Накъде ще потече виното

Любителите на виното знаят, че каквото и да се каже или напише за една бутилка, каквато и оценка или международно признание да е получила тя, в крайна сметка качествата й винаги се оценяват субективно и зависят от индивидуалния вкус. Не така стои въпросът, когато говорим за реколтата на гроздовите плодове, които са основна суровина за виното – въпреки нюансите тя може да е или просто добра, или лоша. Тази година винарните се радват на първото и по отношение на добивите (виж графиката), и на качеството. Това идва след трудната 2014 г., в която производството на грозде се срина с 59% спрямо предходната година, а предприятията изпитаха и сериозни затруднения в търговската реализация заради нестабилната политическа ситуация в Русия – основен експортен пазар за българското вино от десетилетия насам. И макар че във всички тези години някои тенденции са останали същите, секторът не спира да се променя изключително динамично и под въздействие на европейските регулации, и заради по-високата конкуренция в него. Друга характерна черта за него е, че остава все така привлекателен за нови инвестиции. Това личи и по ежегодно появяващите се между 15 и 20 нови изби.

Растеж до ограничението

Насажденията с лозя за производство на вино в страната са около 600 хил. дка. Според официалната статистика на Министерството на земеделието и храните това е двойно свиване на площите с грозде за период от 10-12 години. Според директора на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев тези твърдения обаче са неверни, защото с реституцията на земята през 90-те години се оказва, че много от площите, които са декларирани като лозя, са всъщност ниви или през тях минава път, или има дори построен хотел. Едва през 2007 г. проверка на Брюксел установява реалната картина при насажденията.
Поне докато България е член на ЕС, тя няма да се промени драстично, тъй като в държавите има ограничения за засаждане на лозя. Потенциалът на страната според разрешеното от ЕС е да се достигне площ, не по-голяма от 820 хил. дка, а след като това се случи, регламентираният ръст на площите може да е само с 1% на година. Заради тези ограничения и стремежа на избите да притежават или обработват самостоятелно все по-големи масиви, за да не са зависими от доставките и качеството на по-малките производители на грозде, този ресурс, изглежда, съвсем скоро ще бъде напълно разпределен. И в момента по данни на Коев около 75% от насажденията с лози са собственост или се ползват под аренда от самите винари. Едва две са избите в страната, които нямат свое грозде – „Винпром Русе“ и „Домейн Бойар“. Сред по-големите собственици на масиви по данни на председателя на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Радослав Радев са „СИС индустрис“, „Винпром Пещера“ и „Белведере“.

Гроздоберът обаче все още не е навлязъл в активната си фаза и не е ясно какви количества и на какви цени ще търсят винзаводите, ако не им достигне собственият плод или просто искат да произведат повече. „Това търсене на свободния пазар не води до някакви съществени изменения по отношение на цените на гроздето, защото, първо, избите си набавят количествата от малки производители или кооперации на база на дългосрочни договори, които предвиждат различни буфери за лоши години. И, второ, винаги могат да разчитат на внос“, казва Радев.

Най-масовият сорт грозде за вино, отглеждан в България, е каберне совиньон с около 25-28% от всички лози. Той заедно с мерлото и шардонето са се засаждали най-много след раздържавяването на сектора. От около 10 години започват да се култивират и нетипични за страната сортове като пино ноар, сира и др. „Появиха се и някои нови, които се характеризират с по-високи добиви. Такива са белият сорт вионие и испанският темпранийо. Тези вече заемат 3-4 % от общите площи“, обяснява Красимир Коев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *