Наредба защитава командированите в ЕС българи

Нова наредба, с която се осигурява по-добра защита на българските работници, командировани в ЕС, бе приета от правителството в оставка. С нормативния акт на практика се въвеждат, макар и с известно  закъснение, изискванията на европейски директиви, които определят условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

В наредбата се определят условията на труд, които следва да бъдат осигурени на командированите или изпратени работници и служители от България в друга държава-членка на Европейския съюз, в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Швейцария. Те не могат да бъдат по-неблагоприятни за работниците от условията, установени в приемащата държава и се отнасят до работното време, почивки, отпуски, възнаграждения (включително за извънреден труд), безопасност и здраве при работа и др. Регламентират се и правилата за командироването или изпращане на служители от тези страни у нас. Наредбата няма да се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на моряците.

Командировката може да е с ограничена продължителност –  един месец или 30 календарни дни без прекъсване, като тези дни включват дните за пътуване, за изпълнение на задачата, почивните и празничните дни. Работодателя ми да командирова служителя си за 29 дни, но след няколко дни отново да го командирова на същото място и със същите задачи. Ако обаче командировката трябва да продължи повече от 30 календарни дни без прекъсване, е необходимо моето писменото съгласие на  служителя. При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши с устно нареждане на командироващия, който в тридневен срок е длъжен да издаде писмена заповед. На командированите за повече от 1 месец може да се разрешава един път месечно през някой от почивните и празнични дни да се завръщат в мястото на постоянната си работа, като им се заплащат пътните разноски.

Работодателят е длъжен да гарантира, че служителят е нает при същите условия на труд като тези, които са в сила в приемащата страна, включително:

• минимална заплата: заплатата не може да бъде по-ниска от минималната заплата в съответната страна
• максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивката
• работно време: не може да се  работи повече от определен брой часове
• минимален платен годишен отпуск: има право на отпуск
• здраве и безопасност на работното място
• условия на труд за бременни жени и млади хора
• забрана на детския труд.

Стефан ПРОНЧЕВ