Насърчаването на износа е най-добрата мярка срещу олигархията

– Г-н Ангелов, напоследък Министерството на финансите ни засипва с хубави новини – бюджетен излишък, растящи приходи, много висок фискален резерв. Вие как разчитате числата?

– Очевидно има подобрение. Да, ЕК пусна спрените фондове и това има голям ефект. Има и технически ефект – прехвърляне на средства от старата година в новата. Но има и реално подобрение. То се връзва и с данните за икономиката – тя расте, макар и с невисоки проценти, инфлацията се върна. Има какво да се събира, не е като през 2009 – 2010 г.

– Шефът на Агенция „Митници“ се похвали, че сега се събират повече акцизи и повече ДДС, отколкото при високите цени на петрола.

– Да, и при постъпленията от цигарите има подобрение. При горивата има повече потребление заради по-ниските им цени сега – с едни и същи пари хората си сипват повече бензин от преди. Но има и повече контрол – митничари и полицаи от месеци стоят на „входа“ на основни фабрики и складове за акцизни стоки. Но контролът трябва да се електронизира. За съжаление, парламентът пак успя за забави нещата, като реши, че трябва да пита Брюксел може ли да се монтират електронни датчици за отчитане на цигарите и горивата. „Булгартабак“ и „ЛУКойл“ твърдяха, че било много скъпо, а то се оказа, че уредите вече са инсталирани, просто трябва да се включат. Но мисля, правителството разбира, че е по-добре то да събира парите и да ги разпределя, отколкото да ги оставя в някакви групички.

– Фискалният резерв към 31 март е над 11 млрд. лева, отчете МФ. Това действително ли е много, или само така изглежда, защото вътре има „чужди“ пари?

– Както знаем, една сериозна част от резерва не е ликвидна – Сребърният фонд, ядрените фондове, депозитът в ПИБ. Това са пари, до които в средносрочен план ще има достъп, сега обаче няма. От друга страна, вътре са парите от еврооблигациите, които България пласира през януари. Имаме излишък в бюджета – тоест не се налага в момента да се харчи, това държи резерва висок. Освен това винаги в началото на годината резервът е висок. Големите дефицити обикновено са в края на годината, през декември, когато бюджетът чисти забавени разплащания. А в началото на година има постъпления от еврофондове.

Не само фискалният резерв е висок. Като цяло валутните резерви на България са най-високи в историята ни – близо 20 млрд. евро. Високи са и резервите на търговските банки – заради карантината, която наложиха централните банки в региона върху банките с гръцки собственици – тоест да не държат пари в Гърция, за да няма „зараза“.

– Фондът за гарантиране на влоговете има да връща заем на държавата, само че това няма да стане скоро?

– Според последния отчет КТБ има около 500 млн. лева – пари в брой, събрани от погашения и т.н. В момента, в който синдиците изготвят списък на кредиторите, което ще отнеме няколко месеца, тези 500 млн. лева могат да бъдат разпределени и при положение че фондът е най-големият кредитор – с 2/3 от вземанията от КТБ, може бързо да получи 300 млн. лева. Тези пари ще са налични във фонда и при нужда могат да се ползват. Това е допълнителен буфер, който ще се увеличава с времето – като се продадат сградите и други активи на КТБ.

– Защо твърдите, че най-добрата политика за борба с олигархията се нарича „експорт“?

– Все говорим за лошата бизнес среда, за липсата на правила и за двойните стандарти. И други страни са имали такива проблеми – няколко олигарси са си разпределили местната индустрия, точат бюджета, прибират големите печалби. Това, което е променило коренно нещата, е стимулирането на износа. При износа не можеш да си „заграждаш територии“, трябва да се конкурираш и да доказваш, че си добър. Експортът е ключът към успеха на азиатските тигри. И те си имат олигарси. В Южна Корея си имат чеболи – няколко големи управляват всичко. Но им казват – ако искате привилегии от държавата, трябва да правите производства за експорт – на автомобили, стомана и т.н. Това е променило всички азиатски страни.

– Но как това да се случи в България?

– По естествен път. За малка страна като България външният пазар е необятен, има безкрайни възможности. Вътрешният пазар първо е малък, второ, вече е разпределен. Дори еврофондовете вече са наместени, не можеш да вземеш нещо повече – те са по 1-2 милиарда годишно и толкова. Не можеш да построиш 10 000 км магистрали. Видяхме какво се случи със „зелената“ енергия – всички се втурнаха натам заради високите цени, после се оказа, че няма място за всички… И ето че фирми, които са правили в България соларни паркове, сега го правят в чужбина. Покрай изригването на вулкана в Чили разбрахме, че там наша фирма с 200 работници инсталира фотоволтаици. Като нямаш вътрешен пазар, отиваш да се бориш на външния, като няма къде да растеш, или загиваш, или се спасяваш с експорт. Хубавото е, че според последните данни износът на България расте.

– ЕК леко повиши прогнозата си за ръста на българската икономика за 2015 г. – от 0.8% през есента на 1% сега. Трябва ли да се радваме на такава символична корекция?

– Трябва да се радваме, че не се сбъднаха опасенията, дали основание за есенната прогноза. Тогава се очакваха много негативни ефекти от КТБ, от Гърция, от украинската криза. Оказа се, че не сме толкова уязвими. Даже имаше позитивен ефект от изплащането на депозитите от КТБ – вдигна се потреблението. Ефектът от влошаването на отношенията с Русия се оказа далеч по-слаб от оживлението в Европа. Затова очаквам следващата прогноза на ЕК за България да е още по-добра.

– Но с този 1% ръст България е най-бавно развиващата се от всички източни членки на ЕС. Защо е така?

– Защото имаме сериозни структурни проблеми, а не правим структурни реформи. У нас реформи се случват само ако нещо се срине. Така е в енергетиката. Крепихме държавния монопол, блокирахме либерализацията, вече сме на етап, когато реформите просто са неизбежни. Ако попитате 10 души на улицата за съдебната система, 9 ще ви кажат, че тя не работи. Вижте и образованието – имаме блестящи ученици, които печелят международни състезания, но голяма част от децата не могат основни неща като четене, писане, разбиране на текст. И пенсионната система се е срутила – 1/3 от населението са пенсионери и голяма част от тях са млади. Че трябва да се вдига пенсионната възраст, е ясно. Но трябва да е за всички – не „баламите“ да се пенсионират на 65 години, а други на 40. Знаете ли какво е ранно пенсиониране в Белгия – 62 години. Там полицаят не се пенсионира на 50, а на 62.

– Известният американски икономист Стив Ханке беше в София и горещо препоръча да си стоим във валутен борд, защото, влезем ли в еврозоната, ще се „разхайтим“ като Гърция.

– Много сме далеч от еврозоната. А когато някой ден влезем, еврозоната ще е тотално различна. Проблемът с Гърция ще е решен по някакъв начин – ще бъде изгонена, ще фалира или ще се дисциплинира. Тази година се очаква докладът на четиримата президенти за реформите в еврозоната и вероятно ще има мащабно преструктуриране. Ако ще се разпада еврозоната, това ще стане, преди ние да влезем в нея. А ако попаднем в реформираната еврозона, тя ще е със съвсем различна архитектура, няма да позволява на никого да стане като Гърция.