На Европа съвсем й писна от България

Брюксел пак постави ултиматум, а родните управници пак го удариха на молба за пощада. Докога ще тече този неефективен диалог?
Светослав Терзиев
Трогателни са усилията на Брюксел да вкара България в правия път, но защо все не успява, макар че размахва голяма тояга? Защото налага магарето по самара. Еврокомисията (ЕК) има генетичен проблем, който й пречи да бъде ефикасна. Тя е програмирана да общува с правителства и затова ги идентифицира с държавите. Като иска да каже нещо на България, търси министрите или самия премиер. Извие ли им достатъчно ръцете, започват да я слушат, т.е. изпълняват указания, макар и с неохота. Така могат да затворят, без да мислят, напълно здрави атомни реактори, за да се отърват от натиска й. Съвсем друго е, когато им поставя ултиматум да вкарат едри риби в затвора. Пак я слушат, в смисъл, че я чуват, но не изпълняват. Защото опитат ли се, ще имат друг тежък проблем с нея – за намеса в работата на независимия съд ЕК следи България по 6 показателя от т. нар. механизъм за сътрудничество и проверка. Първият е „да премахне всякакви неясноти относно независимостта и отчетността на съдебната система“, а последният е „да приложи стратегия за борба с организираната престъпност, като се съсредоточи върху сериозната престъпност“. Самата градация на задачите показва тяхната важност за конструкторите на контролния механизъм. България настояваше миналата година да й бъде отчетено, че е покрила първия показател, защото неговото изпълнение се свързваше с промяна на конституцията, което бе сторено за утеха на Брюксел цели четири пъти. ЕК обаче отказа под предлог, че трябва да се увери колко добре функционират конституционните промени. Така България продължава да е нащрек да не я набедят, че изпълнителната власт влияе на съдебната.В момента държавата трепетно очаква писмо от шефа на Генерална дирекция „Разширяване“ към ЕК Майкъл Лий дали ще бъдат възстановени акредитациите на двете разплащателни агенции по ФАР към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те бяха поставени под карантина на 23 юли, а срокът им на годност изтича на 30 ноември, защото дотогава биха могли да сключват договори по програма ФАР, която е предприсъединителна и затова е в процес на довършване. Под въпрос са 560 млн. евро, които никак не са за изпускане в условията на финансова криза.Според източници в Брюксел писмото се бави, защото тече спор на политическо равнище с участието и на комисаря по разширяването Оли Рен. Еврочиновници смятат за необективни докладите на външни одитори, които дават положителни оценки след реорганизацията на двете провинили се звена. Те поставят допълнителни условия: разплащателната агенция под шапката на финансовия министър Пламен Орешарски да заработи само ако бившият й шеф Любомир Тушанов бъде пратен на съд; а съдбата на звеното под шапката на регионалния министър Асен Гагаузов зависи от изправянето на съд на бившия шеф на закрития фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ Веселин Георгиев. Той се прочу в Европа с конфликт на интереси заради държавни поръчки за милиони към братовите си фирми. Случаят „Тушанов“ бе препратен от прокуратурата в ДАНС, което забави изготвянето на обвинение, а Веселин Георгиев чака обвинителен акт до седмица.Времето сякаш тече прекалено бързо в оставащите малко дни до крайния срок и правителството се видя в чудо, защото няма как да накара „независимата съдебна власт“ да се размърда. Според високопоставени източници на „Сега“ български пратеници в Брюксел са го ударили на пазарлък: пощадете поне едната агенция! Те се надяват да бъде съживено звеното на Орешарски, защото оценките на одиторите за него бяха по-добри. Шансовете на Гагаузов поначало са по-малки заради близостта му с Веселин Георгиев. Ако ЕК приеме този вариант, може да последва и ремонт на кабинета, но ако отреже и двете министерства, само ще втвърди позицията на премиера Станишев, който и без това се зарече да не хвърля министри „на вълците“. Едва ли правителството ще рискува да се раздели с финансовия си министър точно насред финансовата криза. Освен това не е реалистично да се очаква сериозен ремонт на кабинета преди изборите. Ако се приеме дори хипотезата, че под ударите на Брюксел бъде съборено цялото правителство, съдът няма да се разстрои, защото неговото не се губи на избори. Никаква загуба няма да има и за босовете на мафията, които също не ги лови парламентарен мандат.Поставеният в понеделник ултиматум от шефа на Генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност“ Джонатан Фол да види до 4-5 месеца едри риби в затвора показва как ЕК започва да си изпуска нервите. Нейният проблем е, че също върви към избори и не може да отчете успех по никое от трийсетината знакови дела, които обяви, че взема под специално наблюдение. Нито Вальо Топлото, нито Маргините, нито „групата Николов-Стойков“ се стягат да търкат наровете в чест на предстоящите през юни европейски избори. За „братя“ Галеви пък и дума не става. Джонатан Фол отправи предупреждението си към вътрешния министър Михаил Миков, който може да нареди арест на едно или друго заподозряно лице най-много за 24 часа. Но по-нататъшната работа трябва да се върши от прокуратурата и съда. Досега Брюксел броеше за успехи на България не само присъдите, но също арестите и повдигнатите обвинения. Задоволяваше се с промени на закони и със структурни промени в администрацията, които са по силите на управляващото мнозинство. Джонатан Фол, който ни гостува, за да подготви посещение на комисаря по правосъдието Жак Баро, обаче отсече: занапред няма да ви признаваме други резултати, освен произнесените присъди. Добре, но така и ЕК рискува да се яви пред Европарламента с искане за нов мандат, без да може да отчете резултати от натиска си над България. Пазителката на договорите, както се определя Еврокомисията, ще трябва да признае поражение от най-новия и най-беден член на ЕС.Очевидно механизмът на ЕК за контрол над България се нуждае от ремонт. Брюксел трябва да измисли как да разшири натиска си от изпълнителната към съдебната власт. Предпазната клауза дава такава възможност, но е аварийна мярка. Освен това крайният срок за нейното задействане наближава, защото е тригодишен и изтича в края на 2009 г. Остава само една година, а България очевидно не се е променила много през двете си години членство. Еврокомисията налучка през юли верния път, когато плахо се обърна чрез доклада си към българския народ, който е неин естествен съюзник в борбата срещу престъпността и корупцията. После обаче отново затъна в безплоден диалог на скришно с изпълнителната власт. Настава време проблемите да се изкарат на светло и Брюксел да се опре на общественото мнение в България и Европа, за да излезе от омагьосания кръг. Съдът е независим, но не е безотчетен и би трябвало обществото да му държи сметка докога ще се спотайва. Неговото бездействие или съучастие с престъпността се плаща от всички. Ако заговорничи с бандити срещу народа си, който издържа и едните, и другите, може би заслужава публичен съд от общественото мнение. Демокрацията не е синоним на беззаконие.