Монетаристите си отидоха заедно с Милтън Фридман

Bloomberg Нобеловият лауреат за икономика Милтън Фридман почина през 2006 г. А ако можем да съдим по няколко скорошни изказвания, основаната от него икономическа школа на монетаризма като че ли си е отишла заедно със създателя си. Учени като Алън Блайндър от „Принстън“ и Мартин Фелдстейн от „Харвард“ твърдят, че Федералният резерв не разполага с много инструменти за стимулиране на американската икономика. Заглавията на вестниците поднасят същото послание – на Фед „са му свършили мунициите“. Обществото получава залпове под формата на технически термини като „нулев предел“ и „ликвиден капан“ като обяснение за вързаните ръце на Фед. На коя планета живеят тези хора? През 2002 г. новоизбраният председател на Фед Бен Бернанке изнесе реч пред Националния клуб на икономистите във Вашингтон, озаглавена „Дефлация: как да я избегнем в САЩ“. Бившият професор от „Принстън“ и изследовател на причините за Голямата депресия заяви пред аудиторията, че американското правителство разполага с технология, наречена „печатарска машина“, която „му позволява да произвежда колкото си пожелае щатски долари, без това по същество да струва нещо“. Тази реч му спечели прякора „Бен Хеликоптера“. Бернанке, който е получил докторската си степен по икономика в MIT, просто се възползва от един педагогичен похват, използван и от Фридман, когато последният преподавал в Икономическия факултет на Университета в Чикаго. Фридман често описвал процеса по създаването на пари пред студентите си, като им задавал въпроса какво ще се случи, ако един хеликоптер прелети над града, разпръсквайки 100-доларови банкноти. Ако хората са доволни от баланса по сметката си, биха похарчили парите. Централната банка увеличава паричната маса горе-долу по същия начин. Не е задължително гражданите да искат да държат повече пари, за да има Фед основание да ги печата. Паричната маса, с други думи, не зависи от парично търсене. Когато Фед купува ценни книжа от небанкови източници, той създава депозити на търсене. Освен ако хората не се примирят да си седят с непечелещи чекови сметки до безкрай, Фед разполага със същите стари муниции, които винаги е имал (печатарска машина), не само „с безполезни пушкала“, както пише Блайндър в „Уолстрийт джърнъл“ от 26 август. Къде отидоха всички монетаристи? Очевидно са изчезващ вид, поне във Фед. Бернанке положи извънредни усилия да обясни защо Фед е закупил за $1,4 трлн. корпоративни облигации и ипотечни книжа, гарантирани от правителствено спонсорираните агенции. Тоест, защо е приложил кредитно, а не количествено улеснение. Кредитното улеснение по дефиниция е количествено. Няма значение какво купува Фед: съкровищни бонове, тойоти, тоалетни или дъвчащи бонбони. Именно актът на покупка е нещото, което създава пари. Ако Фед печата повече пари, отколкото обществото иска да държи, хората ще ги харчат. Накратко, това е монетаризмът на Фридман. Вместо него получихме елегантно обяснение за „портфейлния балансиращ канал“ (PBC) от Бернанке по време на годишния икономически симпозиум на Фед, проведен в петък в Канзас Сити, Уайоминг. Начинът, по който Бернанке го обясни – веднага щом лихвата по федералните фондове скочи до „нулевия предел“, покупките на дългосрочни ценни книжа от страна на Фед „повлияват върху финансовата ситуация, като променят количеството, и смесицата от финансови активи подкрепя обществото“. С други думи, Фед купува съкровищни бонове, дълг от спонсорираните от правителството агенции и ипотечни облигации, като така намалява доходността и принуждава инвеститорите да купуват активи, като корпоративни облигации с висок рейтинг, потискайки на свой ред тяхната доходност. Бернанке потвърди наличието на подкрепа за идеята, че Фед влияе върху финансовите условия с помощта на „количествени инструменти и смесица“ от ценните книжа, които закупува (т.нар. фондов модул), вместо чрез „скоростта на новите покупки“, т.нар. поточен модул. Нищо не се чу за паричното количество, което в древни времена бе мярката за степента на приспособяване. Сега Фед се е съсредоточил върху активите по баланса си, не върху пасивите. „В момента Бернанке говори за „облекчаване на условията на финансиране“ и по-ниски дългосрочни лихви“, посочва и Стивън Стенли, главен икономист на Pierpont Securities в Стамфорд, Кънектикът, в анализ на петъчната реч на председателя от Джаксън Хол. Миналата седмица лихвите по 30-годишните ипотеки с фиксирана лихва стигнаха 4,36% – най-ниското им ниво от близо четири десетилетия според Freddie Mac. Това едва ли е стимулирало много търсенето на жилища, тъй като продажбите както на нови, така и на вече построени жилища са паднали през юли. Да не би пък да са необходими още 50 базисни пункта? Поне няколко ученици В петъчната си реч Бернанке признава, че разходите по финансирането не са основният решаващ фактор, който би повлиял на желанието на големите фирми да се разширяват и да наемат нови служители. Очакваното търсене на продуктите им би стимулирало най-ефективно тези решения. А вероятно посоката на мисълта е подобна и при собствениците на жилища. След като цените на жилищата бяха поддържани изкуствено високи от правителствени програми, чиято цел бе да помогнат на собствениците да останат в жилища, които всъщност не могат да си позволят, потенциалните собственици на скъпите жилища може би чакат цените да паднат до равнища, които реално отразяват фундаментите на търсенето и предлагането. Бернанке обеща, че Фед „ще направи всичко, което е по силите му“, за да осигури продължение на възстановяването. Сигурно го мисли. Може да започне чрез претърсване на страната за шепата останали монетаристи. Със сигурност ще попадне на поне няколко ученици на Фридман, които няма да имат нищо против да предложат услугите си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *