Необходими мероприятия за успешна реиндустриализация България

Необходимо е да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма) за реиндустриализация и нова ВТ индустриализация на България за периода 2015–2025 г.

Тази Стратегия трябва да има две направления:
Първо направление: Широкомащабна нова високотехнологична индустриализация на нова техническа и технологическа основа, финансирана както от вътрешни, така и от външни източници.
Второ направление: Постепенно възстановяване на тази част от старата експортно ориентирана индустрия („историческа”), която все още е конкурентоспособна. Това ще способства не само за намаляване на дефицита в търговския баланс и увеличаването на приходите в бюджета, но и до формирането на първоначален ресурс за Първото направление и икономияна време за задълбочената му подготовка. Първото и основно направление е фокусирано във високотехнологични ниши на три приоритетни отрасъла:

Първи приоритетен отрасъл – Информационно комуникационни технологии (ИКТ) Дори без държавна политика за насърчаване и подпомагане този отрасъл успя да развие висока конкурентоспособност по отношение софтуерните приложения, интернет продукти и мобилни апликации. Една значителна част фирмите работят за изключително взискателни клиенти от САЩ и Европа. България разполага с висококвалифицирани специалисти в сферата на информационните технологии с много добра езикова подготовка (98% от гимназистите изучават чужди езици). Неслучайно авторитетното списание Busines Week обърна вниманието на световния стопански елит към възможностите за аутсоурсинг в България. Заглавието на статията „Забравете Индия, тръгваме към България” говори само за себе си. Българските компании за ИКТ изнасят стоки и услуги на стойност от над 1млрд. щ.д. годишно, което съставлява 12% от българския износ.33 Производителноста на труда в бранша бележи сериозен ръст от близо 20%, и то във времена на криза.

ИКТ секторът е един от малкото в българската индустрия, които на практика не бяха засегнати от икономическата криза. Общият брой заети в сектора е едва 1% от общия брой заети лица в България, но той генерира 3% от БВП на страната, което говори за неговата висока добавена стойност. Приоритетното развитие на ИКТ сектора е фундаментална предпоставка за успешно развитие на цялата българска икономика. Това е така, защото софтуерът като основен компонент от икономиката на бъдещето няма алтернатива и развитието на местна софтуерна индустрия може да се превърне в един мощен за развитието на страната като цяло.

Втори приоритетен отрасъл – Хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост.
В тези отрасли страната има не само една дълга традиция, но разполага и с необходимата суровинна база за тяхното ускорено развитие. Българските висши учебни заведения, и на първо място уникалният Университет за хранителни технологии в Пловдив е формирал и продължава да формира специалисти с уникална професионална квалификация, търсени по целия свят . За оптимално използване на възможностите в този изключително перспективен подотрасъл е необходимо да се измени неговата структура. На мястото на нискотехнологичните производства следва приоритетно да се развие производството на био-, еко- и нанопродукти. Това обаче изисква сериозни инвестиции в развитието на материално-техническата база.

ИКТ секторът е един от малкото в българската индустрия, които на практика не бяха засегнати от икономическата криза. Общият брой заети в сектора е едва 1% от общия брой заети лица в България, но той генерира 3% от БВП на страната, което говори за неговата висока добавена стойност. Приоритетното развитие на ИКТ сектора е фундаментална предпоставка за успешно развитие на цялата българска икономика. Това е така, защото софтуерът като основен компонент от икономиката на бъдещето няма алтернатива и развитието на местна софтуерна индустрия може да се превърне в един мощен за развитието на страната като цяло.

Трети приоритетен отрасъл – Туристическа индустрия – СПА, уелнес и балнео.
Туризмът е не само един от структуроопределящите отрасли в българската икономика, създаващ 13.6% от БВП, но като глобална индустрия е едно от най-перстективните направления за нейното развитие. Страната ни е надарена не само с красива природа, огромно биоразнообразие, богато културно наследство от 7 исторически епохи, но разполага и с безценен ресурс от над 600 минерални водоизточника от близо 240 находища със средноденонощен оток 274 млн. литра термална вода с температура над 25 градуса. България вече има утвърдено място в световната туристическа индустрия като целогодишна туристическа дестинация. Своеобразното съчетание на прекрасна природа и модерни балнео- и възстановителни комплекси правят България все по-предпочитана СПА и уелнес дестинация за чуждестранни туристи. Приходите от СПА туризъм у нас биха могли да достигнат 10% от общите приходи, които осигурява международният туризъм. Приетият през октомври тази година от Европейския съюз Регламент 2011/24 ще разкрие нови възможности пред българската туристическа индустрия. Благодарение на него огромна част от страните-членки на ЕС с висок стандарт на живот ще могат да аутсорсват дейности по рехабилитация, медицинско обслужване, почивка, санаториално лечение в България.

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия, традиционните индустриални отрасли и старите индустриални предприятия.
За реиндустриализацията на „историческата” индустрия са налице достатъчно ресурси за започване на процеса. Това направление следва да бъде деидеологизирано, защото то няма нищо общо с често приписваната на неговите инициатори носталгия по „социалистическата индустрия”. Машиностроенето, електронната и електротехническа промишленост, както и химическата промишленост са гръбнакът на най-развитата европейска икономика, германската. Желанието за възраждане на някои отрасли от „историческата” промишленост няма нищо общо с икономческа романтика, а е продиктувано от живота. Подходът в двете направления трябва да е различен, както във времето, така и по отношение на участието на държавата в процеса на реиндустриализация. Стратегията за реиндустриализация и нова ВТ индустриализация ще има за цел премахването на структурните дисбаланси в българската икономика и рязко повишаване на нейната иновационна сила, което ще доведе до нейната по-силна интеграция в регионалните и глобални вериги на създаване на стойноста.

Стратегията не може да се реализира само и изключително чрез „невидимата
ръка” на пазара, а чрез активната роля на „видимата ръка” на държавата и едно плодотворно „ръкостискане” на „невидимата” и „видимата” ръце. Нейният успех в значителна степен ще зависи от това, дали ще се създават необходимите условия за развитие на иновации. Илюзорно е да се мисли, че България ще успее да се реиндустриализира без увеличаване на ролята на университетите в научно-изследователската и развойна дейност, на отрасловите научно-технически институти и звената за развойна дейност. Стратегията следва да предвижда като минимално условие за нейната успешна реализация утрояване на средствата за изследователска и развойна дейност в българската индустрия за срок от пет години и удвояване през следващите пет.
Активната роля на държавата изисква разработването на диаграма на реиндустриализацията, показваща приоритетните отрасли, съответните индустриални политики, последователноста на тяхното прилагане и взаимовръзките между отделните мероприятия и временните срокове за тяхната реализация. Това е сложна мрежова диаграма, която синхронизира различни дейности в рамките на индивидуалните процеси, съставляващи процеса на реиндустриализацията. Тези процеси започват едновременно, но имат различна продължителност и въздействат по различен начин върху макроикономическото развитие и преди всичко върху икономическия растеж. Цялостният ефект от реиндустриализацията ще може да се почувства след около 20 години. Затова би следвало тя да започне възможно най-бързо.