„Моторът“ на българската икономика започна да прекъсва

Износът на стоки и услуги, който от години е основният „мотор“ на българската икономика и фактор за растежа, започва да се дави и да прекъсва. Това е един от притеснителните изводи от оповестените в понеделник предварителни данни на националната статистика за външната ни търговия през 2014 г. Нещо повече – за първи път от 5 г. насам експортът спада, макар и минимално – с 0.7% до общо 43.24 млрд. лв.

Дори и окончателните данни да бъдат коригирани нагоре, е ясно, че темповете на растеж на износа са притеснителни. С най-голяма сила това важи за така наречените трети страни – извън Европейския съюз. За тях са заминали с 6.6% по-малко родни стоки, като намалението е за 1.156 млрд. лв. Общо експортът за трети страни през миналата година е бил за 16.1 млрд. лв. В същото време износът към ЕС расте с 3.2%, но той не успява да компенсира сериозния спад в обмена с държавите извън Евросъюза.

За негативния резултат има много причини. От една страна, е рецесията в еврозоната и слабият растеж като цяло в ЕС. От друга страна, е конфликтът между Русия и Украйна, два от ключовите пазари за България. Влияние оказват намалелите цени на суровините и на зърното. А именно те са сред основните ни експортни стоки. Теоретично спадналият курс на еврото, към което е фиксиран българският лев, спрямо другите световни валути би трябвало да подкрепи износа. Но и този фактор не пречупва общата тенденция към спад.

Конфликтът между Украйна и Русия логично се отразява на данните за търговията. Износът ни към Украйна се свива с 465 млн. лв., или с 55.5%, до 272 млн. лв. Намалението към Русия е далеч по-малко – със 108 млн. лв., или с 9.5%, до 1.032 млрд. лв. Реално преките загуби за страната ни от наложеното от Русия ембарго за внос на храни от ЕС, както и санкциите спрямо Русия имат минимално отражение. Но няма как да се измерят косвените загуби примерно на наши производители, които работят като поддоставчици на европейски фирми – те попадат в други графи на статистиката.

Някак нелогично обаче сред данните за износа се появява

намалението на експорта ни към Китай с близо 1/5

– цели 18%. В числа спадът е с 230 млн. лв. до 1.043 млрд. лв. Едновременно с това се увеличава вносът от Китай – с 13% до 1.691 млрд. лв. Правителството на Китай от години води политика на балансиране на търговията и на насърчаване на вътрешното потребление, което означава и увеличаване на вноса. Може да е парадоксално или някаква ирония на световната конюнктура, но именно Китай от години е една от любимите посоки за пътувания на български делегации на високо равнище. По правило те отиват там с широка предварителна разгласа, придружават ги бизнесмени и журналисти. Неизменно тези посещения завършват с някакви протоколи, с разяснения за големите перспективи за бъдещо сътрудничество, с обещания за развитие на търговията и на инвестициите, за навлизане на повече стоки, най-вече храни и вина, на необятния китайски пазар.

Само в последната година и половина в Китай бяха: бившият премиер Пламен Орешарски през септември 2013 г.; бившият председател на Народното събрание Михаил Миков през декември 2013 г.; президентът Росен Плевнелиев през януари 2014 г.; бившият икономически министър Драгомир Стойнев през юни 2014 г. Реалният резултат от всички тези пътувания като че ли е възможността вече да изнасяме за Китай царевица и люцерна. А покрай посещението на президента

избухна и скандал около състава на бизнес делегацията

и начина, по който са били подбирани включваните в нея хора.

И в предни години Китай винаги е бил обект на засилена „инвазия“ от страна на премиери, вицепремиери, министри. За сравнение – не съм чувал скоро българска делегация да се е отправяла в също толкова далечна и екзотична дестинация – Сингапур. Не знам защо – според данните на статистиката това е много бързо растящ пазар за българските стоки и той вече изпреварва китайския – износът ни за града държава 1.109 млрд. лв…

Ако цялата енергия на всички тези делегации бе впрегната действително да решава проблемите на икономическия обмен, за уреждане на съответните споразумения с китайската страна за експорт на храни, където има сериозни изисквания, резултатите биха били доста по-различни. И отрицателното ни салдо с Китай нямаше да се утрои за една година и да достигне 648 млн. лв. А структурата на износа ни е направо стряскаща. За 2013 г. той се състои от 63.1% рафинирана мед и медни сплави, 19.6% медни руди и концентрати, 3.6% отпадъци и отломки от мед. Другото май са подробности. През 2014 г. рафинираната мед и медните сплави вече са 59.2% от експорта. На международните пазари през миналата година цената на медта е паднала с около 10%.

Впрочем по данни на Националния експортен портал инвестициите от Китай у нас за периода 1996-2013 г. са били 113 млн. евро, като почти 90 милиона от тях са реализирани през 2011 и 2012 г. А вече мнозина са забравили, че едва ли не китайци щяха да строят магистрала „Черно море“ и куп още друга инфраструктура. Вместо това Китай подписа договор за влак стрела от Будапеща до Белград. Инвестира и 6 млрд. евро в инфраструктурата и енергетиката на Румъния.

Китай, разбира се,

не е единственият пример за любими посоки

Столицата на Азербайджан – Баку, например се радва на не по-малък интерес от страна на българските президенти, премиери и т.н. В понеделник и вторник там например бе сегашният икономически министър Божидар Лукарски. Той договорил разширяване на икономическото сътрудничество, включително и в земеделието и хранителната индустрия, а за целта можело да се започне с организиране на семинари и бизнес форуми. От десетките посещения в Баку досега всъщност е излязло само едно реално нещо – мъгляво споразумение Азербайджан да ни доставя по 1 милиард кубически метра природен газ след 2019 г. Разбира се, ако има през къде.

Най-интересното е, че напоследък леко бе забравена друга обикната посока – Катар. За това може би си има обяснение – напълно проваленият бизнес форум по време на посещение на Бойко Борисов преди години струва главата на тогавашния икономически министър Трайчо Трайков. От Катар и от големите планове, обявявани при всяка визита, досега също нищо не е реализирано. Само в мъглата се мержелеят танкери за втечнен газ, които пътуват към несъществуващ в нашия регион терминал. Катарците дори бяха депозирали няколко десетки милиона долара у нас в очакване на проекти, в които да ги вложат. Такива не се намериха и те пренасочиха парите другаде.

Нещо добро може и да се случи някога. Но управляващите първо трябва да се съсредоточат върху анализ на причините за задъхването на „мотора“ на икономиката ни. И да търсят по-бързи и перспективни решения за възстановяване на експортния потенциал. Прогнозите за вътрешното потребление, макар и леко оптимистични в последно време, не сочат възможности за сериозна подкрепа на икономическия растеж. А структура на износа, при който страната ни се оказва просто суровинен придатък на други икономики, вещае и бъдещи провали.