Насред криза не отказвайте работа

Пикът на кризата у нас ще е догодина. 150 хиляди българи ще загубят работата си през 2010 г. Такава прогноза направи преди дни зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. Въпреки че икономиката се стабилизира, пазарът на труда у нас тепърва ще търпи сривове, алармираха профсъюзи и работодатели. Дали наистина ни чака толкова тежка година и какви мерки е предприела държавата срещу безработицата, попитахме директора на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.

– Г-жо Стелиянова, какво ще се случи с пазара на труда у нас догодина? Съгласна ли сте с прогнозите на синдикатите, че без работа ще останат още 150 хиляди души?
– Прогнозите на синдикатите всъщност не са песимистични. Само за първото шестмесечие на тази година са регистрирани 180 хиляди души безработни, което означава, че при 150 хиляди новорегистрирани лица през 2010 г. дори ще се наблюдава спад на безработните. Трудно е обаче да се дават такива прогнози, тъй като пазарът на труда е динамичен. За един месец например може да има 30 хиляди лица, регистрирани в бюрата по труда, и 29 хиляди, намерили работа. Нивото на безработица се измерва като разлика между регистрираните безработни и лицата, намерили работа, които са се отрегистрирали.
Трудно е обаче да се дават такива прогнози, тъй като пазарът на труда е динамичен. За един месец например може да има 30 хиляди лица, регистрирани в бюрата по труда, и 29 хиляди, намерили работа. Така че точна прогноза не би могло да има. При всички положения към декември тази година равнището на безработицата у нас ще бъде под 10%, което означава около 300 хиляди души. Средният процент на трудово незаетите за 2009 г. ще е около 8%. През следващата година този процент със сигурност ще нараства, но плавно. Все пак не мога да се ангажирам с точна цифра. Според мен през 2011 г. или може би дори в края на 2010 г. тенденцията ще стане позитивна, т.е. броят на трудово неангажираните ще започне да намалява.
– Кои сектори са най-застрашени от уволнения заради кризата? И кои са пострадали най-много досега?
– Най-пострадали като цяло са експортно ориентираните фирми, тези, които изцяло зависят от чужди поръчки, защото кризата е засегнала сериозно бизнес партньорите им зад граница. Тежко е положението и при шивашкото производство по същата причина, тъй като повечето цехове работят на ишлеме за чужбина. Много пострадали са и в сектора на машиностроенето.
– Какво бихте посъветвали хората, които загубят работата си? Какви права имат?
– На първо място те трябва да знаят, че имат право на обезщетение при съкращаване. Периодът на изплащане варира от 4 до 12 месеца в зависимост от това, колко е била предходната им заетост. Консултантите от бюрата по труда предлагат на всеки и индивидуален план, който може да включва обучение и преквалификация, насочване към заетост. Също така може директно да им бъде предложено субсидирано работно място.
Важно е и да подадат документи, за да могат да получават от НОИ месечно обезщетение за безработица. Ние насърчаваме хората да се регистрират в бюрата по труда, тъй като така би могла да им се предложи по-адекватна помощ от страна на държавата. Консултантите от бюрата по труда предлагат на всеки индивидуален план, който може да включва обучение и преквалификация. Това е особено важно при хората, които са безработни от дълго време и са загубили трудови навици. Също така може директно да им бъде предложено работно място. Истината обаче е, че на едно от първите места стои активността на лицето, което си търси работа – чрез преглеждане на обяви в медиите, в електронните портали. Не може да се разчита само и единствено на държавата, за да се преодолее безработицата – личната активност също е много важна. Имаме случаи, в които безработните са отказвали предложено им място.
– Въпреки това какви политики ще предприеме държавата, за да подпомогне останалите без препитание? Социалният министър Тотю Младенов заяви преди дни, че за следващата година държавата е отделила 1 милиард лева за мерки срещу безработицата. Голяма част от тях ще отидат за курсове и образование, на какви обучения ще наблегнете?
– Министър Младенов говори не само за активни мерки, но и за определени стимули за бизнеса или облекчения. Аз мога да говоря от името на Агенцията по заетостта, че се надяваме през 2010 г. да бъде запазен поне тазгодишният бюджет от 190 милиона лева. Отделно по оперативна програма „Човешки ресурси“ ще използваме около 250 милиона лева. Що се отнася до ваучерите, те ще се дават за два вида курсове – за професионална квалификация и по ключови компетентности. (Определените от ЕС ключови компетентности включват общуване на майчин и чужд език, информационни технологии, социални умения, предприемачество и т.н. – б.ред). Какъв точно курс да посещава всеки човек, ще е въпрос на индивидуално решение. Например ако човекът няма завършено средно образование, няма как да го изпратим на обучение за трета степен на квалификация. Ако е неграмотен, при всички положения трябва да премине курс за ограмотяване. Трудно е да се каже от какви специалисти ще има нужда пазарът в определен момент.
Нашите представители по места се съобразяват и с това, каква работна ръка е нужна в даден район. Например ако става въпрос за малко населено място, където вече има достатъчно например дърводелци, значи няма смисъл да се посещава подобен курс. В такъв случай безработният би могъл да посещава например курсове по фризьорство. Ваучерите за обучение са на различна стойност, като максималната е 1800 лв. Предполагам, че хората без работа ще могат да се възползват от тази услуга към края на ноември. Заради препоръка на Европейската комисия обаче ще трябва да преразгледаме планираното финансиране за пътуване на загубили работата си хора към съседно населено място. В момента обаче все пак действа програма, която помага на работодателите да покриват пътните разходи на своите работници.