Населението застарява: Икономическите последици

Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниска раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност.

Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни: очаква се да намалява количеството и качеството на труда; неблагоприятно ще бъде отражението и върху неговата цена, а оттам и върху конкурентоспособността на бизнеса и икономиката, качеството и производителността на труда; очакват се промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и адаптивност към промените; очакват се въздействия върху стабилността на социалните системи и др.

Демографските промени и застаряването на населението изискват неотложно преструктуриране на икономиката и устойчива промяна във всички секторни политики, в политиките за заетост и управление на човешките ресурси. Едно от най-големите предизвикателства в следващите десетилетия ще бъде осигуряването на възможност за приемане и посрещане на последствията от застаряването на работната сила и насърчаване на заетостта на възрастните хора.

Въпреки относителното забавяне на темповете на намаляване на населението през последните години краткотрайното подобряване на показателите за раждаемостта, бавното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот и намаляване на влиянието на външната миграция, с голям дългосрочен негативен ефект остават отрицателният естествен прираст на населението, ниската раждаемост, високото равнище на общата смъртност, остаряването на населението, обезлюдяването на населени места и райони, възпроизвеждането на различни социални неравенства.

Това са изводи от отчет за 2013 г. и план за 2014 г. за мониторинг на изпълнението на актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Р България (2012-2030 г.), приет от Министерски съвет на Република България.

Като положителни тенденции през 2013 г. могат да се отчетат намаляващата обща и детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението, а по-конкретно:

– Населението в България (7 245 677 души) продължава да намалява, но с по-забавени темпове. Намалението на населението през 2013 г. се дължи на отрицателен естествен прираст, а не толкова на външна миграция. В резултат на естествения прираст населението намалява с 37 767 души, а в резултат на механичния прираст (нетното салдо от външната миграция) – с още 1108 души.
– Средният брой живородени деца от една жена (1.48) се задържа близо нивата от 2011 г. (1.51) и 2012 г. (1.50).
– Макар и незначително, повишава се броят на семействата, които създават повече от едно дете. За 2011 г. родените като първо дете в семейството са 52%; през 2012 г. – 51,6%; през 2013 г. – 51,33%.
– Намалява броят на абортите – с 487 случая в сравнение с 2012 г.
– През 2013 г. сключените бракове са 21 943 – със 776 повече спрямо предходната година.
– Броят на разводите е 10 908 – с 1039 по-малък от този през 2012 година.
– Намалява общата смъртност – починалите (104 345 души) са с 4936 (4.5%) по-малко в сравнение с предходната година.
– Продължава да намалява детската смъртност, въпреки че все още остава висока в сравнение със средната за ЕС. През 2013 г. в страната са починали 489 деца на възраст до една година, което е 7.3 на 1000 живородени деца. След достигнатия пик през 1997 г. – 17.5 на 1000 деца, този показател непрекъснато намалява. Достигнатото ниво на детска смъртност през 2013 г. е най-ниското в демографското развитие на страната.
– Продължава да нараства средната продължителност на предстоящия живот (от раждането). Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2011 – 2013 г., е 74.5 години. Спрямо предходния период (2010-2012 г.) тя се увеличава с 4 месеца.
– Mиграцията на населението извън страната и през 2013 г. (19 678 души) остава значително по-ниска от тази през 2010 г. (27 708 души).
– Коефициентът на заетост на населението във възрастовата група 20-64 навършени години нараства с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2012 г., а във възрастовата група 55-64 г. – с 1.7 процентни пункта. Увеличението при жените е с 2.1 процентни пункта, а при мъжете – с 1.1 процентни пункта.
– Относителният дял на завършилите средно или по-високо образование сред населението на възраст 19-24 г. общо за страната е 83,6%. При мъжете е 83,4%, а при жените – 83,8%.
– През 2013 г. броят на лицата на 15 и повече навършени години, участвали в поне един вид обучение, е 555,7 хиляди. 268,4 хиляди от тях са мъже, а 287,3 хиляди са жени.
– В сравнение с предходната учебна година броят на учениците в общото образование през 2013/2014 г. се увеличава с 1.5 хил., или с 0.2%.
– Ранното чуждоезиково обучение все повече навлиза в началния етап на основното образование. Относителният дял на децата в общообразователните училища, изучаващи чужди езици в началните класове (I – IVкл.), е 82.8%. Най-голям е делът на изучаващите английски език – 89.2% от тези, които изучават чужди езици.
– Значително се увеличава броят на лицата на възраст 16 и повече години, записани в програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение (ЦПО), професионални гимназии и професионални колежи. По степени на професионална квалификация разпределението им е: първа степен – 11.2 хил., втора степен – 7.3 хил., трета степен – 10.3 хил., и четвърта степен – 165 лица. В сравнение с предходната учебна година броят на записаните курсисти се увеличава общо с 4.6 хил. души, или с 18.9%, което илюстрира желанието на лицата за повишаване или придобиване на нова квалификация и предоставя допълнителни възможности на пазара на труда.