Млечната одисея продължава. Отново по грешен път…
Добрата новина, ако има такава, е, че крайният вариант, при който на територията на едно и също предприятие не можеха да се произвеждат млечни и „имитиращи“ продукти, отпадна – една мярка, чиито вредни последици за бизнеса бяха лесно предвидими. Притеснителното е, че и в последния си вариант наредбата продължава да се фокусира върху свръхконтрола на всяка крачка от производствения процес, което създава допълнителни тежести за целия бранш, т.е. и за изрядните производители. Къде по-лесно би било усилията да се насочат към по-неутралния и ефективен последващ контрол върху крайната продукция.
Поредната глупост
Според последния вариант на наредбата, мандрите, които искат да произвеждат и млечни, и „имитиращи“ продукти, ще могат да произвеждат последните при крайно ограничителни условия – веднъж на шест месеца и при предварително уведомяване на БАБХ.
Нека да си представим следния хипотетичен случай: фирма получава поръчка за партида деликатесни продукти с вложени растителни мазнини. За да я изпълни, ще трябва да уведоми Областната дирекция по безопасност на храните поне 24 часа преди започване на производството с цел да даде време на дирекцията да изпрати инспектор на място. След като приключи с тази поръчка, фирмата може незабавно да се върне към производството на млечни продукти. Ако отново получи поръчка за „имитиращи“ продукти, обаче, няма да може да я изпълни в рамките на следващите шест месеца – минимален период, в който няма право отново да превключва мощностите за работа с растителни мазнини.
Изискването звучи толкова абсурдно, че граничи с глупостта. Защо шест месеца? Защо ограничението е само в едната посока (към производството на „имитиращи“ продукти)? Кому изобщо е нужно?
Тази точка в наредбата е очевидно дискриминационна по отношение на българските фирми, които произвеждат едновременно и млечни, и „имитиращи“ продукти. Същевременно няма да доведе до нито един от резултатите, които се търсят с наредбата.
Какви са мотивите
Проектът за наредба разбуди до такава степен духовете в бранша, че на 16 май се състоя изслушване на министър Найденов пред Комисията по земеделие и гори в Народно събрание, на което присъстваха над 60 представители на млекопроизводителите, млекопреработвателите и работодателските организации. Там министър Найденов изтъкна няколко мотива за изготвяне на наредбата:
Защита на животновъдите, като се цели увеличаване обемите на изкупуваното сурово мляко
Защита на потребителите от продукти, които се продават като млечни, а са приготвени с растителни мазнини
Вземане на мерки срещу износа на продукти, които се представят като традиционни български млечни изделия, но са произведени с добавени растителни мазнини
И накрая „Разбира се, черната статистика, че България е на първо място в Европейския съюз по сърдечно-съдови заболявания и смъртност вследствие на инфаркти и инсулти също ни кара да вземем мерки в това направление“(???) – Мирослав Найденов, стенограма от заседанието на КЗГ, 16 май
На коя точно от тези цели отговаря ограничителната мярка за производство на „имитиращи“ продукти?
Не на първата, защото търсенето на млечни продукти, които са значително по-скъпи, е въпрос на платежоспособно търсене. А то очевидно е намаляло през последните години и едва ли скоро ще се възстанови.
Не на втората, която е въпрос на етикетиране и последващ контрол.
Не на третата, поради горните причини.
Не на четвъртата, тъй като никой до ден днешен не е доказал еднозначно, че растителните мазнини и по-специално палмовото масло водят до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с животинските[1].
Що се отнася до контрола по качеството на храните и защитата на потребителите – да, те са важни. Нужно ли е обаче да се затормозява цял подсектор от икономиката със свръх-регулации и ограничения върху стопанската инициатива?
Новите санкции, предвидени в наредбата, са достатъчно сурови – при първо нарушение глобите са между 15 и 20 хил. лв. за физическо и между 50 и 100 хил. лв. за юридическо лице. При второ нарушение се отнема удостоверението за производство. Не е ли по-добре да инвестираме в няколко модерни лаборатории, които на случаен принцип да изследват определен брой продукти от различни марки всяка седмица и при нарушение да се налагат съответните наказания? Тогава ще има ефективни санкции за недобросъвестните производители, без да се пречи на бизнеса на останалите.
Къде е заровено кучето
Очевидно истинските мотиви за наредбата се крият другаде. За да се приеме толкова безсмислено и едновременно с това, вредно за конкуренцията решение, изглежда е налице някоя от следните предпоставки (или комбинация от тях):
лобизъм в полза на нечии интереси
оправдаване съществуването на чиновниците от Агенцията по храните(по устройствен правилник в областните дирекции по безопасност на храните трябва да работят близо 2500 души)
неразбиране на елементарни икономически процеси.
Николай Вълканов, ИПИ