Морето поглъща по 25-26 декара от територията на България всяка година

„Всяка година от абразия на черноморското крайбрежие България губи около 25-26 декара площ от своята територия, но скоростта на процеса по нашето крайбрежие не е еднаква. Проблемът с абразията е еднакъв по света, но все още няма универсален метод за противодействие на процеса“, коментира и. д. директор на Института по океанология във Варна проф. Веселин Пейчев, цитиран от Дарик радио.

Абразията е разрушаването на бреговете под действие на морското вълнение и теченията. Тя е два вида. Едната е бреговата абразия, при която се разрушават бреговете, а другата е дънната, при която се удълбочава самото дъно, макар и с по-малка скорост. По нашите брегове абразията продължава през последните 10 000 години, откакто се покачва нивото на Черно море. За този период е „срязан“ целият шелф – някъде около 30-40 километра от сушата са се превърнали в дъно на море поради този процес.

Нашето крайбрежие е с разнообразен геоложки строеж, който оказва влияние върху скоростта на протичане на процесите на разрушаване на бреговата ивица. По северното крайбрежие скалите са по-слаби и там скоростта на разрушаването е по-висока, докато на юг от Бургас има здрави вулкански магмени скали и там скоростта й е ниска – някъде около 1 сантиметър на година.

Най-видимо е въздействието на вълните при Крапец и Шабла, там скоростта на влизане е от порядъка на 1.70-2 метра на година, защото брегът е изграден от льос.

Според проф. Пейчев, борбата с абразията е много трудна. Брегоукрепителните съоръжения са скъпи и не винаги са ефективни. Най-добрата защита е плажът, а където има естествени плажове, вълновата енергия се гаси в пясъка и брегът остава запазен. Така че много добър способ за защита е изграждане на изкуствени плажове.

„У нас обаче опитът с такива плажове е скромен. За пример са плажовете по крайбрежната алея на Варна между буните, те са изкуствено създадени чрез метода „байпас“. За тяхното изграждане беше взет пясък от дълбочина 10-15 метра от морето и насипан върху брега. Така бяха създадени тези плажове, които спасиха разрушаването на брега на Морската градина на Варна“, поясни експертът.

Не винаги прилаганите методи за брегоукрепване са ефикасни, тъй като морето работи срещу брегоукрепителните съоръжения и понякога ги събаря. Затова е необходима поддръжка, която най-често не се прави.