Министър Проданов: Започвам с бързото решаване на проблемите в туризма

Това казва в първото си интервю пред TravelNews новият министър на туризма Христо Проданов

Министър Проданов, какви са първите задачи, с които ще се заемете на поста?

– Веднага ще започна с бързото придвижване на помощите за туристическия бизнес и решаването на натрупаните проблеми през последните 2 години от началото на Ковид пандемията. До края на годината трябва да получат първите 30 млн. лв. Трябва да спасим вторите 30 млн. лв., както и допълнителните 6 млн. лв. за туроператорите и 4 млн. лв. за екскурзоводите, за да не бъдат загубени или да бъдат прехвърлени в бюджета за 2022 г. Ще разговарям с Европейската комисия за ускорено нотифициране на средствата и по най-бързия начин да отворим кандидатстването, одобрението и отпускането на средствата. Паралелно ще работя за запазването на нивата на ДДС от 9% за целия туристически бизнес до края на КОВИД кризата. Това е записано и в нашето коалиционно споразумение и заедно с депутатите трябва бързо да реагираме и бъде приета намалената ставка и за 2022 г. С министъра на труда и социалната политика ще обсъдим връщането на мярката 60/40 в стария вариант за подпомагане при доказан 20% спад, вместо 30-40%, каквото е искането на туристическия бранш. Следва осигуряване на енергийни помощи във връзка с високата цена на тока, която засяга най-вече работата на хотелите и ресторантите. Започвам веднага работа по включването на туризма като сектор за частично или цялостно кредитиране за спомагане на дейността към Българската банка за развитие. С туроператорите съм в контакт от лятото и ще действаме по създаването на Гаранционен фонд, който да защитава сектора във времена на криза, както и потребителите.

Ще има ли промени в Министерството на туризма и проверки?

– Според коалиционното споразумение трябва да обособим 5 стратегически ресора в рамките на Министерство на туризма. Те ще бъдат за морски; Балнео Уелнес и СПА; Културен и друг; Конферентен и Планински и приключенски туризъм. Идеята е всеки ресор да разполага със собствен маркетингов ресурс. Към всеки сектор ще има комисия с председател – министърът на туризма и участниците от съответния бизнес. Предвиждаме ревизия на последните 7 години и преорганизация на структурата на Министерството на туризма. Със сигурност ще има преразглеждане на политиката за преотдаване концесиите на плажовете, проверка и одит на сключените договори. Предвиждаме създаване на цялостна стратегия за развитие на туризма в България по региони, по сектори, според категоризираните ресурси, чрез изграждане на комплексен продукт, като средство за постигане на устойчиво развитие на сектора и ясен стремеж за достигане на по-голям относителен дял от БВП. Преди Ковид пандемията през 2019 г. секторът заемаше почти 15% от БВП. Трябва да създадем по-добро качество на живот в местните общности, осигурено чрез туризма, посредством приоритетно включване на местната общност в услугите, вместо на външни агенции, оператори, водачи и др. бизнес оператори. Целта ни е да има повече възможности за микро и малък бизнес на местните в туризма и програми за обучение на местните общности.

Как ще работите с 240 браншови организации, които са разединени?

– Много е важно туристическият бранш да бъде обединен, както е в другите сектори. Към този момент в туризма в България наистина има над 240 браншови организации и самият бизнес, няма единна позиция по много от въпросите, които го касаят. Досегашните министри на туризма в управлението на ГЕРБ се възползваха от това разделение, прокарваха своите политики, които бяха в интерес на определени лобита и поради тази причина българският туризъм не се развива. Считам, че основно за доброто управление на един сектор е държавата и представителите на бранша да говорят в един глас и заедно да търсят и намират решенията на проблемите. Това е причината, поради която смятам, че мой приоритет ще бъде да обединя тези над 240 браншови организации в единна структура. Това е залегнало и в коалиционното ни споразумение.

Каква е Вашата визия по отношение на рекламата на България?

– Към момента стратегията на Министерството на туризма е участие в 5-6 туристически изложения годишно и до там се изчерпва рекламната стратегия. Смятам, че трябва да се положат усилия за дигиталната реклама на туризма, нова стратегия и по-тясното сътрудничество с водещите чужди туроператори, които организират основните пакети и чартъри за България. Затова залагаме на адаптиране на цялостната концепция спрямо новите технологии и глобални тенденции – вдъхновяващ брандинг плюс допълнен с основните видове туризъм с фокус над най-добрите обекти, които да водят до интерес към останалите. Ще прекратя порочните и корупционни практики за несправедливо разпределение на средства в маркетинга. Искаме да наложим промотиране на отделните целеви групи туризъм. Ще засилим сътрудничеството и координацията между Министерство на туризма и бизнеса за налагане бранд „България“. Задължително ще обръщаме внимание и на българския турист със създаване на условия за първоначалното и последващото му привличане, което ще става сегментирано, таргетирано и фокусирано спрямо потребителското преживяване.

Освен на масовия туризъм, на кой друг вид ще започнете да обръщате внимание?

– Най-накрая трябва да бъде уреден статутът на националните курорти. На фокус идва алтернативният туризъм, здравния, балнео и СПА, планинският и велосипеден, които се оказа, че са най-търсене в условията на пандемия. Техният потенциал, както и този на конгресен и събитиен туризъм трябва да бъде разгърнат през следващите 4 години. В новата реалност туризмът трябва да щади околната среда, културното и историческо наследство. Трябва да създаваме устойчив туризъм с опазването на природните ресурси и околната среда с повишаване на ангажираността на самия бизнес и посетителите. Същевременно трябва да продължим с възстановяване на културно-историческото наследство. Проблемите в инфраструктурата на сектора са огромни. Досега се говореше само, че туризмът е изцяло частен сектор и държавата не бива да се намесва. Но защо един турист предприема пътуване? И отговорът е: За да посети местна културна забележителност, музей, съкровищница, да използва минералната вода за лечение и за спа процедури, да посети плаж или пещера. Всички тези изброени атракции, заради които хората предприемат туристическото си пътуване, са публична държавна собственост и няма как ако държавата не поддържа регистър, инфраструктура и доброто състояние на тези обекти, да очаква прилив на туристи, които от своя страна да посещават хотелите, местата за настаняване, а браншът да получава по-високи доходи и съответно да плаща повече данъци на държавата. Тоест, нещата са свързани и държавата има централна роля в туристическия сектор – така е навсякъде по света. Достъпът до някои атрактивни дестинации за туризъм в страната е ограничен поради лоша инфраструктура или изцяло липса на такава. Необходимо е обсъждане с МРРБ за възможностите да бъдат подобрени такива пътища, както и възможността подобряването на частни пътища с туристическо значение да бъде подпомагано с данъчни облекчения.

Трябва ли да има промени в Закона за туризма и какви?

– Трябва изцяло нов Закон за туризма. Сега действащият е неясен, променян е многократно и всичките промени бяха свързани с амбицията на министрите на туризма да контролират, колкото е възможно повече, сектора. Имаме нужда от кратък и ясен Закон за туризма, а всички подробности като категоризации, сертифициране и т.н. могат да бъдат в наредби, за да не се налага законът да се променя постоянно.

Трябва ли да се облекчи издаването на визи за руските туристи и от други трети страни на ЕС?

– Това задължително трябва да се направи. Ще работим съвместно с новия външен министър и с премиера Кирил Петков да направим процеса дигитален, като кандидатстването и издаването на визи да става по електронен път. В момента на територията на Руската федерация има създадени 60 точки, в които човек може да подаде заявление за виза и съответно да я получи за една седмица, но цената, която се плаща за тази виза е три пъти по-висока от тази, която се плаща от руските туристи за конкурентни съседни на България дестинации. Трябва да се види и възможността за намаление на цените на визите. По този начин може да сме конкурентноспособни, защото интересът на държавата и на бизнеса, е в България да дойдат колкото е възможно повече руски туристи, както и такива от други страни.

Туризмът изпитва недостиг на кадри. Какво ще предложите в тази посока?

– Привърженик съм на стимулите за насърчаване на кадрите, защото те са основна предпоставка за развитието и обезпечаването на бранша, както кадрово така и ресурсно, което от своя страна е предпоставка за високо качество на туристическия продукт. Важно е създаването на правила за ангажирането на заетостта в сектора, с цел създаване на качествено обслужване и повишаване на работните заплати. В туризма е необходимо силно дуално образование с търсене на начини за допълнителна квалификация на кадрите. Държавата чрез правителството трябва да се намеси във връзката образование – бизнес – нужда от кадри. В тази връзка ще работя тясно с министъра на образованието и науката акад. Николай Денков, браншовите организации, училищата и университетите. Вярвам, че ще ни помага много Илин Димитров, който влиза депутат от ПП в Народното събрание и има голям опит в тази дейност.

Интервюто взе Мирослав Иванов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *