарят на всички съвременни изисквания, а производителите да докажат, че може да им се има доверие.

Какви цели си поставят членовете на вашата асоциация за 2014 г.?

През следващата година ще работим за това да бъдат облекчени условията за износ. Друг въпрос, който е много важен за нас – искаме ДДС да се възстановява по-бързо на фирми износителки, както и да се облекчат част от разрешителните режими. Като цяло нашите членове са планирали да насочат вниманието си през следващата година към пазарите на Азия и Северна Африка.