Министър на пазарен принцип

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кой ще поеме вината за съсипването на киното?

След „Сбогом мамо“ – „Сбогом, Вежди“ /заглавие от българската преса/. Защо протестират българските филмови дейци и какво е кредото на техния министър Вежди Рашидов? На това се спира в своя коментар Антоанета Пунчева.

Необичайно топлото време в България се е „утрепало”, с извинение, за улични протести. Всъщност, няма място за извинение, след като елитите налагат като норма несвързаната реч, примитивните послания и откровените простащини.

И така, за протестите, които се свикват всеки ден – от учени, студенти, кинодейци и прочее. Очевидни са две неща- че гилдиите трудно се консолидират, и че протестът им срещу политиката на правителството във важни обществени сектори, е за пари, но не само. Като че ли най-сетне започнаха и да се обиждат от липсата на компетентност и елементарна управленска хигиена у тези, в чиито ръце са поверили бъдещето на своите професионални амбиции и мечти.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кино ще се прави, но само „ако има възможност“
7 игрални, 14 документални, 160 минути анимация
В тези параметри трябва да се вместят кинематографистите през следващата година. И то само „по възможност”, както било вписано в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. И това на фона на шумно прокламирания „бум на българското кино”. Стесненият хоризонт накара „кинаджиите”, както неуважително ги наричат често в пресата, да използват мегафона не както са свикнали, а за да извикат „Оставка” за културния министър.
„Вярваме в смисъла на културата и на своите произведения. Това е тежко настъпление срещу духовността”, казва режисьорката Иглика Трифонова. Председателят на Съюза на българските филмови дейци Георги Стоянов пояснява, че протестът е не само за орязания бюджет за филмопроизводство, а заради пренебрежителното и арогантно отношение към тях от „некомпетентния министър и услужливия му екип”.
„Какво значи това да се прави кино, „ако има възможност”? Ако има възможност, и ние ще си плащаме данъците, и изобщо защо във всеки закон не се прибави тази формулировка: да се изпълнява, „ако има възможност”, допълва един от протестиращите.
Недоволството обедини осем филмови организации. Те настояват за незабавна оставка на целия политически кабинет на Министерството на културата.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Италианският министър на културата Бонди също дава обяснения за „Сбогом мамо“
Празни мисли на един празен министър
„У нас съществува уникалната в световен мащаб ситуация киното да е 100% държавно. Навсякъде другаде продуцентите осигуряват финансиране”, казва министърът Рашидов.
„За периода 2003-2009 г. са произведени 26 игрални филма от български продуценти с 54.62 на сто публични средства. Продуцентите са привлекли допълнително над 17 милиона лева от европейски фондове и програми, за да осигурят реализацията на тези български филми”, контрират кинематографистите.
„Само по БНТ, само в понеделник, 12 нови български филма имат зрителска аудитория от 4 150 000 души. За 2009 и 2010 г. над 21 467 000 зрители са гледали в същата рубрика 82 български филма и 10 премиери, без да се отчитат зрителите по САТ България и другите излъчвания от кабелни оператори,“ посочват те в отворено писмо.
Ден-два след скандала с луксозния воаяж на 40-членната делегация начело с министъра на фестивала във Венеция на разноски (по нейни твърдения) на „Романтика ентертеймънт”- фирма на Мишел Бонев, за която печатът на Ботуша внушава, че печели от компаньонки, а не от изкуство, министърът говори по една телевизия.
В добре познатия стил на социалистическата художествено–творческа интелигенция и без да състави нито едно цяло изречение, той обясняваше нещо, от което се разбра само, че Бонев е хубаво момиче, а той самият иска да къса билети пред Мавзолея. Ако не беше съборен. И че изкуството трябва да е само на пазарен принцип.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кога ли пак ще се чуе: „Камера- работи!“
Кой ще поеме вината са съсипването на киното?
Като добър пример културният министър посочи своите изложби по света, с което силно наподоби хвалбите на чалга звездите у нас за многобройните им концерти зад океана. Имах концерт в САЩ и залата бе препълнена, обичат да казват те, спестявайки факта, че концертът е бил в някоя етническа кръчма, пълна само с болни от носталгия сънародници.
„Ами да, ще кажат мнозина- ако искам, ще гледам шведски филми, ще чета френски книги и ще ям немски салами! Откъде накъде държавата трябва да подкрепя нещо, което е губещо”, пише Бойко Пенчев в свой коментар по темата. И разяснява търпеливо: „Културата не е само някаква европейска глезотия. Не съм чул да има държава по света, която да е заявила: „Не ни трябва да се мъчим да правим свое кино, своя литература, свой театър- ще гледаме чужди, по-евтино ще ни излезе.“ Сигурно защото чрез културата и изкуството не само творецът, но и самото общество изразява себе си, дава възможност да разсъждаваме върху начина, по който мислим и чувстваме”.
„Ще поемете ли вината за унищожаването на българското кино”, питат с гняв и болка днес филмовите дейци българския премиер. Едно само не разбирам- защо, след като е ясно, че зависят от държавата в такава степен, не бяха активни, когато премиерът им назначаваше министър? Ако бяха вадили навреме мегафоните, сега можеше да извикат „Камера – работи!”

Антоанета Пунчева, Дойче веле