Мистерия е защо правителството и БНБ купиха Агробизнесбанк за 1 лев.
Всеки запознат с драматичната история на Агробизнесбанк все още не може да си отговори на въпроса, какви бяха мотивите на БНБ и правителството за принудителното закупуване на банката за символичната сума от 1 лев на 1.12.1995 г. На практика стана одържавяване на частна банкова институция в условията на отсъствие на законодателство, регулиращо банковата несъстоятелност. Тази акция на БНБ не е могла да бъде осъществена без съгласието, а може би и по инициатива на българското правителство.
Това се потвърждава от факта, че в резултат на извършените от ревизорите на БНБ ревизии на банката през 1994 г. и 1995 г. не са предприети никакви мерки от страна на централната банка. Затова одържавяването на банката е съвсем неочаквано, макар че то открива път за нейното оздравяване. Това се казва в книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк” с автори д-р ик. Петър Нейчев, д-р Тоде Тодев и Стефан Прончев, която излезе наскоро и разкрива много истини за прехода и банковите фалити. Книгата, от която публикуваме откъси, може да се поръча онлайн чрезтозилинк.
Един от авторите – Петър Нейчев, е сред някогашните директори наАгробизнесбанк. Той разкрива от първа ръка какво точно се случи в България през 90-те: „Може без преувеличение да се каже, че само три месеца след одържавяването на банката тя беше в състояние да се рефинансира с привлечени средства, като едновременно с това се пристъпи към изчистване на кредитния портфейл.
За разкриването на политическото задкулисие спомага и съдържанието на паметната записка на МВФ „България – Управление на банковия сектор”, разработена от сътрудниците на Управление „Парични и валутни въпроси” Чарлз Инок, Сузана Алмуиня и Клаудиа Джобек при участието на Лоркан Къруан от Ирландската банка и представена през март 1996 г. с гриф „Конфиденциално”, само за ограничено ползване. Тя съдържа анализ на развитието на банковия сектор в България и в нея се прави изводът, че в България назрява банкова криза.
През 1996 г. необслужваните банкови кредити са около 70 на сто
„Необслужваните кредити за системата (с изключение на „Булбанк”) са около 70% от общите портфейли и ограничената информация показва, че прилагайки международните стандарти, изчисленият реален размер на тези кредити ще бъде поне с 10% по-голям. При такова равнище на необслужваните кредити, много от банките няма да бъдат в състояние да генерират положителни приходи по портфейлите си и загубите ще продължат да се увеличават. В други държави пълни банкови кризи са били породени от кредитни загуби на равнища, далеч по-ниски от тези, които се наблюдават в момента в България. Властите трябва да изготвят план за непредвидени обстоятелства в случай на влошаване на ситуацията. БНБ трябва да сигнализира правителството на България за сериозността на ситуацията в България”.
По повод на Агробизнесбанк, паметната записка съдържа следния текст: „Други частни банки, като Агробизнесбанк, фалираха, тъй като не успяха да изградят една диверсифицирана основа и вместо това се занимаваха най-вече с вътрешни кредити. В Агробизнесбанк тези заеми достигнаха до 70% от общия размер на заемите до преди няколко месеца, когато БНБ пое контрола върху банката”.
Това означава, чедори всичките вътрешни кредити на Агробизнесбанк, т.е. кредитите на свързани лица да бяха невъзвръщаеми, което на практика не беше така, то това нямаше да бъде по-различно от състоянието в другите банки.Диверсифицирането на кредитния портфейл на Агробизнесбанк беше в значителна степен затруднено от сравнително ограничения брой на клиенти с необходимата кредитоспособност, резултат на острата икономическа криза. Банките, както държавните, така частните бяха принудени от една страна да закупуват държавни облигации, и от друга страна да разширяват кредитирането като единствен източник за покриване на високите разходи по рефинансирането.
Освен това като водеща регионална банка в Пловдивския регион, Агробизнесбанк беше основният кредитор на фирми в стопански отрасли, които не само бяха сравнително по-слабо засегнати от икономическата криза, но които генерираха сравнително високи печалби – фирми от сферата на военнопромишления комплекс, тютюнопроизводството, химическата промишленост и т.н.
Нито един от синдиците не се опита да намери потенциален купувач за Агробизнесбанк
Въпреки това нито един от синдиците не направи усилие да намери потенциален купувач на Агробизнесбанк. Плахият опит на Държавна спестовна каса да закупи банката беше задушен в зародиш под предлог, че държавата не може да си позволи такава покупка; при това никой не си направи труда да анализира ползите и вредите при двата варианта – оздравяване на банката и нейното закриване като логичен път за вземане на решение.
Какво казватпротоколите от решенията на УС на БНБ по отношение на Агробизнесбанк? С Решение № 258 от 24 август 1995 г. УС назначава служители от управление „Банков надзор”, които да дават съвети на банката, както и да осъществяват текущ контрол върху дейността й с цел излизане от затрудненото положение. Предвижда се среща с председателя на Надзорния съвет Христо Александров с цел да се прекрати намесата на Надзорния съвет в оперативното управление на банката.
Главното в това решение е обаче искането в срок от 1 месец изпълнителните директори на банката да подадат до съответните съдилища молби за откриване на производство по несъстоятелност на всички неплатежоспособни длъжници на банката. В случай на непостигане на споразумение по изискването на БНБ следва да се приеме решение на УС на БНБ за отнемане на разрешението за извършване на банкови сделки.
УС на БНБ изпраща служители от управление „Банков надзор” за извършване на тематична проверка в Агробизнесбанк. Повече от очевидно е, че БНБ е получила политическа поръчка да формулира обвинение срещу Христо Александров. Непряко доказателство за това е поставеният от тогавашния министър-председателя Жан Виденов при откриването на есенния панаир в Пловдив въпрос, докога Христо Александров ще се разхожда на свобода?
Вторият особено интересен момент в решение № 348 на УС на БНБ е, че се възлага на подуправителя Милети Младенов да организира проучването на опита на Полша и Литва за ликвидация на банки. Тук става очевидно, че решението за ликвидацията на Агробизнесбанк е вече взето, макар и не официално обявено. БНБ просто трябва да го формализира по начин, който е вече е приложен в Полша и Литва. Най-вероятно се търси вариантът, който да задоволи както управляващите, така и МВФ. Остава открит въпросът, защо БНБ не се погрижи за разработването и приемането на закон за ликвидация на банки, изпаднали в несъстоятелност и беше принудена да действа без необходимата подготовка.
БНБ настоя за увеличаване на капитала на Агробизнесбанк, изкупи новите акции и пое контрола над банката
Третият, не по-малко интересен момент в решението е, че УС възлага на управителя на БНБ да уведоми министър-председателя за намерението на БНБ да увеличи капитала на Агробизнесбанк, да закупи новите акции, като с това стане притежател на минимум 50% от капитала на банката. Логично възникват следните въпроси:
В какво свое качество и на основата на каква нормативно-правна уредба УС на БНБ инициира увеличението на капитала на частна банка? БНБ в правото си на Централна банка и регулатор на банковия пазар може по закон да изисква увеличаването на капитала от всяка, намираща се в обхвата на упражняваните от нея функции по банковия надзор търговска банка, но не и да го инициира. При това решението предвижда БНБ не само да инициира увеличаването на капитала, но и да закупи цялата нова емисия и по такъв начин да си осигури контрола върху институцията.Тази точка недвусмислено показва, че вече има решение за ликвидация на Агробизнесбанк. Тъй като все още няма законова уредба на въпроса за ликвидация на банки, то това следва да стане с придобиване на контрола върху банката чрез закупуване на нова емисия. Това е възможно само тогава, когато съществуващите акционери се откажат от закупуване на новата емисия. Изглежда твърде скоро някой е подсказал, че този план за превземане” на Агробизнесбанк от практическа гледна точка е неосъществим. В края на краищата това се потвърждава от факта, че БНБ закупи Агробизнесбанк като акционерите джиросаха своите акции на Централната банка;
Защо ръководството на БНБ е счело за необходимо управителят на банката да уведоми министър-председателя за планираната покупка, след като тя е независима от правителството институция? Човек трудно може да се освободи от натрапващото се впечатление, че става дума за добре обмислен и координиран план за унищожаването на Агробизнесбанк.
С решение № 360 на УС на БНБ от 30 ноември се предвижда придобиване на 90% от акциите с право на глас, а при възможност и всички привилегировани акции без право на глас срещу един лев и да се свика общо събрание с цел извършване на промени в устава и ръководството на банката. На другия денсе приемат мерки за осигуряване на рефинансирането на Агробизнесбанк, за временно прекратяване на отпускането на кредити и за пристъпване към прихващания или запор върху вземания от банката на всички лица, които са длъжници на банката, както и отсрочване на задълженията по привлечените кредити и депозити от банки и небанкови институции.
Следват три решения на УС на БНБ през декември 1995 г. и януари 1996 г., които са насочени към оздравяване на банката. Но в същото време се приема и решение, с което се отказва на ДСК закупуването на Агробизнесбанк! На17 юни 1996 г. се обявява неплатежоспособността на Агробизнесбанк. Против това решение гласува Стоян Шукеров, който е банкерът с най-голям опит сред тогавашните членовете на УС на БНБ.
Международният валутен фонд настоява за закриването на Агробизнесбанк, Първа частна банка и Минералбанк
По повод паметната записка, на 15 май 1996 г. централните вестници публикуват новината на деня: „МВФ натиска да закрием 3 банки до края на май. Правителствени източници уточняват, че става дума за Първа частна банка, Минералбанк и Агробизнесбанк.
Буди недоумение фактът, че противно на застъпваното от МВФ становище за оздравяване на проблемни банки, неговите представители настояват за закриването на Агробизнесбанк.Какво е станало за времето от покупката на Агробизнесбанк в края на 1995 г. до средата на месец май 1996, което е повлияло рязко за промяна на първоначалното решение за оздравяване на банката? Какви са били мотивите за това? На 17 май 1996 г. парламентът назначава за подуправител на БНБ Димитър Димитров. Три дни по-късно, на 20 май в предаването „Открито” той казва пред водещата, че УС на БНБ ще вземе решение за фалит на „набелязаните” банки, включително и на Агробизнесбанк. Така започва войната срещу българските банки.
Вместо да даде възможност на банките да разработят и осъществят оздравителни програми, опиращи се на неограниченото им право да съберат своите вземания от длъжниците си, както държавни така и частни фирми, правителството предпочете да ги закрие.
Закриването на трите банки доведе на практика до опростяването на задълженията на редица фирми, в повечето случаи държавни. Набраните от населението под формата на депозити средства и впоследствие предоставени на фирмите под формата на банкови кредити означаваше едно държавно подпомагане на част от изпадналата в ликвидна криза икономика.
Затварянето на банките подготви почвата за т. нар. кешова приватизация на Иван Костов
Това се оказа крайно недостатъчно за нейното съживяване. Но от друга страна, затварянето на банките подготви почвата за последвалата необуздана кешова приватизация, проведена от правителството на Иван Костов, не на последно място поради факта, че перлите на българската икономика се оказаха почти без дългове. Унищожаването на голяма част от родните частни банки улесни навлизането на чужд капитал в банковия сектор. Българският банков капитал на практика беше маргинализиран.
В контекста на всичко това вече става ясно, защо УС на БНБ не намери време да се запознае и с необходимата обективност да се произнесе по разработените от ръководството на Агробизнесбанк оздравителни програми. Направените разчети показваха, че оздравяването на банката ще доведе до формирането на допълнителни годишни доходи за собственика на банката (в случая БНБ) в размер на около 6 млрд. лева. Обратно, при вариант ликвидация още през първата година БНБ понася загуба от 11 млрд. лева. С други думи, от икономическа гледна точка следваше да се вземе решение за оздравяване на Агробизнесбанк. В паметната записка не се споменава нито дума за подобен анализ, който в такива случаи следва да бъде в основата на решението за закриване на банката.
