Мондиалът е шамар за икономиката
Вместо да напълнят курортите ни, немците останаха да гледат шампионата
Световното по футбол продава бира и тениски, но сваля производителността
Велико Димитров
Институт за пазарна икономика
Никой не може да даде абсолютно точна оценка за икономическия ефект от събития като световното първенство по футбол върху която и да било държава.
Доста по-вероятно е да се отгатне кой отбор с какъв резултат ще спечели финалния мач или кой ще стане голмайстор. И все пак, използвайки икономическия анализ и логика, до голяма степен може да се предвиди в каква посока и степен Мондиалът влияе върху икономиката на страните.
Най-общо отражението се състои в противоположната промяна на два макроикономически показателя: потребителско търсене и производителност на труда.
Нарастване на потреблението
Събитие от мащаба на Световното логично генерира позитивни импулси към потребителите, например чрез повишената рекламна активност. Това води до по-висока информираност и склонност към потребление, което е значително за определени стоки, предпочитани, докато се гледа мачът. Разбира се, тук трябва да се прибави и нарастване на покупките на някои стоки с дълготрайна употреба – плазмени телевизори и различни рекламни артикули. Нарасналите продажби логично ще бъдат отчетени като ръст на БВП за периода, съответно като ръст на доходите.
Въпреки че тенденцията е изцяло позитивна, става въпрос за ръст на потреблението в краткосрочен период, без да е сигурно, че няма да последва свиване на разходите в близко бъдеще. От друга страна, нараства купуването почти единствено на потребителски стоки (бира, вино, храни), което като цяло не може да увеличи производството и благосъстоянието.
Спад в произво-дителността на труда
или просто неявяване на работа, е другият основен ефект от футболната страст. Според изследване на Центъра за икономически и бизнес изследвания по време на миналото световно първенство в Япония и Южна Корея страните от ЕС-15 са загубили доходи в размер над 8,7 млрд. евро именно заради неявяване на работа. По-трудно биха могли да се изчислят загубите от спад в производителността в професии, където заплащането не е директно обвързано с обема и качеството на продукцията. И в България, както и по света по-ощетени са работодателите, които заплащат възнаграждения на персонала без оглед на постигнатите от тях резултати. Все пак загубите за икономиката биха били доста по-значителни, ако всички футболни мачове се излъчваха по време на работния ден, много рано сутрин или през нощта (каквато между другото е ситуацията в Латинска Америка, Австралия и Азия).
На трето място, като пряк ефект върху икономиката на България може би трябва да се споменат и предполагаемите
загуби от валутни приходи от туризъм
като компонент, компенсиращ дефицита по търговския баланс. Със сигурност има определен брой чужденци, които, ако нямаше световно по футбол, биха дошли у нас на почивка.
Вместо това сега те са избрали да посетят Германия и това ще бъде тяхната лятна ваканция. В страната домакин очакват над 1 милион туристи, които да похарчат над 700 милиона евро. От друга страна, разходите на тези българи, които посещават Германия, за да наблюдават на живо мачовете, са еквивалентни на внос на стоки и услуги, което като цяло ще увеличи дефицита по текущата сметка.
За да може да се каже по-точно позитивно или негативно като цяло е отражението на световното първенство върху икономиката на България, нека погледнем какво е то върху икономиките на тези държави, върху които влияе най-силно – страните домакини.
Както се вижда от таблицата, по-висок ръст на брутния продукт и благосъстоянието е отчетен преди и след самото световно първенство. В годините преди шампионата това се обяснява с интензивното изграждане и модернизации на стадиони, хотели, транспортна инфраструктура, а след него действие имат индуцираните ефекти. Така например в Германия в последните години са вложени над 6,2 млрд. евро инвестиции, свързани с предстоящото първенство.
В годината, през която се провежда Мондиалът, въпреки огромния приток от туристи и нарасналото общо потребление е отчетен най-нисък растеж. Това в най-голяма степен може да се обясни с отсъствието от работа на много хора и по-ниската производителност на труда, довели до загуби за икономиката.
Какво може да се каже конкретно за България? Спад в производителността със сигурност съществува, както и повишено вътрешно търсене на определени стоки. Отсъстват обаче всички други позитивни ефекти, характерни за страните домакини. След като, както вече стана ясно, негативният ефект от намалената производителност е по-значим от съвкупното действие на всички останали фактори, с голяма сигурност може да се твърди, че при отсъствието им в България, нетният ефект на Световното върху икономиката ще е отрицателен.