Можем да загубим до 4,8 млрд. лв., ако ЕС удари сурово Русия

България може за загуби до 4,8 млрд. лв., ако ЕС втвърди курса и наложи широкомащабни санкции срещу Русия. Това показват правителствени разчети, научи в. “24 часа”.

“България, както и всички останали страни членки, са представили пред Европейската комисия своите оценки за въздействието от налагането на санкции срещу Русия. Предстои да се изработи обща европейска оценка”, обяви вчера премиерът Пламен Орешарски.

Той не пожела да каже на каква стойност се изчисляват евентуалните щети. Според информация на в. “24 часа” правителственият разчет е за загуби в размер на до 6% от БВП за тази година, или малко над 4,8 млрд. лева

Загубите за България в зависимост от вида на наложените санкции ще варират между 1 и 6% от БВП, потвърди на излизане от Консултативния съвет по национална сигурност и зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов.

“Коментирахме всички възможни икономически рискове и смятаме, че на този етап не е голяма вероятността за широкомащабни санкции”, допълни премиерът Орешарски.

“Ние ще участваме във формирането на европейската позиция, както и досега сме го правили”, заяви министър-председателят на въпрос дали България ще участва в налагането на санкции срещу Русия. “Ако искате отговор да или не, често в живота отговорите са между да и не”, каза още Орешарски.

Партии и президент с обща позиция:Не признаваме референдума за Крим

С консенсус, но без партия “Атака“ Консултативният съвет по национална сигурност към президента излезе с единно становище, в което не признава референдума в Крим и се обяви за преговори за асоцииране на Украйна в ЕС.

В заседането освен президента Росен Плевнелиев участваха шефът на парламента Михаил Миков, премиерът Пламен Орешарски, министрите на финансите, отбраната, вътрешните и външните работи, лидерите на парламентарните партии, шефове на спецслужби.

Референдумът в Крим е в нарушение на международното право, заяви президентът Плевнелиев пред журналисти след 4-часовото заседание.

По думите му в сложната ситуация България действа като член на ЕС и НАТО, отчитайки националния си интерес. “Страната ни подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна“, се казва в приетата държавна позиция..

Изпращането на мисия на ОССЕ в Украйна се приема като важна стъпка за гарантиране на мирното разрешаване на конфликта и защитата на териториалната цялост и суверенитета на Украйна от страна на международната общност, каза още Плевнелиев.

Членовете на КСНС призоваха всички страни, които имат вина за настоящата криза, да преустановят всякакви провокации и да се въздържат от нарушения на международното право.

България подкрепя подписването на политическата част от споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, както и подписването на икономическата част след провеждането на свободни и демократични избори за президент.

КСНС настоя още украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, в това число и на лицата, принадлежащи към различните етнически и религиозни общности, сред които е и близо 300 хилядното българско малцинство.

Кризата в руско-украинските отношения за пореден път поставя на изпитание икономическата и енергийната сигурност на страната ни, заяви Плевнелиев.

Той отчете, че диверсификация на доставките на газ, ускореното изграждане на интерконекторните връзки със съседните страни и разработването на газовите находища в Черноморския шелф във възможно най-кратки срокове се превъщат в безалтернативен национален приоритет.

КСНС отправи и няколко препоръки към работата на държавните органи.

Първо, Съветът по сигурността към МС и Националният щаб за мониторинг на обстановката в Украйна да следят и анализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и своевременно да предприемат нужните мерки за противодействие.

Второ, изпълнителната власт трябва да предприеме действия за недопускане нарушаване на енергийните доставки и същевременно да ускори изграждането на интерконекторните връзки и да осигури нужния резерв, който ще позволи страната ни да преодолее евентуална енергийна криза.

Третата препоръка е българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.

КСНС препоръчва на Министерския съвет при последващите дискусии в рамките на ЕС да аргументира българската позиция, отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата, обобщи държавният глава.

Според лидера на на ГЕРБ Бойко Борисов България няма полза от половинчати санкции срещу Москва. “По-добре да няма санкции. Не бива да се впускаме в крайни позиции – “за” и “против”, заяви бившият премиер след заседанието.

България трябва да действа като член на ЕС и НАТО, но и да отчита своята специфика като славянска и православна страна, заяви зам.-шефът на Янаки Стоилов. Той представляваше БСП на съвета, тъй като лидерът Сергей Станишев не бе в страната.

По думите на Стоилов реакцията на ЕС много зависи от действията на Русия – дали те ще бъдат въздържани и няма да провокират допълнителни сепаратистки тенденции, или ще се стигне до по-строги мерки.

Отменят визита на шефа на Думата,бил в забранителния списък на ЕС?

През май в България предстои посещение на председателя на руската Дума Сергей Наришкин, който обаче е в забранителния списък на ЕС, обяви на излизане от КСНС лидерът на “Атака” Волен Сидеров. “Ако не го приемем, това трябва ли да се счита за късане на дипломатическите отношения с Русия”, запита той.

Близо час Сидеров говори на митинг на атакисти, след като напусна демонстративно президентството преди края на съвета. В речта си редуваше обвинения към правителството и службите в слагачество към САЩ с исторически препратки как българите населяват страната ни от 7000 години.

“Видях тревожна атмосфера на КСНС на васално поведение спрямо американското посолство”, обяви пред атакисти и журналисти Сидеров. Той дори разкри какво пише в секретните доклади на разузнавателните служби, които са били представени на съвета. В тях за Русия се говорело като за враждебна страна, възмути се Сидеров.

“Едно разузнаване не би трябвало да си позволява да анализира такъв важен партньор като Русия като враждебна държава”, каза лидерът на “Атака”. С риск да отиде на съд за разгласяване на държавна тайна той се възмути от сигнала на военното разузнаване, че САЩ и НАТО са предложили да изкупят всички оръжия, откраднати от украински казарми и складове.

От 9,30 сутринта до 14 ч продължи митингът на атакистите под прозорците на президента. Стигна се и до кратки сблъсъци с противници на правителтвото, жена от поддръжниците на Сидеров получи епилептичен припадък.