Половин година след закупуването на Агробизнесбанк, интерес към нея прояви ДСК. Какви са могли да бъдат мотивите за закупуването на една изпаднала в неплатежеспособност банка, на която пресата беше лепнала определението „източен трезор”? Известно е, БНБ закупи около 90% от капитала на Агробизнесбанк срещу символичния 1 лев. Въпросът е как БНБ е закупила останалите 10% от капитала и въобще дали и тези 10% не са имали някаква пазарна цена. Човек трудно може да си представи, че ДСК не е била готова да заплати определена, за съжаление неизвестна ни цена, предлагайки да закупи Агробизнесбанк. А това означава, че ДСК е определила по някакъв начин приблизително тази цена, т.е. на основата на оценка на активите и пасивите на банката.
Какви са могли да бъдат мотивите на ръководството на ДСК за закупуването на Агробизнесбанк?
Банката разполагаше с една сравнително добре развита и на високо техническо и технологично равнище клонова мрежа. Пред ДСК се е откривала възможността да увеличи своята клонова мрежа. При това филиалите на Агробизнесбанк бяха в нови и модерни офиси, докато тези на ДСК носеха силния отпечатък на социалистическо държавно кредитно учреждение.
Държавата отказа на Държавна спестовна каса да купи Агробизнесбанк
За разлика от ДСК, която по това време осъществяваше своята дейност изключително в сферата на дребното банкерство, сред клиентите на Агробизнесбанк бяха водещи предприятия на военнопромишления комплекс, от сферата на тютюнопроизводството, хранително-вкусовата промишленост и др. Това са сериозни корпоративни клиенти с висока конкурентоспособност на произвежданите от тях изделия и стоки, в значителна част продавани срещу твърда валута на международния пазар. Процесът на превръщане на ДСК в универсална банка щеше да бъде значително улеснен чрез закупуването на интересна и най-вече перспективна група от клиенти със сравнително стабилен паричен поток.
Част от клоновете на Агробизнесбанк се помещаваха в сгради, собственост на банката и намиращи се в едни от най-добрите локации на по-големите български градове. Въпреки разрушителната икономическа криза от 1996/1997г. никой в България не се е съмнявал, че цените на недвижимостите, особено в централната част на големите градове, многократно ще се увеличат.
Чрез закупуването на банката ДСК е била фактически готова да закупи кредитния портфейл. Това е повече от доказателство, че предоставените кредити са могли да бъдат събрани, ако не в пълния им обем, то поне частично, но в обем, задоволяващ очакванията на ръководството на ДСК. Това противоречи на концепцията на обвинението, че раздадените от Агробизнесбанк са невъзвращаеми, т.е. не могат да бъдат събрани.
Повече от сигурно е, че ДСК е разполагала с информация за длъжниците, макар че по-голямата част от кредитите са раздадени на свързани с банката лица, т.е. вътрешни кредити. С други думи, ДСК е била убедена, че повечето от фирмите на Христо Александров са в състояние да формират такъв доход, който да им позволи да обслужват или по-точно да започнат да обслужват получените кредити. Следователно, кредитният портфейл е имал една солидна цена. И в тази връзка е непонятно как реализираните от синдиците доходи от продажба на активи на банката се оказват по-ниски от разходите по тяхната дейност?
Единственото обяснение е, че синдиците са продали наличните активи по необосновано ниски цени, защото на тези, които са приемали решението за тяхното предоставяне се инкриминира действие.
ДСК е била много добре запозната и с трите варианта на стабилизационен план, разработен от ръководството на Агробизнесбанк.
С други думи, няма доказателства за това, че ликвидацията на Агробизнесбанк е била аргументирана на основата на задълбочен икономически анализ, а по-скоро е резултат на волунтаристично, обслужващо политически и икономически интереси решение на уж независимата Българска народна банка“.