М. Радев: България има потенциал за водещ износител на фъстъци в Европа

За фъстъкопроизводството се говори и знае малко в България. И докато пазарът на този бутиков аграрен бизнес бива задушаван от евтините вносни фъстъци, се оказва, че външните пазари крият неподозирани възможности за успешен пласмент на родните ядки.
Имаме потенциал да бъде основен износител за страните от Европа, тъй като нашите фъстъци са гарантира без съдържание на гъбички и афлатоксини, а в страните от Европейския съюз такъв продукт е търсен и ценен, разказва Младен Радев, специалист ядки в Интерснак България пред Expert.bg.
Българските фъстъци са най-вкусни и ароматни в сравнение с останалите в Европа. Но европеецът няма как да знае това – оказва се, че България не изнася такива ядки. Напротив – внася, и то със съмнително качество и с алфатоксини.
* * *
От кога датира фъстъкопроизводството в България?
– Въпреки че първите сведения за фъстъците у нас датират от 1896 г., тази култура има практическо значение за българското земеделие от 1930 г. От Садово чрез Селскостопанския техникум и първата опитна станция, фъстъците се разпространяват в цялата страна.
През 1926 г. фъстъците за пръв път са регистрирани като култура в статистиката, а през 1991 г. засетите с тях площи достигат 150 000 дка и са на второ място след слънчогледа. В момента обаче засетите с фъстъци декари са много по-малко.
Какво количество фъстъци годишно се произвежда в България и къде сме ние по добиви в Европа?
– Фъстъците в България са съсредоточени основно в два района – Пловдивски и Благоевградски, а площите не надхвърлят 30-40 хил. дка. Средното годишно производство достига 8-10 хиляди тона, но средните добиви са сравнително ниски – около 90-100 кг от дка и не отговарят на големите продуктивни възможности на създадените сортове. В момента в цялата страна има не повече от 15 000 декара. Средната площ на производител е 8 дка, максималната е 4000 дка.
Какви са традициите и отличителните характеристики на българското фъстъкопроизводство?
– Българските фъстъци са най-вкусни и ароматни в сравнение с останалите в Европа. Добрите вкусови качества на нашите фъстъци потвърждават и от Института в Садово (ИРГР). Според експертите там консуматорите добре познават родните сортове фъстъци и ги предпочитат пред вносните. Освен това, българските сортове са сред най-устойчивите на гъбни болести. На практика фъстъците, произведени в страна нямат наличие на гъбички и афлатоксини, поради подходящи климатични условия. В африканските държави например, фъстъците имат афлатоксини, защото там климатът е влажен и горещ.
По принцип за отглеждането на фъстъците решаващо значение играят изборът на почва, както и обилната светлина и топлина. Тези благоприятни условия в България важат най-вече за района на Садово, който е известен като „Столицата на фъстъка” и се слави с най-вкусните фъстъци в цялата страна.
Кои са най-големите пречки пред производителите на фъстъци в България?
– Силно намалените площи на едно стопанство в резултат на аграрната реформа и приватизацията на земята, са сред основните проблеми на фъстъкопроизводителите в България. В момента в района на Садово се отглеждат едва около 2000 дка фъстъци, а преди няколко години са били над 6000 дка. Друг проблем е високата цена на семената, която варира между 4 и 6 лв. за килограм. Държавната субсидия също е ниска – 23,60 лв. на дка.
В последните една–две години в Садово се произвеждат само около 200 тона фъстъци. Средната производителност е около 100-120 кг. на декар.
Освен това, отглеждането на фъстъците е трудоемко и специфично. Вносните фъстъци са на много по-ниски цени от българските и това създава допълнително затруднение за производителите.
По принцип 90% от ядките, които се предлагат у нас, се внасят в суров вид от други държави, а някои от производителите са със занижени стандарти за контрол и качество и оттам идва и ниската цена.
Какво може да направи държавата за подпомагане на този сектор у нас?
– По-скоро трябва сами да си помогнем.

Изнасяме ли фъстъци и за кои страни?
– На този етап – не. Дори да се изнася някакво количество, то е нищожно – вероятно един-два тона. Въпреки това, имаме потенциал да бъде основен износител за страните от Европа, тъй като нашите фъстъци са гарантира без съдържание на гъбички и афлатоксини, а в страните от Европейския съюз такъв продукт е търсен и ценен.
Каква е минималната инвестиция за стартиране на фъстъкопроизводство?
– Зависи за колко голямо производство става дума. Инвестицията трябва да включи основно обработваема земя, техника и суровини. Но като цяло е в зависимост от това за какъв обем на производството става дума.
А каква е средната възвращаемост на инвестицията, за колко време се възвръща и смятате ли, че секторът предоставя добри алтернативи за стартиране на такова начинание към момента?
– Принципно разходите за отглеждането на декар фъстъци са между 50 и 70 лв. При среден добив от 100 кг. на декар възвращаемостта от реализираната вече продукция е към 250 лв.
Ако има производители с по 1000 и повече декари възвращаемостта ще е много по–голяма.
Смятам, че в момента секторът не предоставя добри възможности за стартиране на такъв бизнес в България. Няма големи компании, които да инвестират в такова начинание.
Към момента Интерснак България е единствената компания, която изкупува по-големи количества от продукцията. Планираме да продължим тази тенденция и следващата аграрна година. По този начин създаваме известна сигурност за земеделците, с които работим. Осигуряваме им стимул да инвестират средства и усилия, защото знаят, че поне част от реколтата им ще бъде реализирана. Иначе рискът за тях е голям.
Засегна ли кризата фъстъкопроизводството в България?
– Да, със сигурност го засегна. Българските фъстъци, както е известно, са по-скъпи от вносните (китайски и др.), а в ситуация на криза всеки посяга към по-евтиното, въпреки че е със занижено качество.
Какъв е делът на българските фъстъци на пазара у нас?
– Не мога да се ангажирам с конкретна цифра в момента, но със сигурност делът им е нищожно малък в сравнение с вносните.
Какво може да се направи, за да се намали предлагането на вносни фъстъци със съмнително качество?
– Трябва да има по-засилен контрол на ядките, които се внасят от чужбина. Както вече споменах, почти 90% от тях се внасят в страната в суров вид. Сред производителите са бедни страни от Африка, както и държави от Азия и Близкия Изток със занижени стандарти за контрол и качество. Само малки количества тиквени и слънчогледови семки, както и фъстъци се произвеждат у нас.
Единствено най-големите компании в България осъществяват контрол през целия процес на производство на ядки – от самия източник на продукта, през обработката му, до пакетирането и предоставянето му на пазара. Интерснак България е една от тях.
Друга мярка за борба със съмнителните вносни ядки е по-голямото популяризиране на българските им еквиваленти. В момента например, ние пускаме на пазара лимитирана серия фъстъци от Садово. Чрез различни инициативи искаме да популяризираме, както ядките, така и региона, от който произхождат. В Садово се произвеждат едни от най-вкусните и ароматни фъстъци в Европа, но много малко българи знаят това, особено по-младите хора.
Инвестирането в родното производство също е важна стъпка. В тази връзка желанието на Интерснак България за в бъдеще е не само да изкупува част от реколтата, но и да сключи договори за отглеждане и след това закупуване на продукцията от Садово и по този начин да подпомогне родното производство.
Компанията подкрепя българските производители и традиционното натурално производство, като стимулира най-добрите земеделци в региона и им помага в борбата с вносните ядки със съмнителен произход.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *